При комшиите в Сърбия има не един, а два ресторанта със звезда "Мишлен". България имаше своя шанс да догони западните съседи, но, ако се съди по думите на шеф Борис Петров във Facebook, засега го е пропиляла.
Шеф Петров, когото помним със спорна слава от две риалитита, обяснява, че одитът на "Мишлен" в София е преминал и, явно, няма да стъпим уверено на кулинарната карта на гида.
Шефът като че ли намеква нещо, което е време да признаем - нито имаме кухня, нито ресторанти "за пред хората".
50 години "Балкантурист" са нанесли непоправими щети по българската кухня, опростачвайки я и свеждайки я до свободни съчинения на тема "Салата с домати и краставици", панирани ужасии, плувнали в олио, и бедняшки десерти без грам сметана, качествен шоколад и пресни плодове.
Соцът е изтикал в забвение автентични ястия, с които истински можем да шашнем чужденците, като лютика, саламури, кебапи, рибни блюда.
В готварската книга на Петко Славейков се срещат достойните за "Мишлен" рецепти, каквито дори и в Сърбия, Румъния и Гърция нямат, но и БКП се е постарало и ние да забравим. Колко от вас са чували за бюрек с кокоше месо, хамсия на тава, пилаф с миди или пък патладжан пача?
Това са били ястия, с които можем да изпъкнем, а не намиращите се на целите Балкани шкембе, сарми, кюфтета, скара, боб и баница с яйца и сирене.
Не по-малко важно е, че заведенията, които все пак имат интересна кухня, нямат характер.
Наводнихме се с ресторанти, които се различават по името и дори това не е съвсем сигурно.
Българският ресторант задължително е с битови, машинно везани покривки и кратунки по стените, независимо дали шопската салата е 5 или 25 евро. Из интериора висят и други детайли, които озадачават всеки нормален чужденец - нанизи с чушки и чесън, плитки лук, пендари, престилки.
Извън тях скуката е още по-поглъщаща, особено откакто италианската кухня превзе България така, както не е превзела никоя друга държава.
Нищи чудно, че посланиците на "Мишлен" са останали силно невпечатлени от софийската кулинарна сцена. Нещо повече, по-вероятно е да ги шашнем с дюнерите си, уличните мекици и пиците на парче. Те поне имат уникален дух и характер, особено ако чужденец попадне там след полунощ.
Написаното далеч не означава, че България съществува сам-самичка насред полуостров от кулинарни гении.
Просто съседите вече се научиха да показват силните си страни, докато ние се лутаме.
В Сърбия например знаят, че в по-добре да поднасят вкусна скара с каймак, отколкото не толкова вкусни пици и паста. Гърция разбира, че мусаката може и да идва от Ориента, само че поднесена правилно се превръща в шедьовър за небцето.
Излишно е да измисляме колелото наново, примерът в областта на ресторантьорството е под носа ни.
Само трябва да спрем с лутането и да го последваме, а след това ще дойде и международното признание. Без битовите покривки обаче, те са за кофата.
