"Индийската кухня е ужасна, а ние се преструваме, че не е". Това пише американският професор по международни отношения Том Никълс в профила си в Twitter. На пръв поглед нищо скандално - професорът изказва лично мнение.
Храната, в крайна сметка, е буквално и преносно въпрос на вкус, точно както е въпрос на вкус каква музика слушаме, какви филми гледаме и как се обличаме.
В свръхчувствително към политическата коректност общество като американското се оказва, че предпочитанията за кухня вече не са в графата "лично мнение".
Всъщност всичко започва съвсем невинно - друг потребител в Twitter решава да започне дискусия и приканва последователите си да споделят най-противоречивите си мнения за конкретни храни и продукти. Някои споделят, че ненавиждат майонеза, други признават, че мразят маруля и зелени салати, трети дори се осмеляват да кажат на висок глас, че не им допада комбинацията от фъстъчено масло и мармалад.
Никълс отива крачка по-далеч и пише въпросната реплика за индийската кухня. В свое есе за USA Today той обяснява, че е бил в редица индийски ресторанти в САЩ и даже доброволно отива в един от топ индийските ресторанти в Лондон. Усилията му са без резултат, защото Никълс не харесва ястията в нито едно от заведенията.
Реакциите след признанието, които вече надхвърлят 17 хиляди, са лавина от критики и негативизъм. Популярната шеф готвачка Падма Лакшми, водещ на риалитито "Top Chef", иронично пита професора дали въобще има вкусови луковици в устата си.
Прийт Бхарара, нюйоркски прокурор от индийски произход, пише: "Том, ще те заведа на едно място" и придружава поканата си с хаштаг #ButterChicken (популярно индийско ястие с пиле и гъст, пикантен сос).
Но след сравнително невинните отговори идва и вълна от обвинения към Никълс, че е расист и няма никакво уважение към мигрантите с индийски произход.
Потребителка на име Соня Гупта пише, че е лошо бели хора да критикуват индийската храна, но намира, че е и лошо да я хвалят. Тя сравнява поведението им с поведението на белите жени, които са се възхищавали от шарените сарита на майка й, но в същото време са й говорили като на дете, най-вероятно защото са предполагали, че не разбира добре английски.
Други изтъкват, че миризми и вкусове често са основен мотив в расистките коментари и директно обвиняват Никълс, че е нетолерантен към чуждите етноси и култури.
Разярена жена, попаднала на поста на Никълс, смята, че той е "поредният бял мъж, който живее в свой собствен балон и държи да демонстрира своето незнание и незнание за цяла кухня, която има безброй разновидности". Както посочва самият професор, една жена дори стига до това да напомня думите на Чърчил и британския колониализъм.
На опитите той да се защити от нападките, че все пак самото предизвикателство е било да се споделят противоречиви мнения, един ядосан потребител му отвръща "Има разлика между противоречиво и тъпо!".
Язвителни последователи в Twitter подмятат, че сигурно Никълс е опитвал индийска храна само в долнопробни заведения за бързо хранене.
"Храната не бива да е тест за нечий характер", категоричен е обаче Никълс.
Той обяснява, че по същия начин смята, че никой не трябва да слуша Led Zeppelin и че "Спасителят в ръжта" е тъпа книга, но не се опитва да накара останалите да мразят това, което той мрази.
Никълс обяснява, че често гледа приятелите си, който го водят по индийски ресторанти как се давят и потят заради лютата храна, но в същото време му обясняват какво невероятно угощение пропуска.
Колкото до твърденията, че пикантните ястия освобождават ендорфин и допамин, Никълс уточнява, че няма нужда да кара мозъка си да отделя естествени обезболяващи, защото гледа на храната си само като на удоволствие и нищо друго.
