А можеха да са крале и кралици

Lifecafe 18.05.2018, 15:40

Снимка: Getty Images

България – Симеон II Сакскобургготски

Последният цар на България, детрониран през далечната 1946 г. след откровено съмнителен референдум, организиран от комунистите, които по това време държат цялата власт в страната, а малолетният тогава Симеон заедно с цялото му семейство е изгонен от страната. 50 години по-късно той се завръща триумфално в България, а през 2001-а дори става министър-председател, докато хората скандират "Искаме си царя". През 2005 г. вече скандирания няма, а през 2009-а формацията му е изхвърлена от активната политика. Самият той е познат като човек на риска (някои биха казали комарджия дори).

Снимка: www.albanianroyalcourt.al

Албания - Лека, коронован принц на Албания

Ако албанската корона се беше запазила, на трона щеше да седи настоящият глава на династията Зог - Лека II, син на Лека I и внук на първия и последен албански крал Зог I. Преди да бъде коронясан за крал, Ахмет Бей Зогу, е албански политик, който успява да нареди картите в своя полза и постепенно да достигне до президентския пост. Следващата му крачка е да се провъзгласи за крал. Пътят му минава през схеми, политически преврати и насилие, само за да подчини накрая страната на фашистка Италия, а короната на страната е поета от италианския крал Виктор Емануил. Сегашният представител на династията Зог е Лека II - роден през 1982 г. в Йоханесбург, Южна Африка. Завършил е британската Кралската военна академия Сандхърст. Принцът участва в политиката на Албания като е бил във външното и вътрешното министерство на страната, а сега е съветник на президента Буяр Нишани.

Снимка: Getty Images

Австрия и Унгария - Карл фон Хабсбург

Славните времена на империята на Хабсбургите приключва с Първата световна война и разделението й на Австрия, Унгария, Чехословакия - съвсем отделни и независими републики. Ако нещата се бяха развили по малко по-различен начин, сега като глава на държавата щеше да стои император Карл II фон Хабсбург - настоящият наследник на династията на Хабсбургите. Въпреки че няма владетелска титла, той участва в политиката на Австрия - през 1996 г. е избран за евродепутат от Австрийската народна партия. По-късно работи и за ООН. Занимава се и с бизнес - има акции в различни медийни предприятия, едно от които за кратко притежава българските вестници "Труд" и "24 часа".

Снимка: Wikimedia Commons

Финладния - Карл Фридрих, Принц Хоензолерн

Кралство Финландия просъществува за по-малко от година, преди новопризнатата държава, отцепила се от Руската империя през 1918 г. да се обърне към република. Дори избирането на крал Фридрих Чарлз от Хесе е по-скоро плод на машинации на монархистите в парламента, които успяват да обърнат картите в своя полза, въпреки че са малцинство. Самият Карл Фридрих чете лекции по бизнес администрация в Университета Фрибур в Швейцария и се занимава с бизнес.

Снимка: в. Sun

Германия - Фредерика Тиара Марион Вилхелмина Дебора фон дер Остен

След като последният германски кайзер Вилхлем II е отстранен от трона след Първата световна война, неговият род продължава да съществува и зад граница, официално в изгнание. Последната клонка е една съвсем обикновена жена и (богата) домакиня - Фредерика Тиара Марион Вилхелмина Дебора фон дер Остен. Тя бяга от обществения живот и дори трудно могат да се намерят нейни снимки в интернет. Интересното за нея е, че тя може да има далечни претенции и върху друг трон - британския. Тя се явява пряка потомка на кралица Виктория от нейното първородно дете Витория II, която на свой ред става майка на кайзер Вилхелм II.

Снимка: Getty Images

Гърция - Павлос

Павлос е най-големият син и второ дете на последния крал на Гърция Константинос II. Той е прокуден от страната от военен преврат, а няколко години след това е премахната кралската власт в страната с референдум. Павлос е роден именно в тези турболентни времена и на крехка детска възраст му се налага да напусне Гърция. Самият той е възпитаник на британската Кралската военна академия Сандхърст и след това има кратка военна кариера. В момента живее в Ню Йорк и се занимава с инвестиционно консултиране.

Снимка: Getty Images

Италия - Виторио Емануел, принц на Неапол

Виторио Емануел е син на последния италианки крал Умберто II, свален с референдум от италианците. Той прекарва по-голямата част от живота си в изгнание, а в публичното пространство влиза предимно със скандали. Включително и за непредумишлено убийство, членство в силна масонска ложа и антисемитски коментари. Няма съмнение, от Виторио Емануел би излязъл интересен владетел.

Снимка: Pinterest

Черна Гора - Никола II Коронован принц на Черна гора

Никола II е сегашният глава на династията Петрович-Негош, управлявала Черна Гора от 1696 до 1918 г., когато последният владетел на кралството (което до 1910 г. е княжество) Никола I е изпратен в изгнание, след като сърби, хървати, черногорци и словени се сливат в едно кралство, а сърбите взимат превес над всички останали. Никола I продължава да предявява претенции към черногорския трон до смъртта си в Антиб през 1921 година. През 2011 г. Никола II успява да върне донякъде ролята на рода Петрович-Негош в Черна Гора и като коронован принц изпълнява множество неполитически и чисто церемониални функции.

Снимка: Getty Images

Португалия - Дуарте Пио, Дук Барганса

След като през 1910 г. последният крал на Португалия - Мануел II - е свален от републиканците и умира бездетен, най-близкият възможен наследник на трона остава Дуарте Пио. Роденият през 1945 г. е потомък на изгонения крал Мигел I. Той предявява претенции над правото за наследство над трона според Конституционната харта от 1826 г., според която изгонването на крал Мигел I не важи за неговите наследници. По темата дори се изказва Португалският конституционен съд, който приема, че именно Дуарте Пио е потенциален наследник на трона, ако Португалия някога реши пак да се връща към монархията. Самият той се занимава с политика в областта на културата и многократно е представлявал Португалия на различни културни форуми.

Снимка: romaniaregala.ro

Румъния - принцеса Маргарита Румънска, съдържател на румънската корона

Дъщерята на последния румънски крал Михай I всъщност не може да бъде престолонаследник. Законите отпреди комунистическия режим, определящи монархията в страната, забраняват жени да са наследници на престола. Въпреки това самият Михай определя принцеса Маргарита за свой наследник. Иначе ако по някаква случайност монархията вземе, че се върне в Румъния, и някой тръгне да търси законово кой да е наследник на трона, познатият ни вече Карл Фридрих, Принц Хоензолерн, би бил официалният наследник по наследствена линия. Колкото до самата принцеса Маргарита, тя е специалист по публично-здравни въпроси и медицинска социология като даже е преподавала в няколко университета. Дори през 2016 участва като изследовател в проект на Световната здравна организация по тема за здравната политика.

Снимка: royalfamily.org

Сърбия - Александър Караджорджевич, коронован принц на Сърбия и Югославия

Като глава на рода Караджорджевичи и син на последния крал на Югославия - Петър II, Александър Караджорджевич претендира за кралската корона над цяла Югославия. Тъй като това е невъзможно вече (по редица причини), неговите претенции са сведени само до сръбския трон. Роден и отрасъл в Обединеното кралство, той се радва на близки отношения с роднините си в британското кралско семейство. Известен е с подкрепата си за монархията и хуманитарната си работа. Неговите кръстници са крал Джордж VI и тогавашната принцеса Елизабет (сега вече кралица Елизабет II).

Сватбата на принц Хари и Меган Маркъл определено действа положително на образа на монархията - цялото това внимание, блясък и пищност, които заобикалят монарсите и техните семейства, изглеждат романтично.

Вярно, в XXI-ви век всичко това вече е различно и не са малцина тези, които се замислят, че солидна част от доходите на тези модерни владетели (и техните сватби) идват от данъците на обикновените жители.

И все пак не са малко и тези, които ще възразят, че именно тези държави, в които се е запазила монархията, стандартът на живот е добър и има истински елити, които да поддържат нивото.

Дебатът за и против монархията вече е доста стар и едва ли може да се добави нещо ново по него.

Какво обаче щеше да стане, ако през XX-ти век европейските монархии бяха запазили владетелите си, вместо преминават към републики? Щеше ли да е да е различно обществото? Вероятно да. Дали има някой, който да може да каже как точно щяха да са различни нещата - не.

Едно е сигурно обаче - тези хора щяха да имат владетелски титли.

Вижте в галерията ни хората, които щяха да бъдат царе, крале, велики дукове и т.н., ако Европа беше запазила монархиите си.