Във всеки мач на Ливърпул има моменти, когато отборът разгръща опасна атака и голът изглежда неизбежен.
В повечето такива случаи през миналия сезон, топката наистина свършваше в мрежата на съперника. И предчувствието се оказваше вярно - мърсисайдци наистина реализираха най-обещаващите си нападения.
През новия сезон обаче нещата не се получават толкова лесно и интуитивно, а победите идват по-измъчено, често в края на мачовете.
Вече се натрупаха и три поредни загуби, а при последната от тях - срещу Челси - на три пъти видяхме знакови атаки на Ливърпул да приключват разочароващо.
И в трите Мохамед Салах нагласи топката на удобния си ляв крак и се прицели във вратата. Но изпрати кълбото далеч нагоре и настрани с необичайно посредствени за неговото ниво завършващи удари.
Това е само един от увеличаващите се проблеми за мениджъра Арне Слот, наред с разклатената защита, слабата форма на новите попълнения, липсващия Трент Александър-Арнолд и лесната за преодоляване халфова линия.
Добрите резултати в началото на сезона нямаше как да продължат дълго, когато играта е толкова неубедителна.
И ето че с идването на втората пауза за националните отбори, Ливърпул 2.0 на Слот е на кръстопът, въпреки прословутите 450 милиона паунда, вложени за селекция.
Къде се вписва в тази картина Мохамед Салах, един от най-великите в цялата история на клуба и голямата звезда при спечелената преди няколко месеца титла на Англия?
Анализаторите вече се питат дали възрастта на 33-годишното крило е започнала да му се отразява.
Той продължава да изглежда във феноменална физическа форма, но статистиката показва безспорен спад - и по-скоро правилният въпрос е доколко този спад се дължи на самия Салах и доколко е следствие от промените в целия тим.
Египтянинът изнесе един от най-блестящите сезони в индивидуален план, когато головете и асистенциите му в първенството достигнаха зашеметяваща обща бройка от 47, а Ливърпул категорично грабна шампионския трофей.
Това му донесе и щедър нов договор, но колкото и пари да получава, не е реалистично да се очаква Салах да бъде толкова унищожителен всяка година.
Приносът му през 2025/26 не е изчезнал, просто трите гола и трите асистенции за 10 мача изглеждат далеч по-обикновено за неговите стандарти.
А и не бива да забравяме, че спад се забелязваше още в края на предната кампания, когато Салах се разписа само два пъти в последните осем кръга.
Сега сякаш не може да намери мястото си в обновения състав на Слот и даже беше оставен на пейката за гостуването на Галатасарай в Шампионската лига.
Разбира се, първото обяснение защо десният фланг на Ливърпул не функционира както преди, е отсъствието на Александър-Арнолд.
Салах е най-ощетеният от напускането на Трент, който придаваше нещо уникално на тима с арсенала си от пасове.
Двамата бяха постигнали изключителна сработеност след доста години заедно и се допълваха идеално.
Сега Салах има зад себе си по-стандартни крайни защитници като Джереми Фримпонг или Конър Брадли, които обичат да спринтират нагоре-надолу по фланга, вместо да влизат навътре като Трент.
А някои от по-централните зони, където египтянинът обичаше да навлиза, сега са заети от Флориан Вирц и именно германецът би трябвало да бъде най-креативният играч в халфовата линия.
Засега обаче Вирц не успява да се адаптира, а присъствието му пречи на Салах, който миналия сезон беше царят на асистенциите в Премиър лийг с 18 голови подавания.
Спорно е и доколко Салах е свикнал да играе с по-традиционни централни нападатели като Юго Екитике и Александър Исак.
Години наред крилото имаше до себе си гъвкави футболисти в центъра на атаката, които обичаха да се прибират по-назад и да му освобождават територия. Такива бяха и Роберто Фирмино, и Луис Диас, и донякъде Диого Жота.
Те се адаптираха към Салах, но сега се очаква той да покаже склонност към адаптация. Трябва да демонстрира и че още е готов да се жертва за тима.
Звездата получи упреци от Уейн Рууни, че в мача на "Стамфорд Бридж" не се е връщал да помага достатъчно в защита, докато Ливърпул очевидно изнемогваше по неговия фланг.
Но още в началото на предната кампания египтянинът беше обещал на Слот, че ще бъде по-продуктивен в предни позиции, ако бъде освободен от дефанзивни задължения.
Салах даже се беше похвалил в едно интервю, че вече не мисли толкова за защитата и така успява да покаже най-доброто в атака.
Слот го послуша и това се оказа сред най-добрите му мениджърски решения, защото голмайсторът играеше като отвързан и съсипваше съперниците на контраатака.
Но сега ситуацията е друга.
Противниковите отбори виждат, че Салах не играе както преди и не се страхуват от него.
Енцо Мареска беше инструктирал Марк Кукурея да не се притеснява и да се включва напред, вместо да пази зоната си от набезите на египтянина.
Затова испанецът играеше като крило в 95-ата минута и асистира за победния гол на Естевао Уилиан.
Дори и привидно по-скромни отбори като Борнемут и Кристъл Палас предприеха подобна тактика срещу Ливърпул - и вместо да се притесняват от Салах, предпочетоха да се възползват от пространството, което той оставя зад себе си.
Трябва ли Слот да вземе мерки и да започне да изисква от звездата си да се връща назад?
Ако съдим по това, което сме видели досега от нидерландския треньор, той не би го направил. Би предпочел да рискува, за да печели, отколкото да се подсигурява в отбрана.
През следващите дни Мохамед Салах ще играе за Египет срещу Джибути и Гвинея-Бисау, а дори само една победа в тези срещи ще класира националния му отбор за Мондиал 2026.
Срещу такива опоненти той има всички шансове да повдигне самочувствието си и да подобри своята статистика за сезона.
Но когато се завърне на Острова, ще има над какво да разсъждава заедно със Слот.
Защото Ливърпул 2.0 се нуждае от корекции, за да започне да функционира по очаквания начин - а ако отборът не извлича най-доброто от Салах, няма особени шансове да направи нещо голямо в края на сезона.
