Трудно е да приемем, че трябва да по-често да потупваме по гърба децата си, когато непрекъснато се появяват данни за рекордни нива на нарцисизъм момчетата и момичетата в Западния свят. Цяло поколение расте с напомпано его и все по-скромни житейски перспективи.
Въпреки това, изследователи твърдят, че все още имаме какво да научим от традиционните общества. Там децата порастват като устойчиви и грижовни възрастни чрез стабилна диета от родителски грижи.
Стратегията "назад към природата" се оказва доста по-здравословна
Нова книга на Джаред Даймънд, наречена "The World Until Yesterday", описва уроците, които можем да научим от съвременните общества на ловци и събирачи. Те живеят почти по начина, по който хората са живели преди хиляди години. Въпреки че те са различни от тях по доста важни начини, повечето от тези общества споделят една обща характеристика - спокойно детство. В племето малките деца постоянно биват държани от майките си или други грижещи се за тях хора, но имат и огромна свобода да си играят.
Важно е да разбираме тези традиционни практики, защото много от показателите за лошо здравословно състояние при децата (напр. затлъстяване, депресия, ADHD и тийнейджърски самоубийства) са нараснали драстично в западния свят през последните 50 години. Същевременно, днес старите игри с техните мащабни когнитивни, емоционални, физически и социални предимства, изчезват под натиска на недалновидни училищни политики, промени на семейната структура и технологиите.
Въпреки че е трудно да се прави връзка между намаляването на класическите игри и ръста на психопатологиите сред децата, според еволюционния психолог Питър Грей деството днес е изпълнено с пропуснати възможности за изграждане на приятелства, научаване на самоконтрол, откриване на вътрешна мотивация и други основни функции на развитието.
Свят, в който децата винаги са
обект на нечия грижа, ласка и внимание
Според Даймънд, бебетата се кърмят при поискване в света на ловците и събирачите, никога не биват оставяни да плачат (в 88% от случаите бушмените реагират на бебешки плач до три секунди), а децата демонстрират твърде малко от психологическите травми на съвременния живот. Самотата и депресията са буквално нечувани, а хлапетата се научават на емпатия чрез неконкурентни игри и грижа за по-малките си роднини.
За децата в традиционните общества има доста малко правила или очаквания; в някои общества на ловци и събирачи, като бушмените и пигмеите ака, на малките деца дори се угажда, когато те удрят и обиждат родителите си.
Ядрото на семейството също е много по-маловажно в обществата на ловците и събирачи. Грижещите се за тях хора, които не са техни родители, играят много по-голяма роля, отколкото в съвременните индустриализирани общества. Те обикновено се включват се в грижата за децата незабавно след раждането им. Даймънд цитира изследване на народа ефе, при който бебетата се предават между възрастни, средно по осем пъти на всеки час.
Естественото родителство може би все пак е нещо правилно,
макар да изглежда като лукс
Много от нас са чували тези препоръки и преди: грижата и докосването "кожа в кожа" чрез слингове ("кенгурута") може да помогне на недоносените деца да пораснат. "Кърменето е най-добро." Дори спането заедно с децата вече е известна практика. Това, което е ново в тези аргументи, е, че, като цяло, съвременните ни практики за отглеждане на деца започват да изпадат в конфликт с шест милиона години на човешка еволюция.
Доказан факт е, че бебетата не са реално пригодени да седят в автомобилни седалки за дълго време, или да спят сами в леглата си. И определено не са еволюирали така, че да се конкурират с iPhone за вниманието на възрастните. Масовият шум около "естественото родителство", където се развяват образи на невротични юпита, кърмещи детето чак до постъпването му в училище, скриват базовата реалност: съвременният живот не е не особено съвместим със здравословното детско развитие.
Защо е така трудно да отговаряме на потребностите на бебетата и малките деца? Най-вече защото подходът към човешкото развитие, поставящ детето в центъра, изисква много ресурси в индустриализираните общества, където най-близките членове на семейството поемат товара на отглеждането на децата. Кърменето "при поискване" и денонощният физически контакт са скъп лукс за заможни семейства, а дори когато това е възможно, много съвременни родители по-скоро биха копали на нивата, отколкото да живеят в толкова постоянен досег с потомството си.
Културата ни вече е организирана около устройства - като бебешки монитори и колички, които поддържат малките деца на поне една ръка разстояние.
Може би обаче заслуга за това имат
не само технологиите и икономиката
Трудно е да избегнем усещането, че всичкото това инфантилизиране някак си изглежда твърде много. Ако децата сега губят моралните си ориентири и не успяват да „навлязат" в ролите си на възрастни, как можем да оправдаем допълнително разширяване на периода, когато на децата ни се угажда най-много?
Звучи противоестествено, но, от друга страна, прегръщането на бебета не е същото като глезенето на тийнейджъри. Детството на ловците и събирачите е лесно и изпълнено с игри, но от подрастващите се очаква да излизат сред дивата природа и да ловят лъвове.
Ние изглежда правим нещата наопаки в съвременността - караме най-малките да правят неща, които нямат смисъл от гледна точка на психологията и развитието им, същевременно изискваме относително малко от по-големите ни деца.
Хората са безкрайно податливи на адаптация и е нереалистично да очакваме, че бихме могли или би трябвало да се връщаме назад във времето. От друга страна, ако не искаме депресирани и нездравословно живеещи младежи, ще е добре и да помним уроците от милионите години еволюция.
