Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смъртни заплахи, освирквания и ругатни: Титлите не спасяват Почетино и Нагелсман от омразата

Свръхочакванията предизвикват все повече нещастие във футбола и все повече гняв към фигури като Почетино и Нагелсман Снимка: Getty Images
Свръхочакванията предизвикват все повече нещастие във футбола и все повече гняв към фигури като Почетино и Нагелсман

Фенове на ПСЖ протестират срещу Маурисио Почетино, докато в Байерн Мюнхен Юлиан Нагелсман получи стотици смъртни заплахи. Сякаш колкото по-голям е един клуб, толкова по-нещастен е през голяма част от времето.

Предвидимите завършеци на някои от водещите европейски футболни лиги предизвикаха доста язвителни коментари. Много се говори за това колко вредни са хегемоните за футбола като цяло, но рядко се засяга темата за вредата върху самите клубове-шампиони и хората, които работят в тях.

Прави ли ви впечатление, че в повечето от тези суперклубове, за които титлата не е голямо постижение, а просто необходим минимум, преобладава мрачното настроение?

Преди Почетино да бъде назначен в Пари Сен Жермен, качествата му бяха всепризнати, макар че той не успя да спечели трофей с Тотнъм. Аржентинецът получи шанса да работи с едни от най-прочутите играчи в света и да се възползва от огромен бюджет за селекция, а резултатът беше спечелване на титлата на Франция с лекота, но и провал в Шампионската лига - единствения турнир, който изглежда интересува хората в ПСЖ.

Привържениците бойкотираха празненствата за титлата на тима, а Неймар, Меси и останалите търпят освирквания в домакинските си мачове и токсична атмосфера в края на сезона, докато водят с 14 т. пред втория три кръга преди края.

Междувременно, в Германия Байерн спечели десета поредна титла, но летвата е поставена толкова високо, че треньорът Юлиан Нагелсман получи 450 смъртни заплахи заради отпадането от Виляреал в Шампионската лига.

12-те точки преднина в Бундеслигата не впечатляват никого и сякаш нямат значение.

Тези две истории са особено тревожни заради мащаба на гнева, който се изсипва върху наставниците. Капитулацията на ПСЖ срещу Реал Мадрид си беше срамна и нямаше как да не предизвика остри фенски реакции, но повече от шест седмици по-късно темата не отшумява.

И ако не знаехме що за клуб е ПСЖ, нямаше да можем да си обясним приказките, че Почетино ще бъде уволнен след спечелената титла.

За парижкия гранд се говори, че представлява невъзможна мисия за който и да е треньор заради капризната и пълна с чувствителни звезди съблекалня, но сега към огъня се прибавят и протестите от привърженици.

Байерн пък наистина трябваше да отстрани Виляреал и провалът не отговаря на реномето на клуба, но все пак яростта срещу един от най-талантливите млади треньори в света е трудна за проумяване.

Ако Почетино наистина си тръгне след този сезон, периодът в ПСЖ ще остане като срамно петно в кариерата му, независимо от двата спечелени трофея за година и половина във френската столица. 

При Нагелсман няма индикации за раздяла с Байерн. Но абсурдните реакции срещу един невероятно млад 34-годишен треньор (при това с вече 12-годишен опит в професията) ни карат да се чудим какво още ще трябва да изтърпи, ако се задържи на "Алианц Арена" до навършването на 37-38.

Най-дълго задържалият се треньор на баварците е Удо Латек, общо 8 години и 295 дни, макар и разделени в два различни периода.

Дали онези 450 души, пратили смъртните заплахи, имат по-добра идея кой да е треньор вместо Нагелсман? 

Фенското нещастие във водещи клубове може да бъде открито на още много места, но в повечето случаи то е просто тъжна последица от нарастващото неравенство във футбола.

Летвата се покачва, очакванията са максимални, а трофеят от Шампионската лига си остава само един и няма как да бъде връчен на повече от един отбор в края на сезона.

Може би наистина всичко опира до усещането, че някои тимове стават шампиони на страните си твърде лесно. Това предизвиква скука и неудовлетвореност. 

А в колко много години от историята си ПСЖ би дал всичко дори само да се приближи до върха в Лига 1. Сега първото място не е в състояние да развълнува феновете. Нито пък тези на Байерн, които няма как да са толкова ентусиазирани за десетата поредна титла, колкото са били за първата.

Добра новина е, че в Англия конкуренцията се запазва заради наличието на два, или най-много три, клуба, които се борят до последно един с друг и конкуренцията им се отразява добре и на представянето в Шампионската лига.

Но всъщност Ливърпул е поставен в условия на неравенство срещу бездънните джобове на режима в Абу Даби, макар че засега успява да поддържа темпото на Манчестър Сити.

Мразените шампиони Маурисио Почетино и Юлиан Нагелсман са елитни треньори, които няма да имат проблем да си намерят работа. Но е притеснително, че във футбола толкова се стеснява представата за успех и същевременно за него се изискват толкова големи харчове.

Привличането на титулувани играчи не носи на ПСЖ мечтания трофей, а пък Байерн го спечели всичко на всичко веднъж за последните 9 години, през които не изпусна първото място в Бундеслигата.

Въпросът е именно в това, че веднъж на 9 години би трябвало да се счита за достатъчно за надпревара, в която участва цяла Европа. Футболът се нуждае от сваляне на критерия, от повече конкурентност, от възобновяване на усещането, че всеки трофей е специален и е бил извоюван трудно, а не се полага по право на недостижимо богатите.

Така вместо разгневени агитки, ще виждаме повече щастливи фенове.

И вместо невъзможни очаквания към несъмнено способни треньори като Почетино и Нагелсман, ще виждаме повече признание за свършеното от тях.

   

Най-четените