Сезонът във Висшата лига стартира, а шампионът Ливърпул и феновете му усетиха целия спектър от емоции.
От почитта към Диого Жота, през неволите в защита, до новите лица и старите герои - отборът на Арне Слот започна с победа с 4:2 над Борнемут.
Да не се лъжем - тя не дойде никак лесно, но най-важни бяха трите точки, а сега мениджърът и екипът му трябва да мислят стратегии за неутрализирането на слабостите.
Ето пет извода от емоционалната петъчна вечер:
1. "Анфийлд" никога не забравя
Едва преди няколко месеца "Анфийлд" бе сцена на празник - триумфът срещу Тотнъм и официалното завоюване на юбилейната титла номер 20. Тогава стадионът гледаше назад към славното минало, за да прегърне отново върховното чувство на величие.
Сега обаче паметта бе различна. Трибуната "Коп" издигна хореография в памет на Диего Жота, загинал трагично заедно с брат си Андре Силва в катастрофа през юли. Загубата още не може да бъде осмислена - и може би никога няма да бъде. Жота трябваше да е там - на терена, част от този отбор. Вместо това той остава в песните, разговорите и паметта на феновете.
Малко клубове са свикнали да превръщат болката в общностна сила така, както го прави Ливърпул. И в петък стадионът отново се обедини като едно туптящо сърце, за да отдаде почит и да даде утеха на близките на Жота.
2. Защитата е проблем, който не може да чака
Началото на сезона е факт, проблемите - също. А Арне Слот определено има такива в защита.
Новите бекове още не са се адаптирали, а резултатът е разкъсана и несигурна отбранителна линия, в която дори опитът на Върджил ван Дайк не стига. Конате изглеждаше изгубен в позиционирането си, а "черешките" често създаваха опасности при контраатаките си.
Фактът, че Слот смени Керкез и Фримпонг заедно в 60-ата минута, за да импровизира с Уатару Ендо като краен защитник, е ясен сигнал. Проблемите са очевидни и спешно трябва да се търси решение, ако Ливърпул иска да надгради върху шампионската основа, на която е стъпил.
3. Юго Екитике може да се превърне в кошмар за съперниците
Още е твърде рано, но Екитике дава заявка да се адаптира много бързо към новите условия и да е постоянна заплаха за съперниците.
23-годишният нападател е едновременно мощен и изящен, бърз и интелигентен. Комбинира спокойствие с премерен риск, зрялост с експлозивност. Личи си, че вече има опита, въпреки че все е още е доста млад.
4. Слот и експериментите в търсене на равновесие
През миналия сезон Арне Слот впечатли с умението си да прави точните смени и да предугажда нещата с няколко хода напред. Срещу Борнемут обаче това не беше точно така.
Треньорът сменяше схеми и роли на терена, като че ли търсеше парченца от пъзел, които не пасват. Джо Гомес заигра в халфовата линия, Киеза бе пуснат вместо Вирц и застана до Салах в атака, а Собослай сякаш беше навсякъде. Мачът се превърна в хаотичен и изтощителен спектакъл.
Ясно е, че новата система на Слот още се изгражда и това изисква време. Добрата новина е, че и в тези несигурни води Ливърпул взе трите точки.
5. Защо Феде Киеза да не е новият Ориги?
Да бъдеш култов нападател на "Анфийлд" се иска и божията благословия. Дивок Ориги не беше сред топ нападателите в света, но за Ливърпул беше незаменим в най-важните моменти.
Сега подобна аура се настанява около Федерико Киеза - играч, преживял възходи и падения и често подценяван, но обичан от феновете заради усилията си.
Срещу Борнемут сякаш и съдбата искаше той да отбележи. И го направи - с желание, класа и усет в точния момент. Публиката избухна, а усещането бе, че се ражда нов култов герой.
Предстои да видим какво ще се случи до края на трансферния прозорец, но Киеза заслужава да остане.
Заключение
Вечерта на "Анфийлд" бе смесица от траур и радост, тревога и надежда. Защитата изглежда несигурна, но нападението обещава шеметни моменти. Слот още търси своя идеален състав, но едва ли ще отнеме толкова дълго, за да го напипа.
За Ливърпул сезонът започна с победа, както и с напомняне, че футболът на "Анфийлд" винаги ще бъде нещо много повече от игра.
