Изминаха 15 години от Чудото в Истанбул. На 25 май 2005 г. Ливърпул осъществи един от най-невероятните обрати във футбола и спечели Шампионската лига. Мърсисайдци губеха с 0:3 на полувремето от Милан, но се добраха до равенство в редовното време, а след това грабнаха трофея след изпълнение на дузпи.
Мениджър на "червените" тогава беше Рафаел Бенитес. В деня на годишнината испанецът разказа пред Liverpool Echo любопитни неща за най-великата вечер в историята на английския гранд.
"Такива дни не се забравят. Всичко беше невероятно - от празненствата в Истанбул до полета обратно и след това атмосферата в града. Имаше хора навсякъде. По пътищата, мостовете, уличните лампи, дърветата. Навсякъде. Това беше едно червено море", спомня си Рафа.
Той бе извел тима до първия му европейски финал от 20 години, след като няколко месеца преди това мърсисайдци бяха под угрозата да отпаднат от най-престижния турнир още след груповата фаза.
Докато играчите му почивали преди голямата битка, Рафа Бенитес и екипът му използвали времето си в хотела в търсене на слабите места на Милан.
"Очевидно моите хора работиха много усилено, за да се подготвим за финала. Не се нуждаеха от някаква допълнителна мотивация. Всички бяха много развълнувани. Беше възможност за всички ни. Финал. Затова искахме да спечелим и да покажем колко усилено сме работили, за да стигнем до последния мач. Това беше посланието ни."
Бенитес беше подготвил някои изненади на италианците, като тази да пусне Хари Кюъл като титуляр в стартовия състав на мястото на Диди Хаман.
"Тактически искахме да започнем с повече офанзивни играчи на терена, за да имаме възможност да създадем повече положения. Стивън Джерард беше в средата с Луис Гарсия, Кюъл, Джон Арне Рийзе и Милан Барош. Искахме да вкараме голове. Спомням си, че им казах, че искам от тях да пресират от самото начало. Стартът ни обаче не беше много добър", спомня си Рафа.
Твърди, че не се поддал на паниката след кошмарното първо полувреме.
"Това не беше мечтаното развитие на нещата, но трябваше да се придържаме към плана си, да търсим решения и да се опитаме да реагираме. В този момент беше най-важно да продължим с увереност заради усилената работа, която бяхме свършили, за да се подготвим за мача."
Експериментът с Кюъл се оказа доста неуспешен и австралиецът напусна терена с контузия. Бенитес вкара на негово място Шмицер, преди да е изминал и половин час. Малко преди края на полувремето Креспо вкара втория си гол и Милан поведе с 3:0. Рафа не бил подготвен за подобно развитие.
"Готвех се за това, което щях да кажа на полувремето при резултат 0:2. Моят английски не беше най-добрият. И все още не е. Така че си представете преди 15 години. Тогава допуснахме третия гол, но посланието към играчите трябваше да бъде същото. Трябваше да им дам увереност, да ги накарам да повярват."
Със сигурност не му е било лесно, но успя.
"Като млад играч играх за Реал Мадрид и съм научен как се печели. След промоции и решаващи мачове с Естремадура или Тенерифе или след големи мачове в Ла Лига и Купата на УЕФА с Валенсия, се контролирах, за да съм сигурен, че си върша работата правилно. Трябваше да анализирам мача, за да дам на моите играчи необходимата подкрепа. Както всеки фен на Ливърпул знае, смених Траоре, за да заиграем с трима отзад и Хаман в средата. Но в края на разбора Дейв Гали, нашият главен физиотерапевт, ми каза, че Стив Финан няма да може да се издържи 45-те минути на второто полувреме.
С пускането на Шмицер не можехме да си позволим да играем през второто полувреме без възможност да променим нещо, ако се наложи. А моментът изискваше промяна. Така запазих същата система, но с различни играчи, за да ми останат смени и в крайна сметка се получи добре."
С три гола за шест минути, между 54-тата и 60-ата, Ливърпул изравни за 3:3.
"Опитах се да не изгубя фокуса си. В подобна ситуация не можех да пропилея нито секунда. Мачът беше толкова вълнуващ и беше труден за водене, защото срещу нас имаше страхотен отбор. Не осъзнавах колко бързо тече времето. Просто исках да помогна на играчите с моите съвети. Винаги обичам да говоря с моя екип, за да черпя идеи."
Преместването на Джерард зад Барош беше шедьовър. Това позволи на капитана на "червените" да създаде хаос в непоклатимата преди това отбрана на Милан.
"В този мач Стиви показа на какво е способен, както и през следващите години от кариерата си. Можеше да играе добре на всяка позиция, но зад нападателя беше смъртоносен. Неговата преценка, усетът за асистенциите и точността му бяха фантастични. Можеше да е дясно крило и десен бек, ако това се наложи. Той беше различен."
След 120 минути битка се стигна до дузпи. Шевченко пропусна страхотно положение и Милан започна да усеща, че това няма да бъде неговата велика нощ.
Вратарят Йежи Дудек извърши подвиг, но както много други успехи в кариерата на Рафа, и този при дузпите бе изкован заради гения му на треньор.
"Хората говореха за Йежи и за движенията на Брус Гробелар, които Карагър му каза да прави, но ще кажа, че ставаше дума за нещо повече от това. Имах увереност, че можем да спечелим мача с дузпи. От съвсем млад треньор имам собствен софтуер за контрол на тренировките, мачовете и играчите. Знаехме къде бият четирима от петимата им изпълнители. Така че бях доста уверен, че Йежи ще спаси някоя и друга дузпа. Моят треньор на вратарите Жозе Мануел Охоторена беше свършил работата си предварително.
Това беше и си остава най-неповторимият финал досега по отношение на емоциите и дори тактическите смени. От този ден ми стана още по-ясно защо феновете пеят You'll Never Walk Alone."
