Сякаш отдавна знаем всичко за един от най-прочутите спортисти във Великобритания.
Маркъс Рашфорд е фен на Манчестър Юнайтед от дете, едва 7-годишен постъпва в школата и оттогава до днес защитава цветовете на клуба. Не е само талантлив футболист, но и социално активен човек, който неведнъж е доказвал, че го е грижа за общността, за феновете и за града.
Това е играч с безспорна дарба, но тя се появява само от време на време. А понякога целият му публичен образ изглежда една ПР обвивка, под която може да се крие различна личност - такава, която вероятно въобще не познаваме.
Да вземем последната му публична проява, това прословуто интервю, в което Рашфорд обявява, че след 20 години на "Олд Трафорд" е готов за "ново предизвикателство".
Звездата отправя посланието си някак между другото, докато раздава подаръци на деца в старото си училище.
Журналистът Хенри Уинтър, натоварен със задачата да публикува това интервю, започва материала си не с голямата новина, че Рашфорд иска да напусне Манчестър Юнайтед. Тази част от информацията е оставена за по-късно.
Началото на текста е сърцераздирателно: Уинтър описва как едно 4-годишно детенце получава подаръка си и казва "Благодаря ти и за храната, Маркъс".
Независимо дали наистина е имало такава реплика, получаваме усещането, че колкото повече чуваме от самия Рашфорд, толкова по-малко научаваме за него. Какъв иска да бъде той - скромната звезда, спасила някога безплатните храни на децата? Нападател от световна класа, предопределен да върне Манчестър Юнайтед на върха? Или купонджията, отишъл на нощен клуб в Белфаст няколко часа след мач?
Разбира се, Рашфорд може да бъде всички тези неща едновременно. Но вече е на 27 години, отдавна не е млад талант и въпросът е наясно ли е самият той с истинската си същност.
За ръководните фактори на "Олд Трафорд" темата е щекотлива.
На шефовете не им се иска да изглежда, че насила гонят местното момче, за да вземат пари за него. Мениджърът Рубен Аморим също беше внимателен на пресконференцията си в сряда и не желаеше да признае, че Рашфорд не попада в плановете му.
Напротив, португалецът настоя, че клубът се нуждае от талант като него. И въпреки това, във втори пореден мач толкова талантливият и ценен играч остава извън групата на Юнайтед.
Срещу Маркъс май са се обърнали и повечето от верните фенове, а дългогодишните чувства на любов и привързаност между тях и футболиста са пред разрушаване.
Рашфорд беше освиркан от агитката миналата седмица по време на мача от Лига Европа срещу Виктория Пилзен, когато още веднъж не демонстрира енергия и ентусиазъм на терена.
Вялото и инертно представяне се превърна в негова запазена марка.
В спомените веднага изниква онзи епизод от мача срещу Лутън миналия сезон, когато Рос Баркли дриблира покрай Рашфорд без да срещне дори наченки на съпротива.
Marcus Rashford is the best player when it comes to pressing 💪 pic.twitter.com/F2Huv8rvOE
— Ruben Amorim(fan) (@Amorim_Boys) December 18, 2024
Би било сурово и несправедливо да се оценява играч по 10-секунден клип, но при Маркъс тези епизоди станаха твърде чести.
Случва се нападател да изпадне в голова суша, но когато системно не полага усилия в двубоите е трудно да бъде извинен. Явно това са впечатленията и на Аморим само няколко седмици след като пристигна на "Олд Трафорд".
Затова и краят на Рашфорд в Манчестър Юнайтед изглежда по-близо от всякога.
Нещата могат да се случат бързо, защото трансферният прозорец отваря след по-малко от две седмици. Малко вероятно е да се намери клуб, който директно ще откупи играча и ще плати не само трансферна сума за него, но и ще му даде заплата, доближаваща се до неговите 350 хил. паунда седмично в Юнайтед.
От действащия му договор има още три години, така че е реалистично да се сключи някаква сделка за преотстъпване, при която манчестърци ще плащат само част от заплатата му.
Преди време клубове като Реал Мадрид и Пари Сен Жермен се интересуваха от Рашфорд, но сега пред него едва ли ще има такива възможности. Все пак трансфер в друга страна би бил по-логичен заради смяната на обстановката и възможността за свеж старт.
След десетилетие в първия отбор на Юнайтед все още са озадачаващи неговите чести спадове и не толкова чести проблясъци.
В два поредни сезона 2019/20 и 2020/21 той отбеляза над 20 гола, но в следващата кампания попаденията му спаднаха до 5. Договорът му изтичаше и раздяла с родния му клуб беше все по-вероятен сценарий. Неговият брат Дуейн водеше съвсем публични преговори с ПСЖ за доходоносно преминаване в Париж.
В Юнайтед обаче дойде Ерик тен Хаг и внезапно Рашфорд се разигра, за да наниже 30 гола, включително при победата над Манчестър Сити и при успеха във финала за Карабао къп.
В най-силния си период в онзи сезон, между Коледа и средата на февруари, Рашфорд записа 13 гола и 5 асистенции в 14 мача.
За няколко месеца талантът се преобрази от непостоянно крило в безмилостен №9. Бележеше от пеналта като истински голов хищник - с глава и с двата крака, дебнеше при центрирания, включваше се зад защитата, печелеше персоналните си дуели.
Оттогава досега подобен апетит за футбол липсва при Рашфорд.
Съществува важен контекст, в който трябва да се разгледа неговата кариера, защото той е различен от повечето футболисти.
Съдбата му беше да ангажира огромно внимание върху себе си, откакто изгря много млад в големия футбол.
Наложи му се да се учи и да израства в среда на постоянно напрежение, нападки и расистки обиди, но въпреки това продължава да използва известността си за позитивни и смислени каузи.
А по негово време Манчестър Юнайтед беше бъркотия на терена и извън него, затова около Рашфорд се сменяха треньори, съотборници и тактически подходи. "Червените дяволи" оставаха далеч от най-добрите отбори в лигата и играчът нямаше предпоставките да просперира така, както например го направи Рахийм Стърлинг в Манчестър Сити при Пеп Гуардиола.
И все пак обстоятелствата не оправдават юношата на Юнайтед. Как успя Тен Хаг да извади неговата най-добра версия през онези няколко седмици? Със сигурност не беше с твърде мек подход, тъй като нидерландецът държеше на дисциплината и даже извади Рашфорд от титулярния състав заради закъснението му за отборна среща.
Играчът отговори подобаващо - с победен гол след влизането си от пейката.
Вероятно не беше съвпадение, че точно в същия период отношенията на Кристиано Роналдо с треньора и шефовете се разпаднаха.
Договорът на суперзвездата беше прекратен тъкмо преди Рашфорд да навлезе в най-добрата си форма. Именно Маркъс запълни липсата, отворила се при напускането на големия голмайстор.
Тогава Роналдо атакува Юнайтед и Тен Хаг в нагласено интервю пред Пиърс Морган - сега Рашфорд направи нещо подобно, но по своя начин, докато държеше коледни подаръци в ръцете си.
"Ако знам, че една ситуация е лоша, няма да я направя още по-лоша", заявява Рашфорд пред Уинтър, докато потенциално постига именно влошаване на ситуацията.
"Видях как други играчи напуснаха клуба в миналото и не искам и аз да съм такъв. Когато напусна, ще бъде без лоши чувства. От мен няма да чуете нищо негативно за Манчестър Юнайтед, не съм такъв човек", категоричен е той.
И не може да му се отрече, че при всичките разочарования около него, любовта към Манчестър и към клуба на живота му изглежда дълбока и искрена.
Няма нищо лошо в търсенето на ново професионално предизвикателство, особено когато футболистът несъмнено изглежда изчерпан на сегашното си място.
На всички ни се е случвало да изгубим искрата на работното си място по една или друга причина.
По-трудно е за проумяване защо Маркъс Рашфорд позволи кариерата му в Юнайтед да залезе по толкова обезсърчаващ начин, без да се бори, без да прояви непримиримост и желание да промени нещата.
Понякога той създаваше впечатление, че в него се крие безжалостен голаджия с фамозен заряд, но тези случаи бяха твърде редки.
Затова приказката за местния суперталант, който се заема да възвърне старата слава на един легендарен клуб, върви към отчайващо тъжен край.
