Работя в голяма и известна инвестиционна банка в Ню Йорк и се занимавам с това, откакто завърших университета. Ходих на стаж през първата година на образованието си и бях абсолютно запленен от банкерството.
Обичам да печеля пари, но честно казано, през 90-те години беше много по-забавно да бъдеш банкер. Все още си харесвам работата и никога няма да бъда един от тези хора, които говорят за това как са били съкратени от "Леман Брадърс" и са отишли да работят в някоя пекарна или ресторант. Не, аз съм банкер от начало докрай.
Имам съпруга и две деца. Живея в предградията, в спретната къща с бяла ограда извън Манхатън, но често ми се случва да работя до късно и да преспивам в града. Едно време ходех по баровете в тези вечери с надеждата, че ще срещна секси млади момичета, които на всичкото отгоре да са ми навити.
За съжаление обаче често се провалях жестоко. Никога не ми се отваряше парашута. Може би бях твърде притеснен, твърде стар, или просто търсех грешния тип момичета. Срещнах се с няколко жени, но всички те бяха по-възрастни - никога не бяха зелените девойки, които исках да напъхам в леглото си.
Сайтовете за запознанства спестяват обикалянето по заведения в търсене на мацки
Тогава прочетох една статия в New York Times за сайт за запознанства, предназначен за по-заможни мъже - и това беше голямо откритие за мен. Най-общо казано, този сайт бе място, чрез което млади момичета се срещат с богати мъже. Веднага щом се добрах до личния си компютър, си направих профил там. Не можех да повярвам, че в Интернет има място, чрез което да търся момичета според тяхната възраст, външен вид, местоположение и какво ли още не.
Скоро след това започнах да излизам на срещи с тези момичета, ала бързо се разочаровах от опита си. Повечето от тях пишеха в профилите си, че са много по-млади, от колкото всъщност са, или пък се оказваха по-грозни от това, което представяха на профилните си снимки. Някои откровено използваха фалшиви снимки, или най-много "архивни" кадри отпреди 20 години.
Тогава започнах да получавам съобщения от момичета, които изглеждаха по-истински - и първо ги "прослушвах" по телефона, вместо да се срещам с тях веднага. Можех да познавам възрастта им според начина, по който говорят - например ако използват твърде много паразитни думи и ако използват определена интонация - разбира се, не с абсолютна точност, но поне можех да определя в кое десетилетие са.
Този начин проработи много по-добре
Попаднах на едно момиче, което ми каза, че учи в Колумбийския университет. Беше невероятно сладка - с дълга кестенява коса, светли очи и перфектно телце. Започнахме любовна връзка, а аз й плащах месечна "издръжка" на стойност 4000 долара, за да се срещам веднъж седмично с нея за вечеря или просто за секс. Понякога се случваше да прекараме само по един час заедно, което не беше лоша оферта за нея. Хиляда долара на час, за да прекара малко време с мен, си е завидна сума.
Чувствах се като жребец - не мога да го отрека - и знаех, че тя не иска нищо друго от мен освен парите ми. Тя идваше и си отиваше веднага, щом й давах сигнал, че съм уморен. Не след дълго обаче аз започнах да я харесвам малко повече, от колкото ми се иска. Беше умна и имаше саркастично чувство за хумор, което намирах за забавно.
Помолих я да се виждаме по-често, а тя ми поиска повече пари. Отговорих й, че не мога да си позволя повече от това, а тя от своя страна отвърна, че също не може да ми даде повече време. Това беше първият път, в който се почувствах малко наранен и си помислих: "Тя иска само парите ми и сигурно си мисли, че съм гнусен загорял чичак".
Следващия месец й дадох плик с всички 4000 долара, вместо по 1000 на всяка среща. Правихме секс, говорихме, пихме вино и тя си отиде. Никога повече не я видях. Не си вдигаше телефона, след това си смени номера, не ми отговаряше на мейлите, а профилът й в онзи сайт бе скоропостижно изтрит.
Бях шокиран, но в крайна сметка какво друго можех да очаквам?
След това реших, че ще инвестирам в количество, а не в качество. Исках секси момичета, но много на брой - а това, което стоеше под повърхността, нямаше чак толкова голямо значение.
Оттогава насам съм спал с десетки момичета и им плащам всеки път, в който се видим. Обикновено се срещаме за по питие, след което ги водя в хотелската си стая. Освен това свалих цената, която им плащам, а момичетата изглежда нямат нищо против. Не съм сигурен дали това се дължи на икономическата криза и на факта, че хората имат ограничени доходи, но аз просто фиксирам някаква сума и съм склонен да преговарям само ако наистина много харесвам мацката. В зависимост от външния вид, съм готов да платя на едно момиче между 400 и 600 долара на вечер, за да спя с него.
Напоследък професионалистките станаха твърде много и твърде директни
Сайтът доста се е променил, от както се регистрирах в него, или просто никога преди не съм забелязвал изобилието на професионални компаньонки в него. Има наистина много такива. Може би те са дори мнозинство. Познавам ги по това колко са директни и колко открито показват лицето си и снимки на цялото си тяло. Всяка нормална колежанка просто би сложила профилна снимка на лицето си. Понякога ми се случва да се срещам с тези компаньонки, но все пак предпочитам обикновени момичета.
Не наранявам никого, правейки това. Винаги следя за безопасността си, както и за тази на партньорките ми, и винаги съм директен, когато знам, че с някоя просто няма да се получи. Просто им плащам питието и казвам "Няма сделка, съжалявам", след което си тръгвам. Това е като всяка друга бизнес-сделка. Трябва да знаеш как да я приключиш и дали си струва достатъчно, за да си стиснете ръцете.
