Джибелина е доказателство за триумфа на живота над смъртта. За победата на изкуството над трагедията. За човешкия гений, който може да превърне живописните зелени хълмове на Сицилия в нещо толкова необичайно, че изглежда почти извънземно.
В началото на 1968 г. никой не подозира какво я очаква Джибелина.
Малкото градче на остров Сицилия води спокоен и подреден живот, сгушено на един от хълмовете на острова. Наоколо е зелено, почвата е плодородна и има поминък за местните.
Идилията е разрушена за минути, след като на 14 януари серия от няколко силни земетресения разтриса острова.
Засегнати са 21 населени места в Сицилия, но Джибелина с ниските си сгради не издържа на трусовете и там почти не остава тухла върху тухла.
Дори и в наши дни възстановяването след силно земетресение е трудно и бавно.
В края на 60-те години на миналия век в италианската провинция то се оказва почти невъзможно. Както си припомнят пред "Си Ен Ен" местните, два месеца след трусовете италианското правителство започва да раздава еднопосочни билети.
Много жители са изпратени към континенталната част на Италия, други - към Великобритания, Австралия и дори САЩ.
Напук на държавното безхаберие Джибелина все пак възкръсва от руините - на 11 километра от оригиналната си локация.
След това властите решават да превърнат старото градче в поле за изява на артисти.
Идеята е изкуството да покаже, че има надежда дори и в най-мрачните времена. А с най-смело хрумване идва артистът Алберто Бури, който решава да превърне голяма част от старата Джибелина в дистопичен лабиринт от бетон.
Бури е представител на материализма в изкуството и като такъв обожава грубите форми, грубите материали и сивия цвят.
Под негово ръководство около 30 акра от останките на сицилианския град са залети с бетон, след което между тях, на мястото на старите улици, са оформени улеи, през които може да се върви.
Под бетона завинаги са застинали останките на стария град така, както хората панически са ги изоставили. Тунелите на Джибелина, точно копие на старите ѝ улици, се усещат като лабиринт, който се вие покрай високи 1,5-2 метра асиметрични бетонни форми.
Отдалеч обаче гледката е много по-впечатляваща, защото бетонът стои като странна сива кръпка в пейзажа на Сицилия.
Някои наричат произведението на Бури "модерният Помпей".
Други не са съвсем доволни, че останките от градчето са напълно погребани под бетон. Местните са дълбоко привързани към родния си край и немалко от тях смятат произведението на Бури за подигравка с паметта им и с огромната трагедия, сполетяла Сицилия през 1968 г.
Факт е, че бетонният лабиринт привлича както туристи, така и млади артисти, които показват своите творения из него.
И показват триумфа на изкуството над злощастието.
