Ако има един играч, който олицетворява огромния прогрес на Арсенал и неочакваното преобразяване на отбора от кандидат за топ 4 в главен претендент за титлата, това е Еди Нкетия.
Младият нападател трябваше да прояви огромно търпение, за да дочака настоящия период, в който е решаващ футболист на лидера във Висшата лига.
Някога за Нкетия се говореше пренебрежително като за символ на посредствеността в Арсенал. "Не можеш да имаш големи цели и да разчиташ на това момче да вкарва головете", уверяваха разни анализатори.
Същите приказки слушахме и през този сезон, след като Габриел Жезус се контузи и стана ясно, че 23-годишният Еди ще трябва да го замени в титулярния състав.
Още преди това, през лятото, бъдещето на юношата на Арсенал беше неясно. Договорът му изтичаше, но формата му към края на сезон 2021/22 беше добра и мениджърът Микел Артета го убеди да остане в тима.
Нкетия не само подписа нов договор, но и получи легендарната фланелка с №14 на гърба, носена от самия Тиери Анри. Разбира се, това беше емблематичен жест от страна на Арсенал и конкретно на Артета, който вече неведнъж показа, че знае как да развива младите играчи и да им вдъхва увереност.
Голмайсторските умения на Еди Нкетия не са тайна и той отдавна е добре познат на феновете със своята резултатност за Арсенал и за Англия. Във възрастовите групи до 18 и до 21 г. при "артилеристите", голаджията може да се похвали с 48 гола в 63 мача.
Всъщност Нкетия започва футболния си път в юношеската школа на Челси, но през 2015 г. е освободен оттам, защото талантът му е недооценен.
Тогава шефът на школата на Арсенал Лиъм Брейди решава да даде шанс на тийнейджъра.
"Веднага се виждаше, че е много умен играч, но физически изоставаше от момчетата на неговата възраст. Правеше обаче впечатление, че почти винаги вкарваше", спомня си Брейди.
Нкетия получи шанс да дебютира за Арсенал още при Арсен Венгер и записа минути в Лига Европа срещу БАТЕ Борисов през септември 2017 г.
Следващата му поява предизвика фурор. Срещу Норич за Купата на лигата нападателят влезе в игра и изравни резултата с първото си докосване до топката. После заби и победен гол в продълженията, за да се превърне още тогава в любимец на привържениците.
"Знам, че има характер и не се страхува. Надушва комбинациите, може да подаде и да тръгне веднага, а когато притежаваш това нещо в играта си, винаги имаш шанс", каза тогава впечатленият Венгер.
"Той е от тези хора, които разбират къде да вземат обратно топката, когато са я подали някъде, тази класа при получаването на топката е много важно качество - и той го притежава".
Eddie Nketiah home debut vs Norwich at the Emirates, Carabao Cup 4th Round, 2017/18.
— FANALYST (@JoshuaGaillard) December 28, 2022
Arsenal was 1-0 down when 18-year-old Nketiah came on in the 85th minute.
Back our boy..!pic.twitter.com/ZEw3XjdfGy
Последваха обаче доста тежки години за Арсенал, а за самия Еди Нкетия пътят също беше трънлив.
Талантът навъртя 19 мача за първия отбор в дебютните си два сезона, след което беше пратен да се обиграва в Лийдс под наем през сезон 2019/20.
Тогава Лийдс все още беше в Чемпиъншип и беше сред фаворитите за промоция в елита след третото място в предната кампания. Нкетия получаваше и възможността да се развие при легендарен треньор като Марсело Биелса.
Началото беше обнадеждаващо и той се разписа в първите си две срещи за Лийдс, но после така и не успяваше да измести Патрик Бамфорд от титулярния състав.
От 17-те му мача в Чемпиъншип, 15 бяха в ролята на резерва и очевидно нещата не се получаваха - от застояването на скамейката нямаше смисъл.
Затова и Арсенал го привика обратно през януари. "Все пак научих много в Лийдс. Излязох извън комфортната си зона и това беше добре за мен, станах по-силен психически. Благодарен съм за прекараното време там", подчерта Еди при завръщането си.
Ясно беше обаче, че няма да му е лесно да се пребори за игрово време на "Емирейтс". В следващите си 633 минути футбол във Висшата лига, Нкетия се разписа два пъти и му предстояха дълги месеци като резерва на Александър Лаказет и Пиер-Емерик Обамеянг.
Когато все пак получаваше шанс, нападателят не разочароваше, но и не изглеждаше готов за титуляр - това беше период, в който постоянно се коментираше, че "топчиите" трябва да повишат класата си с нови попълнения, а не да разчитат на резервите.
Микел Артета обаче налагаше все по-смели промени в Арсенал, дойде и конфликтът между мениджъра и капитана Обамеянг. Лаказет пък беше забравил да вкарва и вариантите в атака се изчерпваха с позабравения Еди Нкетия.
Именно тогава англичанинът от ганайски произход постави началото на своето възраждане с пет гола в последните седем шампионатни мача за сезона.
Привличането на Габриел Жезус през лятото изглеждаше печална новина за шансовете на Нкетия за стартовите 11.
Макар и рекордьор по голове за националния тим на Англия до 21 г. (16 попадения в 17 мача), той несъмнено отново щеше да се завърне на скамейката, за да отстъпи място на далеч по-реномиран конкурент.
Мечтаният старт на сезона за Арсенал се случи с Жезус в титулярния състав, но когато бразилецът се контузи, скептиците отново надигнаха глас. "Нужен е нов централен нападател през януари, за да има Артета шансове за титлата", повтаряха различни анализатори, докато Нкетия не се зае да ги опровергае.
С англичанина на върха на атаката Арсенал не само не е по-слаб, а напротив. Нкетия показва по-добра ефективност от Жезус и има 19 гола в последните си 26 мача като титуляр - по един на всеки 159 минути срещу един на всеки 290 за бразилеца.
Представянето на Еди напоследък е такова, че той просто няма как да бъде изваден от състава дори и след възстановяването на Жезус. Активът му е 7 гола в последните 7 мача, като кулминацията бяха двата срещу Манчестър Юнайтед, донесли знаковата победа с 3:2.
"Очевидно той чакаше този момент. Беше търпелив и с правилната нагласа, готвеше се за това", отбеляза Артета. "Затова изглежда толкова подготвен и затова се представя по този начин".
"Той има страхотен завършващ удар, а усещането му кога да се включи и решенията, които взима, изчаквайки до последно вратарите - тези неща показват класата му. И той става все по-добър", хвали го още мениджърът.
Може би и сред привържениците на "артилеристите" е имало много такива, които някога са се съмнявали доколко Еди Нкетия е достоен за екипа с №14. Но едва ли се съмняват и сега.
Защото приказката на отбора през този сезон е приказка и лично за него. Арсенал лидер, а Нкетия титулярен нападател - преди началото на кампанията такъв сюжет звучеше като научна фантастика.
За Артета и играчите обаче все още има дълъг път до края и Нкетия трябва да запази формата си, за да остане подвигът възможен.
