Джуд Белингам е новата суперзвезда на Реал Мадрид и само за няколко мача направи абсолютен фурор с бялата фланелка.
Едва на 20 години английският национал е най-важния играч на Кралския клуб от началото на сезона и вкара 5 гола в първите 4 мача от първенството.
Преди това той беше в центъра на вниманието с гръмкия си трансфер от Борусия Дортмунд за 103 млн. евро първоначална сума.
Дотук кариерата на младия халф протича перфектно и основната заслуга за това е на неговите родители, направляващи внимателно всяка крачка от футболния му път.
Без бащата Марк и майката Денис нямаше да има нито трансфер в Реал, нито такъв в Борусия.
Двамата не позволяват на сина си да напусне рано родния си клуб Бирмингам, въпреки интереса от Ливърпул, Манчестър Юнайтед и други топ отбори. После му помагат с адаптацията в Дортмунд и старателно избират в кой клуб талантът да направи големия си скок.
Всъщност заложбите на малкия Джуд, които проличават доста рано, не са изненада за запознатите с баща му.
Марк Белингам е легендарен голмайстор в полупрофесионалните английски дивизии. Неговата кариера започва през 1994-та, 9 години преди да се роди Джуд.
Марк играе за скромни нискодивизионни клубове, но се скъсва да поразява чуждите мрежи и покрай футбола занемарява образованието си.
Налага му се обаче да развие и друга професия и години наред нападателят съчетава полицейската работа с футболните изяви. Някои негови колеги и треньори твърдят, че е щял да стане професионалист, ако не е била кариерата му като полицейски служител.
В края на 90-те той получава една от най-страшните възможни контузии и къса връзки на едното коляно. След две години получава същата травма на другия крак и се замисля дали въобще си заслужава да продължава.
Но любовта към футбола побеждава всички страхове и Марк Белингам не спира да играе и да бележи, а през 2005/06 в деветодивизионния Стърбридж се разписва цели 61 пъти.
Голмайсторските му умения си остават налице, въпреки тежките контузии и на двата крака и въпреки че постоянно отсъства от тренировки заради ангажиментите в полицията.
Даже когато навършва 40, Марк не се отказва от футбола в преследване на гол №700 в своята кариера. През сезон 2015/16 са му нужни още 38 попадения, но достига само до 36 - тъй като пропуска заключителния мач заради първия червен картон, който някога е получавал.
За да достигне заветните 700 гола е принуден да играе още един сезон, макар и едва в 11-та дивизия.
"Винаги съм твърдял, че не съм кой знае колко добър футболист. Вярно е, че вкарвам, но в ниските дивизии, а повечето ми голове са от близка дистанция. За тях дължа много повече на съотборниците си, отколкото те на мен", скромно отбелязва Марк, спечелил си прозвището "Кристиано Роналдо на аматьорските лиги".
Не е чудно обаче, че безспорната си любов към играта той предава и на своя син. Това не става отведнъж и е нужно търпение и от двамата.
"Аз просто не разбирах футбола. Татко винаги ме водеше на аматьорските мачове и така навлязох в нещата, но отне време. Мисля, че това го тормозеше", разказва Джуд.
Преди да постъпи в школата на Бирмингам, момчето играе за Стърбридж Джуниърс - детски отбор, основан от баща му и от Фил Улдридж, който става първият треньор на Джуд.
"Наистина в началото нямаше особен интерес към футбола", спомня си Улдридж. "Забелязахме таланта му, когато беше на 4, но не му беше интересно и отне няколко месеца да го запалим".
Когато малкият Белингам най-после е завладян от футболната магия, той започва да осъзнава качествата на баща си.
"Татко беше първият ми футболен идол. Всяка седмица го гледах. Беше ясно, че не е във Висшата лига или нещо такова, но да го наблюдавам и да усещам атмосферата - това ме накара да се влюбя в играта", категоричен е Джуд.
"Когато вкарва голове го виждаш как празнува и ти се иска да си като него. Постоянно ми казваше какво мога да подобря в своя игра".
"В аматьорските лиги всичко е въпрос на коравост и издръжливост. Аз ги имам в моята игра, когато се налага, и съм сигурен, че съм ги придобил, защото гледах баща ми от малък. Той ме запозна с основните принципи на футбола и като поотраснах, разбрах, че съм придобил знания, които той не е имал като малък".
Въпреки че са наясно колко талантлив е синът им, Марк и Денис не искат да го травмират с ранно напускане на дома.
На 9 Джуд има шанс да премине в Ливърпул, на 13-14 в Барселона, на 15 в Манчестър Юнайтед, а на 16 в Аякс.
Полузащитникът изкарва проби и в други академии, но всеки път родителите блокират възможния трансфер. Когато е на не повече от 10-11, Джуд пише в училищния албум, че мечтае да играе за английския национален отбор и за Барселона.
Това обаче не пречи на баща му да отсвири и скаутите на Барса, за да го задържи в Бирмингам.
През август 2019 г. Джуд Белингам прави дебюта си за първия отбор на Бирмингам едва на 16 години и 38 дни.
Още тогава The Athletic пише, че ако продължи развитието си по същия начин, суперталантът скоро ще струва 100 милиона паунда.
Трансфер в по-голям отбор е неизбежен, но майката и бащата знаят, че трябва да изберат не клуба с най-гръмко име, а този, в който синът им ще има най-големи перспективи за развитие.
Затова Манчестър Юнайтед още веднъж получава отказ и младият Белингам се насочва към Борусия Дортмунд.
"Жълто-черните" са доказали готовността си да залагат смело на млади футболисти и да ги развиват, така че мястото се оказва идеално за амбициозния Джуд.
До последно конкурентите за подписа му не се отказват и Байерн, Челси и Манчестър Сити също преследват родителите, за да представят своите футболни проекти.
Манчестър Юнайтед пък кани Джуд на тренировъчната база, където го очакват самите Алекс Фъргюсън и Ерик Кантона.
"Юнайтед предлагаше повече от всички други - повече от Байерн, Борусия, Лестър и други клубове като Уулвърхемптън", спомня си бившият генерален директор на Бирмингам Донг Рен.
"Ед Удуърд беше най-настоятелният от всички и обсъждахме как можем да убедим Белингам, но Джуд нямаше да вземе решение въз основа на парите. Бяха му гарантирани милиони от Юнайтед, но той отказа. Това е необичайно за футболист", допълва Рен.
Марк Белингам поема задачата да бъде и агент на Джуд, а мнението му изиграва основна роля за преминаването в Борусия Дортмунд.
Близо три години по-късно бащата се заема с преговорите с Реал Мадрид, както потвърждава отлично запознатият със ситуацията журналист Фабрицио Романо през декември 2022 г.
Следват дузина срещи между представители на Реал и антуража на играча. за да се стигне до окончателното споразумение през април.
Белингам и семейството му предпочитат той да остане в Борусия, отколкото да направят грешен избор и да го пратят в неправилния отбор.
Германски медии съобщават, че играчът не е никак впечатлен от Манчестър Сити, ПСЖ и Челси, даже ги определя като "пластмасови клубове".
Историята и атмосферата в новия клуб са от огромно значение за Белингам, затова Реал се очертава като най-добрата дестинация.
Когато сделката е обявена официално, приближеният до ръководството на "кралете" журналист Хосе Феликс Диас съобщава: "Мадрид е много благодарен на родителите на Белингам за отношението им по време на преговорите. Бащата на играча Марк никога не скри никакви детайли от клуба и винаги беше на разположение".
Заслугите на майката Денис са не по-малки.
Тя се мести заедно със сина си в Дортмунд, за да се грижи за него и да помогне за адаптацията му, докато бащата остава на Острова с по-малкия син Джоб (тогава малкият Белингам върви по стъпките на батко си и е част от академията на Бирмингам).
"Винаги сме уверявали Джуд, че някой от нас с Марк ще замине с него", разказва Денис.
"Не минава и ден, в който да не си мислим колко страхотно би било да живеем отново всички заедно като семейство. Но винаги сме осъзнавали какъв е залогът".
В Дортмунд Джуд живее заедно с майка си и признава, че разчита на нея за готвенето. Пред своите съотборници в националния отбор Белингам даже споделя, че Денис все още му оправя леглото.
Естествено, талантът отнася доста подигравки от отбора за това, но те не го притесняват. Джуд продължава да определя майка си като "царица" и като най-важния човек в живота си.
"Ролята на мама е просто огромна", категоричен е той.
"Мисля, че тя е най-важната в момента. По-важна и от треньорите ми".
