Мило Дневниче,
Ето че дойде и последната седмица на морето. Ех, толкова ми е тъжно, че даже написах песен по въпроса. Ето я:
"Сбогом, море.
Мило море
Пак ще се срещнем,
Но кога ще да е".
Дали някой би я изпял? Може би трябва да я пратя в "Пайнер"! Нали казват, че песни се пишат в най-емоционалните ти моменти, а това е точно един такъв момент за мен... И колко ли ще ми платят?
Оххх, да не се разсейвам. Все пак се надявам да спечеля и награда на сп. "Поп-фолк" за най-добър текст. Има да се фууукам...
Въпреки това, в последната си седмица на морето единственото, за което мисля е прибирането до вкъщи.
Обикалям по самотните плажни улици в Sanny Bitch, морският бриз развява косите ми, а аз си мисля: кой може да ме прибере? Със сигурност няма да се тътря отново със скапания автобус, това се знае.
В момента обаче вали и колкото и да ми е тъжно заради климата, вече се чувствам по-спокойна.
Защото си намерих превоз!
Запознахме се преди няколко дни на плажа. Бях излязла, за да събера последните слънчеви лъчи. Да, имаше няколко облака, но Цуцито казва, че дори когато е мрачно, слънцето пак те лови, затова аз напук на всички туристи, отново съм с котетата и стоя на плажа.
Сама с котетата
Сама съм, което от една страна е хубаво, тъй като ако мине готин мъж, няма как да не ме забележи. Така и става!
Той минава, вижда ме, говорим си. Казва ми колко много му приличам на някаква си Джена от Privet Spice. Не съм я чувала тази група, но сигурно трябва да е готина, затова се съгласявам и даже казвам, че целта ми е била да приличам на нея.
Бинго! Той директно ме кани на среща.
Коя е тая Джена?
За срещата дълго време избирам какво да си облека. Мисля си за тая Джена. Щом аз не я знам дали пък е чак толкова известна... Пробвам да я намеря в интернет, но нищо не откривам.
Всеки път, когато пиша, компютърът ме пита: "Дали нямате предвид Джина Стоева" Не нямам предвид това, а Джена от групата!
След третия опит зарязвам търсенето и решавам да импровизирам тоалета. Тогава се сещам, че си бях купила една жестока рокля от Кавали точно преди да тръгна.
Да си облечеш "Кавали"-то
Обличам я. Перфектна е. Но о, ужас! Забравила съм, че е много изрязана около дупето. Прашките ми се виждат. Толкова е вулгарно, аз не съм такъв човек, затова веднага ги свалям.
Уви, не съм си взела силиконовите, значи ще ходя без гащи. Какво пък толкова. Правех го толкова често като се прибирах от купони или Биад, какво ще ми стане да го направя още веднъж. Новите ми екстеншъни също са супер. Отиват на роклята. Разрошвам косата си и започвам да приличам на русалка от филм.
Слагам малко грим, за да съм естествена - фон дьо тен, черен молив и любимото ми цикламено червило. Спестявам си броката, макар да го обичам.
Както казах - не искам да изглеждам вулгарна, а естествена. Правя си селфи в банята, за да запечатам този толкова красив за мен момент. Пращам го на Цуцито, за да се изфукам.
Среща с най-готиния мъж
Срещата започва. Вървим по главната в Sanny Bitch и другите момичета ми завиждат. Чувствам се точно като вкъщи в Пазарджик.
Така ми се иска да остана още малко, но... помниш стихотворението, колкото и да ми е тъжно, аз си тръгвам.
Отиваме в някакъв бар, доста е тъмен. Натискаме се още преди първите питиета и аз вече го чувствам достатъчно близък, за да го питам най-важното: другата седмица ще ме закара ли до София с него? Той е учуден, че съм от София, но казва добре. Може би си мисли, че идвам от Париж или Лондон. Става ми хубаво. После и на него.
Отблагодарявам му се подобаващо.
Тръгваме си от бара. Толкова съм щастлива. Срещнах истински джентълмен, който дори ме води на бар. Истински бар! А не такъв в хола му, както правеше едно мое бивше гадже.
Направи ми комплимент и дори плати сметката.
А сега ще ме закара и до София. Има ли по-щастливо момиче от мен? Съмнявам се.
Тръгваме си, но докато си вървим, хората все се обръщат след нас. Сигурна съм, че е защото съм неотразима до него.
В един момент обаче той ме пита дали не съм си оставила гащичките в бара, но аз през смях му намигам, за да му кажа, че не нося гащички. Не, не е заради него, просто роклята на Кавали го предполага.
С ужас установявам, че роклята се е скъсала отзад.
Бягам към хотела бързо и го моля да ми звънне. С розовите ми пантофки с токчета се тича адски бавно и трудно. Докато тичам, с ръце зад гърба, за да придържам роклята, което ме прави по-бавна, си мисля, че май ги наричат "пантофки", защото са точно това - пантофки за вкъщи.
Уви, няма как да променя това сега, а пък и с тях краката ми изглеждат толкова добре, затова няма пък да ги сваля.
Когато най-накрая стигам в хотела, цял Sanny Bitch е видял, че съм си скъсала роклята на Кавали и нямам гащи отдолу. Мисля, че някой даже ме снима. Простаци!
Сладка утеха
В стаята решавам да се утеша със сладко. Правя като по филмите. Вадя си кутия с баклава и си пускам тъжна музика. Но много внимавам колко ще изям, защото дори 100 грама да кача и започвам да се чувствам тежка, тромава, отпаднала. Така е, имам чувствителни колене, от това било, така казваше баба ми. Ех, пусти колене. Сега така бих хапнала едно шкембе, но ще ви пощадя.
Мисля си за вечерта, и колкото и да ми е гадно за роклята Кавали - това все пак беше дебюта й в обществото. Пък и така се радвам, че ще пътувам до вкъщи в Мерцедес. Не го ли споменах!? Ах, каква съм забравана! Това мигновено ми оправя настроението.
XO-XO,
Кифличка
