Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-популярните урбекс дестинации в България

Дом-паметникът на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа несъмнено е най-известният урбекс обект у нас. Славата на социалистическия монумент е толкова голяма, че се носи по целия свят и ежедневно привлича десетки чуждестранни туристи, желаещи да разгледат изоставения бетонен исполин. Снимка: Христо Узунов
Дом-паметникът на Българската комунистическа партия на връх Бузлуджа несъмнено е най-известният урбекс обект у нас. Славата на социалистическия монумент е толкова голяма, че се носи по целия свят и ежедневно привлича десетки чуждестранни туристи, желаещи да разгледат изоставения бетонен исполин.

Издигнат през 1981-ва монументът днес е символ на краха на социалистическата система у нас. Сред разрушените помещения все още могат да се видят остатъци от произведенията на монументалното и декоративното изкуство, украсявали мащабното здание. Снимка: Христо Узунов
Издигнат през 1981-ва монументът днес е символ на краха на социалистическата система у нас. Сред разрушените помещения все още могат да се видят остатъци от произведенията на монументалното и декоративното изкуство, украсявали мащабното здание.

Въпреки че всички са наясно с популярността, с която се ползва бившата комунистическа обител и факта, че тя е една от малкото достатъчно силни причини, способни да накарат туристи чак от Канада и САЩ да посетят България, властите предпочитат регулярно да забраняват достъпа до монумента, отколкото да решат проблема в полза на туризма. Снимка: Христо Узунов
Въпреки че всички са наясно с популярността, с която се ползва бившата комунистическа обител и факта, че тя е една от малкото достатъчно силни причини, способни да накарат туристи чак от Канада и САЩ да посетят България, властите предпочитат регулярно да забраняват достъпа до монумента, отколкото да решат проблема в полза на туризма.

Паметникът на Българо-съветската дружба във Варна е следващият по популярност БГ обект сред иностранната аудитория и е любима тема на много български фотографи, занимаващи се с проблемите на изоставените сгради и посткомунизма. Снимка: Христо Узунов
Паметникът на Българо-съветската дружба във Варна е следващият по популярност БГ обект сред иностранната аудитория и е любима тема на много български фотографи, занимаващи се с проблемите на изоставените сгради и посткомунизма.

Паметникът е създаден през 1974-та на историческия хълм Турна тепе, където се помещавал щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война. В мащабната соц продукция са инвестирани над 10 000 тона бетон, а вечер 180 прожектора, заедно с мощна озвучителна уредба, от която звучала Седма симфония на Шостакович, създавали необходимата епична атмосфера. Снимка: Христо Узунов
Паметникът е създаден през 1974-та на историческия хълм Турна тепе, където се помещавал щаба на руската армия по време на Руско-турската освободителна война. В мащабната соц продукция са инвестирани над 10 000 тона бетон, а вечер 180 прожектора, заедно с мощна озвучителна уредба, от която звучала Седма симфония на Шостакович, създавали необходимата епична атмосфера.

Днес атмосферата все още е достатъчно епична, но към нея се прокрадват и зловещите нотки на забравата. Потъналите в мрак помещения примамват урбекс феновете със своята загадъчност. Това, заедно с факта, че от паметника започва подземен тунел, изчезващ в недрата на земята, прави този обект изключително популярен. Снимка: Христо Узунов
Днес атмосферата все още е достатъчно епична, но към нея се прокрадват и зловещите нотки на забравата. Потъналите в мрак помещения примамват урбекс феновете със своята загадъчност. Това, заедно с факта, че от паметника започва подземен тунел, изчезващ в недрата на земята, прави този обект изключително популярен.

Ардинското село Дядовци е най-известното изоставено село в страната, а популярността му се дължи на минаващия край него път за друг важен туристически обект - Дяволският мост. Снимка: Христо Узунов
Ардинското село Дядовци е най-известното изоставено село в страната, а популярността му се дължи на минаващия край него път за друг важен туристически обект - Дяволският мост.

Угаснало преди повече от 20 години, родопското село е изпъстрило с къщурките си един от склоновете на планината. А те не престават да привличат любопитството на туристите, решили да посетят тези места. Снимка: Христо Узунов
Угаснало преди повече от 20 години, родопското село е изпъстрило с къщурките си един от склоновете на планината. А те не престават да привличат любопитството на туристите, решили да посетят тези места.

С останките от домовете си Дядовци предлага чудесна възможност да се докоснете до миналото и бита на Източните Родопи и точно затова ежегодно стотици фотографи и любители на природата се отбиват в селото, за да си откраднат по някой спомен или снимка. Снимка: Христо Узунов
С останките от домовете си Дядовци предлага чудесна възможност да се докоснете до миналото и бита на Източните Родопи и точно затова ежегодно стотици фотографи и любители на природата се отбиват в селото, за да си откраднат по някой спомен или снимка.

Вилата на индустриалеца Пенчо Семов в Габрово е най-новото попълнение в клуба на най-известните изоставени убекти у нас. Тя се прочу преди по-малко от година - през лятото на 2015-та, но оттогава до сега през нея минаха внушителен брой урбекс фенове, журналисти и телевизии, а софийската метъл група Velian дори си направи фотосесия из помещенията. Снимка: Христо Узунов
Вилата на индустриалеца Пенчо Семов в Габрово е най-новото попълнение в клуба на най-известните изоставени убекти у нас. Тя се прочу преди по-малко от година - през лятото на 2015-та, но оттогава до сега през нея минаха внушителен брой урбекс фенове, журналисти и телевизии, а софийската метъл група Velian дори си направи фотосесия из помещенията.

Известна още като "Старопиталището", тази впечатляваща с архитектурата си сграда е построена през 1933-та и известно време е изпълнявала функциите на вила за отдих на семейството на бележития габровец, както и на място за посрещане на гости. След смъртта му е трябвало да се превърне в дом за настаняване на пенсионери, но съдбата има други планове за нея и я превръща в инфекциозно отделение на болницата в Габрово. Снимка: Христо Узунов
Известна още като "Старопиталището", тази впечатляваща с архитектурата си сграда е построена през 1933-та и известно време е изпълнявала функциите на вила за отдих на семейството на бележития габровец, както и на място за посрещане на гости. След смъртта му е трябвало да се превърне в дом за настаняване на пенсионери, но съдбата има други планове за нея и я превръща в инфекциозно отделение на болницата в Габрово.

Днес сградата е мъртва по всички параграфи, но смъртта не може да заличи старанието, което архитект Никола Гръблев е вложил при строежа й, а това е достатъчна причина вилата да продължава да привлича посетители. Снимка: Христо Узунов
Днес сградата е мъртва по всички параграфи, но смъртта не може да заличи старанието, което архитект Никола Гръблев е вложил при строежа й, а това е достатъчна причина вилата да продължава да привлича посетители.

Захарната фабрика в София, категоризирана през 1974-та като паметник на културата с национално значение, е последният обект в нашия скромен материал, и за съжаление, единственият, който вече не съществува. Отскоро той е достъпен за разходки само чрез снимки. Снимка: Христо Узунов
Захарната фабрика в София, категоризирана през 1974-та като паметник на културата с национално значение, е последният обект в нашия скромен материал, и за съжаление, единственият, който вече не съществува. Отскоро той е достъпен за разходки само чрез снимки.

Построена през 1898-ма, фабриката, помещавала 118 години история между стените си, днес представлява просто "още една тухла на земята". Оставена и дори "подпомогната" да загине от собствениците си, тази сграда с уникална архитектура през последните 12 месеца се стопи до размерите на спомен в съзнанието на софиянци. Снимка: Христо Узунов
Построена през 1898-ма, фабриката, помещавала 118 години история между стените си, днес представлява просто "още една тухла на земята". Оставена и дори "подпомогната" да загине от собствениците си, тази сграда с уникална архитектура през последните 12 месеца се стопи до размерите на спомен в съзнанието на софиянци.

Въпреки че достъпът до фабриката се регулира с охрана, това по никакъв начин не възпираше почитатели на изоставените сгради, студенти по архитектура и фотографи да се насладят на нейния оранжево-тухлен чар. Не възпря и тъмните субекти, които като термити оглозгаха постройките. Снимка: Христо Узунов
Въпреки че достъпът до фабриката се регулира с охрана, това по никакъв начин не възпираше почитатели на изоставените сгради, студенти по архитектура и фотографи да се насладят на нейния оранжево-тухлен чар. Не възпря и тъмните субекти, които като термити оглозгаха постройките.