Кой трябва да мие чиниите

Никога не подценявайте щетите, които може да донесе на вашия брак една мръсна тоалетна. Според ново проучване, "ежедневните домакински задължения" са причината за 7 от всеки 10 развода - статистиката идва от британска правна фирма, която извършила проучване върху архивите с делата си и интервюирала 350 души.

Изследването не e съвсем коректно, тъй като определението за домакински проблеми в него включва и спорове за пари, които са най-честата причина за брачно нещастие - или с други думи споровете невинаги опират до това кой ще изчисти тоалетната, а дали можете да си позволите да наемете чистачка.

И все пак, проучването разкрива един упорит източник на конфликти в съвременните бракове, особено след като жените работят все повече, докато продължават да изпълняват по-голямата част от домакинските задължения (макар че разликите между половете в това отношение постепенно намаляват). 

Нека си признаем: никой не обича да върши домакинската работа

В изследванията за щастието на хората, домакинството е едно от трите неща, които хората най-много мразят да правят. Може би именно заради това разпределението на домакинските задължения обикновено е причина за ожесточени спорове в семействата.

Ако всички са добри в различни неща, разпределението на задачите е лесно. Ако партньорът ви например се справя много добре с пазаруването, а вие - с прането, значи всичко е уредено. Ала невинаги се получава така - всъщност обикновено е другояче.

Често един човек е по-добър във всичко от останалите членове на семейството. (И нека бъдем искрени - най-често това е жената). Ала означава ли това, че тя трябва да се занимава с цялата домакинска работа?

Преди да се роди дъщеря ми, аз готвех и миех чиниите. Не беше нещо сложно и не ми отнемаше много време, пък и, честно казано, се справях много по-добре от съпруга си. Неговият кулинарен репертоар бе ограничен до приготвянето на яйца и чили, а когато го оставях да зарежда съдомиялната, често я "напълваше" само с една тенджера и осем вилици.

След като се роди детето, имахме повече задачи и по-малко време за изпълнението им. Стори ми се подходящо време за някои промени. Ала, разбира се, аз отново бях по-добрата в домакинските задължения.

Означаваше ли това, че трябва да поема целия товар върху себе си?

Можех да приложа принципа на честното разделяне: всеки от двамата да поеме половината от задълженията. Или пък да се обърна към феминизма - проучванията показват, че жените по-често издърпват късата клечка, що се отнася до домакинските задължения.

Ако смятаме във време, жените извършват средно 44 минути повече домакинска работа от мъжете (2 часа и 11 минути срещу час и 27 минути). Мъжете работят повече от жените само в градината и всякаква "външна поддръжка".

Бих могла да помоля мъжа ми да прави повече неща, за да се постави някакъв баланс и да научим дъщеря ни, че мама и татко са равни и домакинската работа е забавна, ако я вършим заедно. Или просто можеше да натикам чиниите в съдомиялната с тежка въздишка, надявайки се, че той ще забележи и ще предложи помощта си.

Ала за щастие на мен и съпруга ми, аз съм икономист, така че разполагам с по-ефективни инструменти от пасивната агресия. И така някои основни икономически принципи ми дадоха отговор на въпроса. Трябваше да разделим домакинските задачи, защото просто не е ефективно най-добрият готвач и чистач да върши цялото готвене и чистене.

Икономическият принцип, който приложих тук, е за повишаващите се пределни разходи. Основното в случая е, че хората се справят по-зле с нещата, когато са изморени. Когато преподавам на студентите си за този принцип, винаги го обяснявам в контекста на управление на кадрите им. 

Представете си, че разполагате с един добър служител и един не толкова добър. Трябва ли да карате добрия служител да прави абсолютно всичко? 

Обикновено, отговорът на този въпрос е отрицателен. Защо не? Вероятно не толкова добрият служител ще се чувства по-добре в 9 часа сутринта, след като е спал цяла нощ, в сравнение с добрия служител в 2 часа сутринта, след като е работил 17 часа преди това. Така че се налага да дадете поне няколко задачи на по-некадърния служител.

Същият принцип е приложим и в домакинската работа. Да, вие (или партньорът ви) може и да сте по-добри във всичко. Ала който и да пере в 4 часа сутринта, е по-вероятно да сложи червените кърпи при белите тениски. Затова разделянето на задачите е добра идея. Колко от тях да разделите вече зависи от това колко бързо се изморявате с партньора си.

За да "оптимизирате" семейната си ефективност (крайната цел на всеки икономист - а би трябвало и вашата), трябва да приравните ефективността на последната задача, която всеки от вас двамата прави. Така например вашият партньор ще мие чиниите, ще коси тревата и ще прави списъка с покупките. А вие ще готвите, перете, пазарувате, чистите и плащате сметките.

Може би изглежда небалансирано, ала когато се вгледате по-внимателно ще забележите, че докато партньорът ви стигне до задачата със списъка за покупки, той вече се е изморил. Всичко, което може да направи в този момент, е да прецени от колко мляко се нуждаете. И на практика той ще бъде точно толкова добър в това, колкото вие в плащането на сметките, макар и това да е петата задача за вас.

Ако освен това накарате партньора си и да чисти - така че броят на задачите да е по четири на човек - къщата щеше да бъде кочина, защото той ще е крайно изморен, изпълнявайки последната си задача, докато вие все още ще сте на линия. Чрез тази система наистина единият човек върши повече неща, ала  поне е много малко вероятно да се окаже, че един върши всичко. 

Веднъж щом сте решили, че искате да разделите задачите по този начин, как да прецените кой какво да прави?

Възможност за това е случайното разпределяне на задачите; друга опция е всеки да прави по малко от всичко. Един уебсайт за брачни съвети, на който попаднах, предлагаше да разделяме задачите според това кои ни харесват да правим най-много. Но нито една от тези алтернативи не върши работа. (В последния случай как ще се реши кой да чисти тоалетната например?)

За да решите кой какво да прави, ви трябва още малко икономика. И по-конкретно, принципът на сравнителното предимство. Икономистите обикновено говорят за него в контекста на търговията. Да си представим, че Финландия е по-добра от Швеция в произвеждането на коледни шапки и зимни ботуши.

Ала в произвеждането на шапки те са многократно по-добри, докато предимството им в обувките е съвсем малко. Тогава цялостното световно производство ще се максимизира, ако Финландия прави шапки, а Швеция - обувки.

В този случай казваме, че Финландия разполага с абсолютното предимство в произвеждането на двете стоки, ала има сравнително предимство само в произвеждането на шапки. Този принцип е част от причините, поради които икономистите ценят свободната търговия, ала тази тема е твърде дълга, за да се спираме на нея. Но той предоставя и насоки за това как да разпределите задачите в домакинството си. 

Целта е на всеки човек да се дадат такива задачи, в които той има сравнително предимство

Няма значение, че имате абсолютно предимство във всичко. Ако сте адски добри в прането, но се справяте с чистенето само съвсем малко по-добре от съпруга си, оставете прането за себе си, а чистенето - на него. Просто обяснете, че така е по-ефективно!

В нашия случай беше лесно. Освен в използването на грила - за което си признавам, че съпругът ми е цар - като цяло съм много по-добра в готвенето от него. А с чиниите съм само малко по-добра. Така че неговата работа е да почиства след хранене, макар че винаги му правя забележка за това как пълни съдомиялната. Добрите новини са, че скоро в ежедневието ни се появи друг икономически принцип, на който дори и не съм разчитала: ученето чрез практиката.

С извършването на дадена задача, хората стават все по-добри в нея. 18 месеца след новото разпределение на задачите, съдомиялната изглежда като произведение на изкуството: всичко в нея е подредено като в реклама на препарат за почистване на съдове. Междувременно на мен ми беше забранено да приближавам до нея. Очевидно има някакъв риск да "съсипя" великата подредба на съпруга ми.