Както всяка година със затоплянето на времето, се покачва и напрежението в туристическия бранш по нашето Черноморие. Ще пристигнат ли достатъчно туристи?
Покрай кризата в Крим, тази година нервите на хотелиерите би трябвало да са доста по-опънати от обичайното. Само преди няколко дни руският президент Владимир Путин посъветва гражданите на федерацията да се въздържат от пътувания до държави, които имат договор със САЩ за задържане и предаване на чужденци. Сред тези страни е и България.
Въпреки политическото напрежение е ясно, че руските туристи, няма как да не посетят любимата си България:"Златни пясъци" и "Албена" са в социалистическатa кръв на всички, расли в Източния блок.
Какъв е вкусът на руснаците относно хотелския дизайн си пролича ясно в Сочи.
Изглежда и българските хотелиери одобряват и се придържат към стандартите на минималистичните интериори, според които стая с телевизор и хладилник се предлага като „лукс", а хотел с алуминиева дограма вече се цели директно в категорията „четири звезди".
Ако искат действително да запазят носталгичния социалистически дух на нашите курорти обаче, не е зле хотелиерите ни да погледнат на запад към Берлин и по-специално към бившата Германска демократична република.
В галерията може да разгледате
снимки от интериора на Ostel Hostel -
хотел в центъра на Берлин, чийто дизайн съхранява духа на социалистическия вътрешен дизайн от 70-те и 80-те години на 20 век.
Всъщност Ostel Hostel функционира вече цели 7 години и все още се радва на сериозен интерес не само от страна на носталгично настроените "източноевропейци", но и от "западноевропейските" туристи, които нямат представа каква ценност представляват бананите, когато имаш достъп до тях само веднъж годишно.
Хотелът е разположен в центъра на Берлин в подобие на жилищен блок или "комуналка", която дори и санирана и боядисана, в основата си представлява отличен пример за архитектурата от времената на комунизма. Ostel предлага единични и двойни стаи, както и ваканционен апартамент "ГДР". Нощувките са на цени от 30 евро за единична стая до 80 евро за апартамента.
Всички стаи са декорирани с оригинални мебели от Студената война и с
определено кичозни и неприятни тапети.
Разбира се, на онези, които си спомнят дизайна в българските хотели от времената на зрелия соц, съвременният интериор на Ostel Hostel може и да не изглежда толкова неприятен.
Според статия в блога Messy Nessy Chic посветена на хотела, съществува феномен, наречен Ийсталгия - "Eastalgia" (Оstalgie на немски) или непродолима носталгия по времената на Студената война и по разделената и контролирана от ЩАЗИ ГДР.
Този универсален за цяла Източна Европа феномен се характеризира с идеализиране на услугите и бита от епохата на комунизма, като например умиление към спомените за дългите опашки за храна, превъзнасяне на качествата на източноевропейските автомобили или симпатия към телевизорите с два или три контролирни канала.
Според кореспондента на BBC в Берлин Стивън Иванс, дори и днес, много германци живеят с идеята, че основен принос за освобождението на Германия от нацизма има бившия СССР.
Българската "ийсталгия" не подлежи на коментар.
Както Webcafe вече писа, цели 131 депутата от сегашния български парламент са "приятели на Русия" на Путин, която очевидно се вживява като пряк наследник на СССР.
Ако се абстрахираме от политическата страна на въпроса, на битово равнище в България "ийсталгията" по социализма си пробива път сякаш подсъзнателно и избива във вече посочените
лишени от топлота и човечност интериори на хотелите по българското Черноморие.
Като доста по-практични хора, германците разработват цяла индустрия за задоволяване на носталгичните нужди на гражданите. В Берлин вече съществува цял Музей на ГДР. След като го посетят, болните от "ийсталгия" могат да се отбият и в някой от многото магазини за битови вещи от времето на комунизма, а и след това - разбира се, да пренощуват в Ostel Hostel под някой от портретите на последния президент на ГДР Ерих Хонекер.
В крайна сметка дизайнът на хотела, а и цялата индустрия, базирана на някакъв вид носталгичност, изразява много ясно едно единствено нещо:
времената на Студената война са безвъзвратно отминали.
Какво по-силно доказателство от това, че дори и нарочно, да се върне лошото производствено качество на мебели от времето на комунизма изглежда все по-трудно постижимо със съвременните технологии.
