Два нови филма - "Дете на Бога" на Джеймс Франко и "Мьобиус" на Ким Ки-Дук - представят доста екстремни сексуални актове, така че може би сега е времето да проучим как сексуалните теми табу са представени в независимото кино. "Дете на Бога" включва нежна сцена с некрофилия, в която Лестър Балард (Скот Хейз) прави секс с трупа на млада жена, която открива в кола. А през последните няколко години, инди-филмите представиха някои от най-странните и стряскащи сцени на безумно сексуално поведение в историята на киното.
"Безумна любов" ("Love Is a Mad Dog From Hell") (1987) на белгийския сценарист и режисьор Доминик Дерудер е превъзходна адаптация на три разказа на Чарлз Буковски. Развиващ се като триптих последната и най-провокативна част показва главния герой, Хари Вос (Джоси де Пау), да прави секс с труп, който той и негов приятел са откраднали.
Докато гледа красивото русо, голо мъртво тяло, Хари усеща особено желание. Той нежно гали тази безплътна красота, и Дерудер подчертава нейното излъчване, вероятно за да постигне контраст с шокиращото естество на акта, който следва скоро след това. Сексът е дискретно представен - само няколко тласъка всъщност. Обичта, която Хари демонстрира в следващата сцена, докато гали лицето й, преди да отнесе любовта си в океана, изглежда искрена.
"Целувката" (1997) на Лин Стопкевич е поразително изследване на емоциите на Сандра (Моли Паркър), помощничка в погребално бюро, която се влюбва в своите "клиенти". Както се разкрива, тя има обсесия/фетиш по смъртта, и той предизвиква силен интерес у Мат (Питър Аутърбридж) - напълно жив студент по медицина, който става неин близък приятел. Това, че Мат ревнува Сандра от "другите й мъже", е интересна екстра; тя променя усещането за идентификация у зрителите.
Ако филмът представя направо клинично процеса на балсамиране, той подхожда доста различно към представянето на секса с мъртъвци. Въпреки че Сандра бива показана гола и качваща се върху труп, Стопкевич се въздържа от каквито и да е явни секса сцени. Вместо това тя оставя случващото се на въображението на зрителите, докато Сандра бива "транспортирана," отдадена на страстта си. Което вероятно е по-ефективно, и може би дори малко плашещо. Както гласи постерът на филма, "Любовта не знае граници".
Не по-малко интересна е бурната, провокативна нова психосексуална драма "Мьобиус". Този филм, сценарист и режисьор на който е Ким Ки-Дук, разказва за жена, подготвяща се да кастрира съпруга си като наказание за изневярата му. Когато той успява да избегне това, тя излива гнева и безсилието си върху спящия техен син. Въпреки че актът на кастрация се случва извън екрана, последиците от него оформят ядрото на сюжета на "Мьобиус".
Скоро съпругът започва да изпитва огромно чувство за вина и го демонстрира чрез пъхане на пистолет в бельото си и проучване на решения за трансплантация на полови органи, за да помогне на сина си. Шокиращ в огромна степен, филмът на Ким Ки-Дук отива още по-далеч в изследването на символите на мъжествеността и силата. Подсюжет включва изнасилване на жена-магазинерка от банда, което води до арест на сина като участник в престъпление, което другите доказват, че той не би могъл да извърши.
"Мьобиус" е екстремен и изпълнен с насилие филм, но предизвиква провокативни въпроси за удоволствието и болката. (И в това той не е твърде различен от филмите с некрофилия...)
Синът на свой ред "мастурбира", като търка камък в крака си, докато той не е раздран и кървав, а после магазинерката буквално забива нож в гърба му, след което разголва гърди, като го кара да движи ножа в гърба си, което предизвиква у него еротично удоволствие. Случват се и още кастрации, при едната от които отрязаният пенис бива прегазен от кола на улицата.
Фактът, че всичко това се представя в решителен стил - без диалог или имена на герои - само прави сцените по-увлекателни и дори смешни. "Мьобиус" е пълен с очевидна фалическа символика - при това не особено деликатна - но със сигурност е незабравим.
Кастрацията е представяна неведнъж демонстративно в киното - от шокиращия "Империя на чувствата" (1976) на Нагиса Ошима до вулгарния "Калигула" на Тинто Брас (1979) и въздействащата драма на Бруно Дюмон "Фландрия" (2006). Но има два филма, които специално подхождат към тази тематика над нивото на останалите:
"Антихрист" (2009) е прочутата драма на Ларс фон Трир за неназована женена двойка (Шарлот Генсбур и Уилем Дефо), възстановяваща се от трагичната смърт на детето им. Оттеглили се в хижа в гората, за да преодолеят проблемите във връзката си, те стигат до точно обратното. Лисица заявява, че "Хаосът царува", и скоро "тя" започва да губи разума си и да обезобразява полови органи - като размазването на пениса на съпруга си с воденичен камък, сцена, която е също толкова болезнена за гледане, колкото и отрязването на клитора й.
"Антихрист" е заснет в период, в който Трир е в тежка депресия. Зрителите страдат в същата степен, гледайки филма, докато се опитват да осмислят посланията му за скръб, само за да ги изживеят може би самостоятелно.
"Зъби" (2007) е приятна черна комедия за митът за "зъбатия женски полов орган" (т.нар. vagina dentata). Сценаристът и режисьор Мичъл Лихтенщайн (син на Рой Лихтенщайн) стартира филма със сцена, в която Доун (Джес Уайкслър) "ухапва" пръста на брат й Брад (Джон Хенсли) когато той се опитва да я пипне "там долу". От този момент неговият страх от женски гениталии го кара да прави секс с жени само отзад. Междувременно Доун кастрира Тоби (Хейл Епълман), когато той отхвърля обещанието си за въздържание и я изнасилва в пещера (която визуално напомня уста с остри зъби). Фактът, че Лихтенщайн не лишава зрителите от кадъра на "остатъка", очевидно цели шок и смях, както и по-късна сцена, в която Доун изкормва гаджето си Райън (Ашли Спрингър), и от отрязания му пенис пръска кръв.
Странната комедия на Лихтенщайн е посветена на женската сила и женския контрол върху нейната сексуалност. Той може и да отива твърде далеч, когато Доун и Брад правят секс и кучето на Брад изяжда (и изплюва) отделения му, покрит с пиърсинги пенис. Но нима някой, който отива да гледа хорър-комедия за "зъбати женски полови органи", очаква нещо изтънчено?
Подобно на "Зъби," "Мьобиус" също подхваща темата за инцеста, друго табу, което е фундаментален елемент от артхаус-киното от десетилетия. Инцестът между майка и син е показван в най-разнообразни филми - от "Murmur of the Heart" на Луи Мал (1971), "Луна" на Бернардо Бертолучи (1979) и "Мошениците" на Стивън Фриърс (1990). Но два филма на хомосексуални режисьори представят това конкретно табу в крайни, понякога притеснителни начини.
"Дивашка благодат" (2007) на Том Кейлин представя мрачната историяна убийството на Барбара Бийкланд. Филмът включва завладяващо актьорско изпълнение на Джулиан Мур като Барбара, богата, ревнива майка, която обича прекалено много сина си Антъни (Еди Редмейн). Да, сексът със сина й е нещо неуместно. Както и това, че тя му помага да мастурбира. А потенциално хомосексуалният Тони, присъединяващ се към Барбара в леглото с нейния гей "приятел" Сам Грийн (Хю Данси) също е ексцесивно. Но заслужава ли тя да бъде убита за поведението си? Психосексуалната драма на Кейлин умело борави с темата за борбата за власт между майка и син. "Дивашка благодат" бе буквално размазан от много критици, но според нас е доста подценен като филм.
"Майка ми" (2004) е смела адаптация на Кристоф Оноре на романа на Жорж Батай за забранената връзка между тъжния Пиер (Луи Гарел) и майка му Елен (Изабел Юпер). Този чувствен филм с две невероятно смели актьорски изпълнения на главните герои, прелива от секс и голота. Пиер е постоянно възбуден, а опитите му да намери облекчение от натрупаното желание преминават през честа мастурбация до нудизъм. Когато майка му заварва Пиер гол на плажа, тя му казва, че "желанието предизвиква у нас слабост".
Тя обаче може и да е плод на въображението му; тя изчезва толкова мистериозно, колкото се е и появила. Това, че тя иска да бъде нещо повече от майка за него, е очевидно, когато и двамата се целуват в такси с Риа (Жоана Прайс). В крайна сметка Елен гледа как Пиер и Риа правят секс навън и дори гали Риа, сякаш за да го почувства в изблиците му на страст. Оноре представя всичко това неуместно поведение и съблазнителните, еротични ситуации като завладяващи, докато "Ma Mere" върви към напрегнат и силно визуален връх. След художествено заснетата секссцена, в която лицата на ангажираните в инцест любовници са показани изпълнени с желание, финалът демонстрира как Пиер мастурбира, гледайки трупа на майка си. Шокиращ край на един шокиращ филм.
Абе не е нормално! Дегенератите, а те са точно такива, не можейки да изживяват чувствата и нагоните по нормалния начин, намират облекчение в ектремността и съзнавайки и страдайки от своята ненормалност, се опитват да я узаконят, морално, естетически, даже и законово, свидетели сме в днешно време. Дегенератите са злото на света, революционерите, подпалвачите на войни и Джак Изкормвача са едно и също проявление на психопатията на болните индивиди.
Този под мен има нужда от специализирана помощ! Но по-скоро има нужда от една голяма лопата и да ходи да копае канали докато се научи клавиатурен, безполезен, беден мишок.
Отдавна твърдя, че не е правилно цялото кинопроизводство да се слага под общия знаменател "изкуство". Киното отдавна стана удобна трибуна всякакви извратеняци да легализират и пропангадират отклоненията си. Като добавим и легиона от неориентирани медии (без собствена стратегия и политика), картинката става цветна...
http://www.imdb.com/title/tt0093608/
Да му мислим ние, „задръстените” , които се мислехме за „нормални”. Които изпитваме отвращение, дори само при мисълта за „любовен акт” между педераси, какво остава да им се любуваме на кино. Сега измислиха нещо оше по-гадно - полов акт с „привлекателен труп” на млада жена. Няма да се изненадам ако и тази нетрадиционна сексуална ориентация бъде обшествено призната за легитимно право на некрофилите , ще се намерят и „широко скроени” симпантизанти, готови да се застъпят за правото им да изявяват и задоволяват свободно своите, както се каза, „малко” странни наклонности.
Янаки, иронията тук е, че не си задръстен, защото имаш стандартни сексуални предпочитания (като милиарди други хора), а защото си мислиш, че използването на думата "задръстен" в случая е някакъв остроумен сарказъм. Това второто всъщност те показва като наистина задръстен, защото демонстрира несигурност, която те кара да се чувстваш некомфортно.
Прасчо, не се прави на това, което от всичките ти „писания” си личи, че не си, достатъчно умен, да съдиш другите, какво са и какво не са! Един вид да се правиш на психоаналитик, като вземаш за основание една казана от мене дума. И още нещо, направи справка в тълковния речник на българския език, за да разбереш разликата между стандартен и нестартен, нормален и ненормален. Уродите са ненормални хора, а не нестандартни, рожбо! Аз не съм стандартен, а съм нормален. За тебе, не знам. Нестандартен за човешко същество съвсем не означава да изпитва пред "привлекателния" труп на млада жена сексуално влечение. Това означава да си урод, рожбо. Нормалните мъже биха изпитали жалост и съчувствие, и към нея, и към близките й Един нормален мъж изпитва сексуално желание само към ЗДРАВА И СРАВНИТЕЛНО МЛАДА ЖЕНА. Извратеност е да изпитваш влечение към бабички, а да не говорим за трупове. И не по-малка извратеност е, да изпитваш интерес и някакво удоволствие от подобен род кино или видео "художествени" произведения. И не се занимавай с коментарите ми, така както аз не се занимавам с твоите!
Янаки Я дефинирай какво точно значи да си нормален и кой го определя? Щото ако смяташ себе си за нормата и другите да се равняваме по теб, то тогава някой да харесва бабички не ми се вижда вече толкова извратено... Та в скучая не са важни бабичките, а това че всеки идиот може да излезе да се тупне в гърдите и да каже, че той е еталона за нормалност.
Ончо, ако ти наистина имаш непреодолимо желание да „правиш любов” с труп в ранен стадий на разложение или с баба си, ти със сигурност си ненормален, рожбо. Анадън му? И ако имаш други такива елементарни въпроси, не се обръщай към мен, не ми е работа нито имам желание да ти отговарям.
за янаки. Какво е нормално ли? Ето какво: Всичко, което води до процъфтяване на индивида и обществото, едновременно, няма как еднополовата любов да е нормална, щом Природата е решила само разнополовата любов тя да ражда деца (поколение). Хомосексуалност има навсякъде, пак Природата го е решила и кой съм аз да я отричам, а и не ми пречи. Пречи ми обаче пропагандата й, силовото й натрапване, вече отнемат деца(Холандия, Швеция) и с тях ощастливяват хомо двойки, за да се преструват на нормални семейства, което не е НОРМАЛНО, направо е извратено. Некрофилията не е нормална, защото не е продуктивна, инцестът не е нормален, защото дефектните рецесивни гени ще родят дефектно поколение. Дегенератите често пропагандират, че нормално и ненормално, добро и зло са относителни понятия. Не е така, абсолютни са! Защо е така, обясних по-горе.
Все пак ако Янаки минава за нормален, мисля че секса с разложени бабички не е съвсем за пренебрегване
Янаки, "нормален" е изцяло субективно понятие и никой няма право да налага собственото си виждане за "нормалност" на който и да било друг. Затова именно използвах думата "стандартен" в значението й на "най-често срещан" - кое се среща често е наблюдаема реалност, а не плод на моето или твоето лично тълкувание, желание, копнежи и трепети. Докато ти самият не разбереш разликата между двете думи, никога няма да разбереш защо и как хора като теб вредят на обществото като уронват правото на собствено мнение на равните им иначе други хора за да си начешят самочувствието и притъпят неприятните комплекси за малоценност. Защото, да, единствено хора със сериозни комплекси за малоценност имат острата нужда да се виждат като нещо повече от всички останали, каквато демонстрираш и ти, и да налагат собственото си мнение като обективна реалност, необорима истина и свето писание. Хората, които се чувстват комфортно и са сигурни в себе си, защото осъзнават всичките си качества и недостатъци, имат силна склонност да приемат другите хора около тях за равни в свободата им да имат лични виждания, предпочитания, вкусове. Такива хора не съдят, а приемат. Мисля, че ограничените умове, които бъркате подобна позиция с екстремен морален релативизъм, я наричате "толерастия". Иронично, същевременно сте готови да убивате, само и само вашите позиции да бъдат толерирани и приемани. Но само вашите.
„нормален" е изцяло субективно понятие и никой няма право да налага собственото си виждане за "нормалност" на който и да било друг...... Ончо и Прасчо - искате да кажете с всички тези доводи, които изтъквате – че макар да не е стандартно УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО НА ПОЛОВИЯ НАГОН С ТРУП е нещо естествено и че аз го смятам за ненормално, защото гледам субективно на този „нетрадиционен” вид секс. Щом за вас е НОРМАЛНО Е ДА ПРАВИТЕ СЕКС С ЖЕНСКИ ТРУП, ами правете, щом смятате, че е естествено и в случай, че това ви кефи. Но на мене ми е кеф да се занимавам повече с вас, така че съм до тук.
>аз го смятам за ненормално ОК, това беше ясно от самото начало. Все още не стана ясно защо си убеден, че можеш да налагаш собственото си виждане за нормалност на други хора. >за вас е НОРМАЛНО Е ДА ПРАВИТЕ СЕКС С ЖЕНСКИ ТРУП Не, не е, което също беше ясно от самото начало. Тоест, на всички, освен на теб. Което е доста показателно.
Не, НЕНОРМАЛНО е да се прави филм, с протагонист правещ секс с труп, или с майка си, или с куче, означава, че някой иска да реабилитира отвратителното, извратеното, ненормалното, БОЛНОТО! да го приравни с нормалното, здравото.