"Краят на мъжете"? Това не е заглавие, а по-скоро хаплив коментар.
Но Хана Роузън наистина вярва в него. Според нея революцията, която всички феминистки очакваха, се случва сега, точно пред очите ни.
Мъжете губят контрол, патриархалното се сгромолясва и се доближаваме все повече до "края на 200 000-годишна история на човечеството и началото на една нова ера", в която жените - техните умения и качества - са във възход.
Тя твърди, че жените по целия свят стават все по-доминантни на работните места, в образованието, домакинствата и дори - в любовта и брака. А оспорващият тезите й факт, че в повечето държави жените все още не намират достатъчно представителство във високите етажи на властта и все още не получават еднакво заплащане за еднакъв труд, й се струва като отживелица, като "последните артефакти от изчезваща епоха, а не постоянна конфигурация".
И на кого дължим тази невероятна революция?
Ако има герой в историята на Роузън, това не са жените, мъжете или прогресивната политика: това е новата икономика на услугите, която не се интересува от физическата сила, а вместо това залага на "социалната интелигентност, отворената комуникация, способността да стоиш на едно място и да се съсредоточаваш" - неща, които, поне като минимум, не са преимуществено характерни за мъжете и "сякаш се отдават повече на жените".
И така, за първи път в историята глобалната икономика се превръща в място, в което жените срещат по-голям успех от мъжете.
История на човечеството? Глобална икономика? Нейните доказателства се състоят от малки, откъслечни и специално подбирани факти, които би трябвало да подкрепят несъразмерно големи твърдения.
В книгата й например пише, че жените в бедните части на Индия „надминават мъжете в изучаването на английски език", така че да си осигурят работа в телефонните центрове за обслужване на клиенти. Ала дали тази впечатляваща демонстрация на инициативност ще ги освободи наистина? И дори и да успее, редно ли е да съдим за цяла държава от един кол център?
Истинският фокус на Роузън е върху САЩ, за които тя предоставя вихрушка от числа, проучвания и статистики.
Да вземем например следния аргумент: до края на 2009 година работната сила се състои от почти равен брой мъже и жени. Днес средностатистическата съпруга изкарва 42.2% от семейните доходи - голям възход в сравнение с 2% до 6%, с които жените са допринасяли през 70-те години на миналия век.
Според Роузън бъдещето изглежда дори още по-благоприятно за жените. На всеки двама мъже, които ще получат бакалавърска степен тази година, се падат три дипломирани жени. Дори и да останат непредставени в горните управленски слоеве на всеки аспект от бизнеса, дамите вече са "започнали да доминират" в по-нископрофилните професии като счетоводство, финансов мениджмънт, оптометрия, дерматология, съдебна патология и ветеринарна медицина, редом със "стотици други".
Дори символите на междуполовите разлики са картонено-стереотипни
Роузън е измислила свои комиксови герои, с помощта на които да обясни фундаменталните промени, които вижда.
"Картоненият мъж" е скован в стари навици, психически ограничен и неспособен да се адаптира към динамичната и променлива глобална икономика.
"Пластмасовата жена" (злополучен избор на име, предвид общоприетото разбиране за изваяни от пластични хирурзи кукли Барби) е безкрайно гъвкава, енергична и "надарена с традиционно женски качества като емпатия, търпение и способност за колективно решаване на проблеми". Те я правят напълно пригодна за съвременната икономика. За нея единственият път е "напред и нагоре".
Ала този "възход", за който Роузън съобщава така въодушевено, всъщност е покъртителен социален колапс. Той започва с неравенство и класово разделение. Както демонстрира самата авторка, мъжете "на върха" на обществото не "намаляват". Всичко това се случва в по-ниските и средни класи, защото "краят на мъжете" всъщност е краят на икономиката, базирана на производството и на мъжете, работещи в нея, много от които понастоящем са безработни, депресирани, все по-зависими от държавата и жените около тях.
Знаем статистиката и тя е лоша: от 2000 г. насам производственият сектор е освободил само в САЩ 6 милиона души - една трета от общия брой на работната сила, ангажирана в него - като мнозинството от тях са мъже. През 1950 година, 1 на 20 мъже в разцвета на силите си е безработен, докато днес това съотношение е ужасяващо: 1 на 5.
По този начин изниква един нов матриархат, воден от млади, амбициозни и способни жени, които, изправени пред мъже, неспособни или нежелаещи да бъдат равностойни партньори, вземат нещата в собствените си ръце.
За бедните е особено трудно. Една самотна майка, интервюирана от Роузън, успяла да заспи права в асансьора на колежа, в който се опитва да получи образователна степен, докато междувременно се грижи за три деца и работи нощем.
Нищо чудно, че тези жени не искат да се омъжат и да останат омъжени: ако един мъж не допринася с нещо за семейния бюджет, той не е нищо повече, освен още едно гърло, което трябва да се изхранва. Ала както посочва самата Роузън, новият матриархат не е рай за феминистките.
Дори напротив - преди ситуацията е била идентична при цветнокожите жени и историята им съвсем не е щастлива
Матриархатът не се случва само в по-ниските равнища на социалната пирамида. Той е налице и при средната класа. Да вземем например младите жени, които записват университет, за да станат фармацевти - една от любимите професии на Роузън, в които феминизацията се случва с необикновено бързи темпове.
Зашеметени от възможността за годишна заплата в размер на $100 000 и сигурни, че никога няма да се окажат без работа, дори и да имат деца, тези жени планират да живеят без мъже - или поне без мъже, на които да могат (и да искат) да разчитат.
Същото важи и за секса. Ако си мислите, че днешната култура на "забивките за една нощ" произлиза и се поддържа от младите, заредени с тестостерон мъже, които искат само секс без обвързване, значи сте в голяма грешка. Роузън настоява, че жените често са водещите и основните бенефициенти в този тип връзки.
Стабилната връзка с някой мъж, както се изразява една от интервюираните, е все едно да си поръчаш допълнителна порция, когато вече си преял. Кому е нужно това? Тези жени имат "стоманени сърца" и културата на "забивките за една нощ" им дава секс, който не пречи на изграждането на кариера.
И все пак, интервютата на Роузън с тези млади жени понякога са сърцераздирателни - оказва се, че те всъщност все пак искат любов в живота си!
Въпреки неангажиращия секс, мъжете и жените с висше образование е по-вероятно да се оженят, а шансът да се разведат е по-малък. И въпреки че жените все още имат основен принос в отглеждането и грижата за децата, мъжете се променят. Според Роузън, те заприличват повече на жените: гъвкави и динамични мъже, които са склонни и желаят да споделят домакинските задължения. Някои работни места също се променят, а жените откриват повече нови начини да работят и да отглеждат децата си. Всички са по-щастливи.
Аууу,ужасТ!И кво ше прайм сега?Супер саднес статия.Отивам се залея с бензин и да си драсна клечката.
Бенджи, сакън недей! За всеки случай , предупредих на 112, да те наглеждат!
Паяче,ми направо ми се къса сърцето.Жените превземат света.Пък ний,мъжете, оставаме на заден план.Вече чувам звука на хилядите вибратори който замества мъжкото достойнство.И това долу и това в нежните ни сърца.Ще се превърнем в едни обекти на нагон.Кухи отвътре.Самотни и употребени.Мъка ми е,да гледам как някога гордите мъжки редици,сега са като навряни в окопи немски фронтоваци.Окъсани,премръзнали и гладни.Гладни за малко женско внимание.Премръзнали,защото няма кой да ги прегърне и да им даде топлината на домашния уют.Къде останаха добрите времена,когато да пребиеш жена си беше в реда на нещата.Къде са салатите и ракиите?Къде?Питам аз.И отговор не ща.О,миг поспри!Не си отивай!Ами липсата на бира на масата вечер?Най-страшното е,че няма кой да я купи тая бира.И мъжът трябва да отиде сам да си вземе двулитровката.И тогава бирата вече не е наслада,а просто се превръща в навик.Поредното движение на ръката.Досущ като скучен секс.Друго си е да видиш 50 килограмовата си женица,да мъкне двулитровките и торбите от пазар,които тежат повече от нея.Е тогава вече се отваря глътката.Непоносимата тежест на битието промени хубавия мъжки живот. Мъкаааа,мъка.....
Тя мъката се задълбочава, като осъзнае човек, че и сутрин няма да има кой да му подгее вчерашното смрадливо шкембе
подгРее
Лоши жени, Бенджи, лоши! И аз не ги харесвам, направо хич не си падам по тях. И глупави, изпускат питомното, ама утре, като се усетят, ще има да търчат по дивото.
нямам нищо против да не се очаква нищо от мене, жените да правят всичко, да плащат сметките (не само в ресторанта) и т.н. пък аз ще си пия биричка, ще си гледам мач/играя на игричка и т.н.
Казано е точно: в момента икономиката и пазара изискват качества, които са присъщи повече на жените. Освен това, след т.нар. сексуална революция жените са амбицирани за реализация професионално и предпочитат да са независими. Накрая ще стане така, че на домакините, които си стоят в къщи и чакат мъжа им да ги издържа няма да се гледа с добро око, а като на "второ качество", неспособни да се реализират другаде. На този, който каза, че било много хитро и удобно така за мъжете: а къде отиде мъжкото самочувствие на силен пол?! Бен, готина шеговит коментар пак Е, у нас нещата се развиват по-бавно. Мъжете още са си мачовци, а има и доста кифли, дето не биха искали да работят за да изкарат прехраната си. Но, в бъдеще, кой знае, може мъжете да се прибират с две торби, че и да правят коктейла на жена си За топли чувства и любов (не гол секс само): всяко живо същество има нужда да бъде обичано, независимо дали човек или животно. Че и за цветята съм чувала даже, че се развиват по-добре ако им се оказва внимание, не само да изпълняваш съответните процедури по отглеждането им. Всичко друго си е психодеформация: "желени сърца", консумиране на секс само и пр.
Да, ама едно време, в миналия век това е било представата за ролята на жената. И на някои места още продължава да е така
Я, че ти си готов вече за матриархата даже Явно, поради ниските заплати и недоимъка той у нас може и по-лесно да намери почва (а дали вече не я е и намерил?!). Ама нали знаеш, че който носи парите (някога храната) в къщи той и командва? Как ще се примириш с това жена ти да има последната дума за решение на семейните дела и пр., както едно време правеше "глъвътъ на семейството"?
Коя съм,много си права.Мойта дума винаги е последна!Всъщност думата е:Да,мило.Ама това няма никво значение.Щото е последна
Бен, че то това една хитра жена и без матриархат го постигаше и едно време. Ама ето че сега, качеството гъвкавост присъщо повече на жените намери и друго приложение - в икономиката И не знам дали такива хитри женички биха били щастливи от ролята, която сега им се налага: вместо да манипулират мъжа си за пари или друго, да вземат да поработят. Защото иначе ще ги считат за "втора ръка", т.е. няма да са добре приети в обществото
На този, който каза, че било много хитро и удобно така за мъжете: а къде отиде мъжкото самочувствие на силен пол?! ---- не му завиждам на тоя, дето самочуствието му се крепи на заплатката, способността да тропа по масата и да шамари жена си (да я вкарва у правия път).
На месец ли? Или на година? Ами, тогава да те порицаем: малко даваш 20 лв. дневни за жена си+бебето.
Това е най-краткото СиВи и мотивационно писмо 2 в 1, което съм виждала!