Сезонът на Манчестър Юнайтед започва в неделя и клубът го очаква с усещане за предпазлив оптимизъм.
Като "предпазлив" в случая е ключовата дума.
Когато поотмине ентусиазмът от похарчените 210 млн. паунда за изцяло нова нападателна линия, изглежда неизбежно на преден план да излязат някои добре познати проблеми.
Но при мениджъра Рубен Аморим и треньорския му екип се забелязва убеденост, че нещата ще се подобрят, а прогресът ще бъде видим още в голямото дерби от първия кръг, когато Юнайтед приема вицешампиона Арсенал.
Историческото дъно през миналия сезон с 15-ото място в крайното класиране няма как да бъде забравено скоро.
Юнайтед направи най-слабата си кампания от половин век насам и основна причина беше слабата резултатност - тимът се нареди 16-и по голове средно на мач (1.2) и 12-ти по точни удари на 90 минути (4.6).
Когато Аморим замени уволнения Ерик тен Хаг, той не само не успя да подобри нещата, но в някои отношения ги влоши още повече и Юнайтед оставяше впечатление, че е по-слабият отбор в почти всеки шампионатен двубой.
Отвратителното представяне в атака изискваше решителни мерки от страна на боса сър Джим Ратклиф и директорите Джейсън Уилкокс и Омар Берада.
За тях беше очевидно, че в летния трансферен прозорец трябва да бъде адресиран преди всичко този проблем и така се стигна до привличането на Матеус Куня, Брайън Мбемо и Бенямин Шешко.
Може би за тях бяха платени повече пари от реалната им цена, за да се стигне до общата цифра от 210 милиона, но това не ги прави лоши попълнения.
Скъпи, но необходими, тримата заедно отбелязаха повече попадения през 2024/25 (общо 58) от атакуващите линии на Арсенал, Челси, Манчестър Сити и Тотнъм.
А Куня и Мбемо, които бяха взети достатъчно рано, за да участват в предсезонното турне, са доказани на ниво Висша лига и не само завършват положения, но и ги създават - затова бяха в топ 20 по създадени шансове през миналото първенство.
На хартия трансферите изглеждат добри, но контролите в подготовката предизвикаха смесени чувства относно Манчестър Юнайтед.
Отборът определено показа някои добри неща, особено при 4:1 над Борнемут, но прояви и стари недостатъци.
При равенството 1:1 с Фиорентина двамата вътрешни халфове изглеждаха доста уязвими, когато нападателното трио излизаше напред да пресира.
Уязвимостта при статични положения също пролича при гола на италианците.
Обновената атака поставя пред Аморим въпроса какво да прави с двамата най-добри свои играчи от миналия сезон, Бруно Фернандеш и Амад Диало.
Те са подходящи за двете позиции зад централния нападател в любимата на мениджъра схема 3-4-2-1, но заради присъствието на Куня и Мбемо, най-вероятно ще играят на други постове.
Капитанът ще бъде прибран по-назад в халфовата линия, докато за Амад остава да се изявява като десен халф-бек, със съответните въпросителни доколко тези роли ще извлекат най-доброто от двамата.
Трудно е да се каже и кой е най-подходящият партньор на Бруно в средата на терена, тъй като Мануел Угарте, Каземиро и Коби Мейну изпитваха проблеми в отделни моменти от подготовката.
Интересът към Карлос Балеба от Брайтън е съвсем оправдан, защото Аморим търси повече мощ, скорост и интензивност от двамата полузащитници, които са разположени пред отбраната в неговата система.
Агресивната преса, която португалецът прилага, често принуждава халфовете да покриват твърде голям периметър и нищо чудно още в неделя Арсенал да се възползва от това.
"Артилеристите" разполагат с изпълнители като Мартин Субименди, Деклан Райс, Мартин Йодегор и Майлс Люис-Скели, които могат да наситят централната зона и тотално да контролират мача оттам.
А веднага щом пресата на тримата нападатели бъде преодоляна, Юнайтед става оголен и разпокъсан отбор. Да не забравяме и че Фернандеш умее отлично да разпределя топката и да дирижира играта, но не е известен с приноса си в отбрана и другият вътрешен халф ще трябва да поема още повече дефанзивни отговорности.
Но огромно предимство за "червените дяволи" може да се окаже липсата на евротурнири през новата кампания.
Само един мач седмично ще означава повече време на тренировъчното игрище за Аморим и играчите, а това е шансът на мениджъра да развие тактическите си идеи.
Наставникът има много конкретна концепция кой къде трябва да бъде разположен в отделните фази, когато отборът владее топката и когато се защитава.
Ако всички свикнат с тези идеи, те ще могат да се намират по терена със затворени очи.
Въпреки доста тежките му първи месеци на "Олд Трафорд", Рубен Аморим успя да развие някои от състезателите като например 19-годишния Лени Йоро.
Патрик Доргу пък се оформи като един от най-добрите в подготовката и осигурява повече баланс и повече принос в атака по левия фланг, отколкото през изминалата половин година.
Манчестър Юнайтед се е подобрил и физически след проведената подготовка от екипа на Аморим и внимателното следене в реално време на усилията, които всеки играч полага.
Но нерешен преди сезона остана друг проблем: липсата на сработеност в атака и прекалено голямата зависимост от мигове на индивидуална класа.
Любопитно е, че през миналия шампионат отборът беше първи по осъществени пасове в собствената половина и това беше следствие от безплодните разигравания, които не носеха опасност за опонентите.
Надеждата е, че в Юнайтед вече ще се забелязва повече креативност, по-директен футбол и по-ясен план как да бъде използвано неизменното 3-4-2-1 на Аморим.
Треньорът иска да играе атакуващо и ще поема рискове в задни позиции, където вратарят не е надежден, централните бранители са тромави, а полузащитниците ще се чудят кое празно пространство по-напред да покрият.
Все пак, ако новите нападатели реализират солиден процент от открилите се положения, грешките в отбрана може да не тежат толкова и резултатите би трябвало да се подобрят значително.
"Виждам подобрението в атмосферата сега, когато точните детайли са налице, за да ни направят по-силни", каза Аморим преди първия кръг от първенството.
"Играчите, с които работим от миналия сезон, изглеждат по-добри, а направихме и важни допълнения към състава. Всички се убеждаваме, че увереността на групата расте и вече се чувстваме като различен отбор".
Още в първия кръг Юнайтед получава възможността да докаже, че позитивизмът е оправдан и една солидна игра в дербито с Арсенал ще даде големи надежди.
Но настроението на "Олд Трафорд" бързо би се развалило, ако пак се появи грозното лице на отбора от отминалите месеци.
И в такъв случай оправдания за Аморим вече няма да се намерят.
