В продължение на 10 години не само съперниците в Италия, но и всички, които се интересуват от футбол и не хранят особени симпатии към Ювентус, очакват този момент. Момента, в който торинската машина най-после ще зацикли и ще спре да произвежда титла след титла, независимо от качеството на играта.
"Бианконерите" свикнаха толкова с доминацията си, че можеха да си позволят да правят радикални експерименти и накрая пак вдигаха скудетото. С пристигането на Кристиано Роналдо стилът на Юве много се промени. После още веднъж при треньора Маурицио Сари с неговия "сарибол". А след това босовете на клуба взеха противоречивото решение да подарят треньорския пост на Андреа Пирло, който без съмнение беше гениален футболист, но едва ли и самият той е наясно с това колко може като наставник.
Последователните експерименти изглежда, че дадоха резултати, макар и не такива, каквито им се искаше на ръководството. Днес Ювентус изглежда разклатен и уязвим, а първият, който трябва да се възползва от ситуацията, е Интер. Същият този клуб, който плаща 12 милиона евро на Антонио Конте (повече от на Пирло, Гатузо и Гасперини заедно) и който иска да гътне Юве от трона. Иска триумфа тук и сега и за тази цел предпочита да попълва отбора си с опитни играчи, а не да гледа в дългосрочна перспектива и да обиграва младоци.
Всичко е в полза на Интер. Освен самият Интер
По време на краткия летен трансферен прозорец ръководството на "нерадзурите" направи всичко, за да угоди на Конте. А както знаем добре, вкусовете му към играчите са доста специфични. Бившият национал на "адзурите" предпочита по-възрастни и образно казано "грубовати" футболисти, но калени в тежки битки, пред младите таланти и фини творци. И в крайна сметка специалистът получи това, което искаше.
Видал и Коларов внесоха още повече опит в отбора и допринесоха за биткаджийския манталитет. Наинголан и Перишич бяха дадени под наем през миналата кампания по нефутболни причини, но Конте ги амнистира и ги върна на "Меаца". Треньорът добави и свежа кръв, купувайки младия защитник Ашраф Хакими, който се вписва перфектно в схемата му.
Тези придобивки бяха добавени към и без това доста качествения състав на Интер и наставникът получи още повече опции за ротации и вариативност в играта. Но въпреки това нещата не се получават.
Как да си обясним странните резултати?
Интер има една победа в последните си шест мача във всички турнири, пет точки в последните четири кръга в Серия "А" и заема шесто място с изоставане от пет пункта от вечния си съперник Милан.
Подобни резултати е невъзможно да се тълкуват по друг начин освен като криза. Но има и един съществен парадокс - Интер надигра почти всички съперници в последните си неуспешни срещи и резултатите му бяха нелогични.
Всичко започна в дербито с Милан. Златан Ибрахимович обра лаврите с двата си гола след грешки на Коларов, но истината е, че "нерадзурите" не заслужаваха поражението. Само Лукаку се отчете с осем удара към вратата на "росонерите", но тимът на Конте нямаше ден. Може би и "хиксът" би бил справедлив резултат, но в никакъв случай - загуба.
Победата над Дженоа беше единствената през октомври и беше показателна. В продължение на 90 минути Интер позволи на съперника да отправи един-единствен удар към вратата и той беше неточен.
През уикенда бе регистрирано домакинското равенство 2:2 с Парма, а в един момент интеристите се оказаха изоставащи с 0:2 след две контраатаки и два гола на Жервиньо. И двата пъти бе разминат Стефан де Фрай, който позволи на котдивоареца да се откъсне зад гърба му в две сходни ситуации. Парма показа страхотна ефективност, каквато липсваше на гранда от Милано. Интер отправи 25 изстрела и създаде куп положения, а накрая Видал пропусна да донесе трите точки на отбора си от три метра.
В интервалите между мачовете от Серия "А" Интер изигра два двубоя в Шампионската лига, в които отново прояви недостатъка си да надиграва, но да не побеждава съперника. Така беше и при 2:2 с Мьонхенгладбах у дома и особено срещу Шахтьор Донецк в Украйна, когато нулите на таблото не се промениха въпреки безбройните опасности, които създадоха "нерадзурите".
На пресконференциите след мачовете Антонио Конте постоянно хвали играчите си и казва, че е доволен от играта им, но каква е ползата да играеш добре и да не побеждаваш?
"Играхме като голям отбор, имахме правилното отношение. Трябва да печелим такива мачове, но не мога да бъда недоволен от играчите си", каза след гостуването на Шахтьор специалистът. "Поздравления за Милан, но ако бяхме вкарали положенията си, сега всички щяха да говорят колко сме страхотни", сподели пък той след градското дерби.
Но това не може да продължи вечно, ако Интер иска да печели трофеи.
Между другото, първите признаци на проблема започнаха още през миналия сезон и се видяха отчетливо във финала на Лига Европа, който Интер загуби от Севиля.
Изглежда така сякаш Конте няма решение на този проблем. Неговата система работи: отборът създава много положения и не допуска такива пред вратата си. Но все пак вкарва малко и пуска достатъчно много, за да не печели.
Когато това се случи веднъж или два пъти, може да не му се обърне внимание. Но ако ситуацията не се променя със седмици и месеци, може да коства много. Само два месеца ужасна реализация на фона на добра игра през миналия сезон изключиха Атлетико от шампионската надпревара в Испания още през януари, макар че по брой шансове и контрол на играта хората на Диего Симеоне не отстъпваха на Реал и Барселона.
Лошият късмет на Манчестър Сити в началото на миналия шампионат пък помогна на Ливърпул да натрупа колосална преднина. Сега същото се случва с Интер. Ювентус още търси себе си при Пирло, но в един момент може да полети. Спомнете си колко пъти се случваше това през изминалите десетина години. Засега само Милан се възползва от ситуацията, докато Интер брои изпуснатите си положения.
Проблемът се усложнява от факта, че Конте не е от треньорите, които могат да запазят хладнокръвие дълго време. Ако "нерадзурите" не се справят с недостатъка си маскимално бързо, титлата отново може да се окаже мираж за тях, какъвто неизменно е случаят от пролетта на 2010-а насам.
