Тази история звучи като да се е случила в СССР - инженери се опитват да пренасочат река, с която да напоят пустиня, но вместо това се образува отровно солено езеро. Само че мястото е Калифорния и временно токсичното езеро е китна Ривиера.
Всичко започва през 1905 г. с опита река Колорадо да бъде частично отклонена от коритото си.
Съвсем неумишлено водата се влива в солена вдлъбнатина, която се превръща в соленото езеро Солтън.
Дължината на езерото, което заради солената вода наричат и море, е 56 километра, а ширината му е 24 километра. Басейнът е напълно затворен и водата няма накъде да се оттече, а солената почва под нея пречи тя да се просмуче надолу в земните пластове.
С размерите си Солтън бързо се превръща в любопитна гледка, оценена първо от мигриращите птици.
Докато се придвижват на юг от Аляска, на езерото се спират саблеклюни, гмурци, патици, пеликани, корморани и други видове птици.
Не след дълго хората последват примера на птиците и около Солтън започват да изникват постройки - отначало отделни бунгала и малки барчета, а впоследствие и все по-солидни сгради.
През 50-те години на миналия век мястото процъфтява и привлича американската бохема с красотата и нощния си живот.
Край Солтън обичат да отдъхват имена като Франк Синатра, Бинг Крозби, The Beach Boys, Мерилин Монро.
Именно тогава езерото е наречено "Калифорнийската Ривиера".
Около него се образува чудновато градче, наречено Бомбай бийч, където купонът тече нон-стоп. Предлага се всичко от водни забавления, разходки с лодка и гмуркане до изискана кухня, красиви коктейли по залез и танци до зори край плажните заведения.
Годишно през курорта преминават над половин милион американци, които приемат Солтън за истинско чудо. За оазис насред пустинята.
Бумът е толкова грандиозен, че най-опитните брокери продават на богатите имоти директно от самолет, без дори да кацат и да покажат физически локацията.
Раят обаче не е бил обречен на вечно съществуване - през 70-те езерото започва да пресъхва с притеснителни темпове.
Отдолу се показва кално морско дъно, отровено от пестицидите, използвани от калифорнийските фермери. Без свеж прилив на вода езерото става все по-солено и токсично и водните обитатели започват да измират.
Мигриращите птици опитват да се хранят с отровената риба, само за да умрат на свой ред.
През 1996 г. са преброени общо 15 000 трупа на птици, разлагащи се край Солтън. Миризмата край изпаряващите се води се превръща в нетърпима и туристите бягат панически от бреговете на езерото. Бомбай бийч е изоставен почти само за една нощ.
Някои собственици дори зарязват колите си да гният край бившето вече езеро.
За Солтън и Бомбай бийч все пак не всичко е изгубено. В момента там има около 200 жители, предимно артисти, хипстъри, саможиви интелектуалци и либертарианци, които се опитват да изградят рая наново около себе си.
Успели са да направят автомобилно кино, галерия и нов бар и непрекъснато творят от останките на курорта.
Кой знае, ентусиазмът им може да зарази и други и тази Калифорнийска Ривиера да види своя ренесанс, макар и без красиво езеро на разположение.
