Въпреки че Неймар има осем гола на световни финали, което го поставя до Ривалдо и далеч пред шампиони като Ривелиньо, Бебето, Ромарио и Гаринча в листа на голмайсторите на Бразилия, неговият облик на най-голямата сцена далеч не заслужава аплодисменти. Той е символ на меланхолия, която отразява разочароващите кампании на "кариоките" през последните 24 години.
Не е редно да поставяме цялата тежест на неговите рамене за неуспехите през последния четвърт век. Той дори не беше в отбора през 2006 и 2010 година. Най-великият талант след Роналдиньо дори нямаше от кого да поеме щафетата. Нямаше символично предаване на короната, както Пеле направи с Ривелиньо или Ромарио с Роналдо.
Когато Неймар започна дългия си път с жълтия екип през 2010 година, той намери един празен трон, даже няколко. Отбор, който някога имаше изобилие от нападатели, беше оставен без водеща фигура. Роналдиньо и Адриано бяха далеч от най-добрите си дни, а Кака така и не беше същият след серията от контузии. След като нямаше с кого да сподели тежестта, Неймар нямаше друга опция, освен да се нагърби сам да носи Бразилия на гръб.
Само едно нещо държеше надеждите за спечелване на световното първенство на Бразилия живи между 2014 и 2022 година - Неймар. Сега, гледайки към Мондиала, той самият е далеч от нивото, което сам беше задал.
Запълване на празнината
Когато дебютира с екипа на родината си през 2010 година, към него вече имаше огромни очаквания. Той беше лицето на обещаващо ново поколение, което трябваше да върне стила и очарованието в състава, воден от Дунга, който се провали на финалите и отпадна от Нидерландия на четвъртфиналната фаза. Проблемът беше, че ветераните, които трябваше да помогнат с тази задача, бяха далеч от нивото на миналите звезди.
Неймар наследи фланелката с №10 през 2013 година, когато Луиз Фелипе Сколари, който изведе Бразилия до титлата през 2002 година, изненадващо се завърна начело на тима. Гансо и Алешандре Пато никога не успяха да разгърнат потенциала си, докато Лукас Моура също не успя да убеди с изявите си.
Сколари твърдеше, че Неймар няма да носи сам тежестта да решава изхода на мачовете, но за всички беше видно, че именно той беше самият отбор. Нещо, което никога не се беше случвало в състава на Бразилия. Дори по времето на Пеле, той имаше до себе си Гаринча, Диди, Жаирзиньо, Ривелиньо, Тостао и много други.
След това Бебето и Ромарио бяха наследени от тандема Роналдо и Ривалдо. На 22 години Неймар направи отлично първенство на родна територия, успявайки да покаже не само умения, а и устоя на напрежението и очакванията. Той обаче получи контузия на четвъртфиналите, когато Хуан Сунига го изхвърли от турнира. Без звездата си, Бразилия беше унизена с 1:7 от Германия на полуфиналите. Отсъствието на Неймар в този мач само засили впечатлението, че "селесао" не може да се справи без него - нещо, което не спря да преследва тима в следващите осем години.
Принцът, който не успя да се превърне в крал
През 2017 година Неймар се превърна в най-скъпия футболист в историята, напускайки Барселона, за да премине в ПСЖ. Във Франция той започна да трупа контузии толкова бързо, колкото растеше съмнението в неговото желание да е там. В началото на 2018 година повечето бразилци учеха анатомия, за да знаят къде е следващата травма на техния любимец и колко бързо може да се излекува.
Той не беше близо до оптималното си състояние за Мондиала в Русия, но по-притеснително беше неговото поведение. Емоционално той беше толкова зле, че се разплака след протоколната победа в групите над Коста Рика и въпреки че той се разписа в този мач, както и на осминафиналите срещу Мексико, това световно първенство го превърна в световно меме. Играч, който преувеличава всяка контузия и се търкаля театрално по земята.
Възрастни, деца и дори пенсионери се снимаха как се търкалят отново и отново, наподобявайки реакциите на бразилеца. Неймар стана символ на комичното във футбола за съперниците на "кариоките". Когато лицето на националния отбор се превърне в боксова круша, то образът на цялата страна страда.
На четвъртфиналите "златната генерация" на Белгия спря Бразилия, след като отборът, воден от Лукаку, Азар и Де Бройне, показа как се атакува. Макар да не беше толкова тежко положението, колкото през 2014, то Неймар напусна турнира с провалена репутация.
Край на зависимостта от Неймар
През следващите години Бразилия най-накрая започна да се съвзема от зависимостта от Неймар, когато спечели Копа Америка през 2019 година. Звездата беше контузен и пропусна турнира, но освен физическите проблеми, личният живот на Неймар оказваше влияние на съблекалнята на тима. Връзката със съотборниците ставаше все по-нездравословна.
За родината си той винаги даваше максимума, вкарваше голове и подаваше на съотборниците си, но непрекъснатите проблеми извън терена започнаха да взимат връх. Въпреки хаоса, имаше и проблясъци. През 2022 година победният гол на Винисиус срещу Ливърпул в Шампионската лига беше знак, че се е родил нов герой за Бразилия.
Родриго също имаше ключова роля в Реал Мадрид през този сезон. Все пак беше прекалено рано, за да се сложи край на нещо, което имаше дълбоки корени в историята на "селесао". Неймар пристигна в Катар през 2022 година в оптимално здравословно състояние, само за да изкълчи глезена си в откриващия мач срещу Сърбия.
Ричарлисон показа, че е готов да поеме тежестта на фланелката с №9, вкарвайки два пъти, а Винисиус добави асистенция. Дори и без Неймар, Бразилия продължи напред, побеждавайки Швейцария с 1:0 с гол на Каземиро. Отсъствието на голямата звезда не породи такава паника, както на предишните турнири, но напрежението остана.
Победата с 4:1 над Южна Корея накара феновете да мечтаят. Поведени от Винисиус, Неймар също допринесе с гол и асистенция. Талисманът на отбора се завърна, този път не само като голмайстор, но и като ментор. Неймар, който израсна в националния отбор като самурай без господар, сега трябваше да влезе в ролята на учител за младите нападатели.
За един момент всичко изглеждаше, че нещата се връщат към нормалното, но футболът рядко ни предлага приказки с добър край.
Празнината още не е запълнена
По време на четвъртфинала с Хърватия през 2022 година Неймар вкара гол в добавеното време и празнува, сякаш изкуплението най-накрая е дошло. Полуфиналът изглеждаше на ръка разстояние. Мигове по-късно опитният №10 изпадна в изумление, защото неговите сънародници се втурнаха в атака.
"Какво правите, защо отивате напред?", крещеше той. Хърватия контраатакува и изравни, пращайки мача в дузпи. Неймар трябваше да изпълнява петата решаваща дузпа, но така и не дойде неговият ред. Родриго и Маркиньос вече бяха изпуснали своите удари.
Бразилия още един път беше елиминирана на четвъртфиналите и мечтата за шестата титла беше отложена с 24 години. Същата продължителност като дупката между 1970 и 1994. Сълзите на Неймар отразяваха вярата, че това може да е последният му шанс да спечели Мондиала, и е напълно възможно да е прав.
Цикълът между 2022 и 2026 година видя залеза на кариерата на Неймар. Той беше свален от трона в ПСЖ от Килиан Мбапе, а след това премина в саудитския Ал-Хилал. Нито един отбор в Европа вече не виждаше смисъл да инвестира в него; макар и само на 31 години, той пое пътя към пенсионирането. Въпреки че и в Саудитска Арабия почти не игра.
С националната фланелка той успя да отбележи два гола при победата над Боливия в квалификациите за Мондиала, с което натрупа 79 и задмина Пеле като голмайстор №1 на всички времена. Това обаче не отразява моментното му състояние, а по-скоро е намигване към неговия завет.
През октомври 2023 година Неймар скъса кръстни връзки и цяла година не се появи на терена. Когато се завърна, изигра само седем мача за Ал-Хилал и отново се контузи, а скоро след това престоят му в Саудитска Арабия приключи. Месеци по-късно той направи емоционално завръщане в Сантос. Вече бяха минали две години, без да е играл за Бразилия.
В този период отборът мина през всякакви трудности, а с наближаването на Мондиала местната федерация реши да назначи за постоянен селекционер Карло Анчелоти. Вече не може да се говори, че Бразилия е зависима от Неймар, защото той почти не игра. Троновете на практика са празни.
Не е като да няма кандидати, а за първи път от Кака през 2007 година бразилец беше избран от ФИФА за най-добър в света през 2024 година. Родриго се луташе между пейката и терена, а Рафиня пое водеща роля в Барселона и също се превърна в сериозен кандидат за "Златната топка".
За Бразилия вече не е достатъчно просто да има велики футболисти, а и до момента нито една от новите звезди не успява да повтори успехите си на клубно ниво с националния отбор.
Символ на надежда
Повече от десетилетие Неймар въплъщаваше както големите надежди на Бразилия, така и големите разочарования. Анчелоти все още не е казал дали ще повика звездата за форума в Северна Америка, но шансовете му не са големи. Възможно ли е обаче той да изкупи греховете си, играейки поддържаща роля? Да бъде неочакваната искра, която ще пламне, когато никой не очаква?
Едно нещо е ясно — Неймар и Бразилия вече не вървят по паралелни пътища, но трябва да отговорят на някои въпроси. Световното първенство по футбол остава най-бързият и най-силен начин това да се случи.
Историята на Неймар на този турнир е свързана повече с отсъствие, отколкото с присъствие — контузията през 2014 година, съмнителното му състояние през 2018-а, неизпълнената дузпа през 2022 година. Може ли краят на зависимостта от Неймар да дойде с щастлив край? Едва ли, но във футбола нищо не е невъзможно.
