Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Знаете ли защо "червеният" Ливърпул сваля шапка на Милан вече повече от три десетилетия?

Знаете ли защо "червеният" Ливърпул сваля шапка на Милан вече повече от три десетилетия?

В сряда вечерта Ливърпул прие Милан в мач на европейски колоси. "Росонерите" са втори във вечната ранглиста по европейски титли със 7, а мърсисайдци делят третата позиция с Байерн с по 6.

От позицията на едни от господарите на европейския футбол уважението между двата клуба е огромно.

През новия век двата отбора изиграха и паметни финали в Шампионската лига.

През пролетта на 2005-а бойците на Рафа Бенитес сътвориха чудото в Истанбул, а две години по-късно Милан на Карло Анчелоти "изравни" титачния спор с победа в Атина.

И в двата балкански мегаполиса англичаните бяха много повече, но имаше и достатъчно италианци. При други конфигурации сблъсъците и ексцесиите биха били неминуеми, но край Босфора и в Пирея се стигна само до дребни кавги между подпийнали фенове от двата лагера.

Тази седмица на "Анфийлд" тифозите на "росонерите" бяха значително по-малко от отредената им квота заради неуредиците с пътуването до Острова заради Covid-19, но гостуващите запалянковци прекараха комфортни часове в града на Бийтълс що се касае до отношението към тях от местните.

Истината е, че "червеният" Ливърпул сваля шапка на италианския гранд вече повече от три десетилетия.

А ето и причината.

В средата на април 1989 г. футболният свят е в шок. На 15-и в Шефилд се случва трагедията на "Хилзбъро".

Мърсисайдци трябва да играят полуфинал за ФА къп срещу Нотингам Форест, но мачът е спрян още в шестата минута заради проблем на една от трибуните зад вратата. Там хората са допуснати, въпреки че секторът е препълнен и мнозина са смазани, задушени и не могат да излязат. Загиват 95 фенове, а след четири години борба на животоспасяващи системи си отива и момче, което по време на проклетата случка е на 18.

Дълги години числото 96 е символ на страдание за привържениците и клуба.

Преди около месец обявиха и 97-ата жертва на трагедията - Ендрю Дивайн, който на 15 април 1989 г. е само на 22 години. Той получава необратими увреждания на главния мозък, превърнали го в инвалид до края на живота.

"Хилзбъро" е болезнена тема и до днес. Няма как - подобни рани бавно зарастват.

Но понякога и ужасът пише красиви и прочувствени легенди. Като тази, разпростяла се от Ливърпул до Милано и по обратния път. 

На 19 май, само четири дни след касапницата, Милан приема Реал Мадрид в мач реванш от полуфиналите за КЕШ на препълнения "Сан Сиро".

Веднага след изпълнението на центъра за начало, съдията Алексис Поне от Белгия дава сигнал за минута мълчание в памет на жертвите на "Хилзбъро". УЕФА не е давала нареждане за такова, решават го двата клуба и реферът.

Трибуните замлъкват, но след няколко секунди "Курва Суд", секторът с ултрасите на Милан, запява "You'll Never Walk Alone".

Затова не се учудвайте, че в сряда вечерта на "Анфийлд" агитката на "росонерите" бе посрещната с аплодисменти, а във всеки един пъб в града на Бийтълс, в който срещнете запалянко на "червените" от по-старото поколение, и му подхвърлите името на Милан, ще ви погледне в очите и ще ви каже: "Милан ли? Голям отбор с велики фенове!"

А младите също вече добре знаят защо бащите и дядовците им уважават гранда от италианския Север. 

 

Най-четените