"Краят на мъжете"? Това не е заглавие, а по-скоро хаплив коментар.
Но Хана Роузън наистина вярва в него. Според нея революцията, която всички феминистки очакваха, се случва сега, точно пред очите ни.
Мъжете губят контрол, патриархалното се сгромолясва и се доближаваме все повече до "края на 200 000-годишна история на човечеството и началото на една нова ера", в която жените - техните умения и качества - са във възход.
Тя твърди, че жените по целия свят стават все по-доминантни на работните места, в образованието, домакинствата и дори - в любовта и брака. А оспорващият тезите й факт, че в повечето държави жените все още не намират достатъчно представителство във високите етажи на властта и все още не получават еднакво заплащане за еднакъв труд, й се струва като отживелица, като "последните артефакти от изчезваща епоха, а не постоянна конфигурация".
И на кого дължим тази невероятна революция?
Ако има герой в историята на Роузън, това не са жените, мъжете или прогресивната политика: това е новата икономика на услугите, която не се интересува от физическата сила, а вместо това залага на "социалната интелигентност, отворената комуникация, способността да стоиш на едно място и да се съсредоточаваш" - неща, които, поне като минимум, не са преимуществено характерни за мъжете и "сякаш се отдават повече на жените".
И така, за първи път в историята глобалната икономика се превръща в място, в което жените срещат по-голям успех от мъжете.
История на човечеството? Глобална икономика? Нейните доказателства се състоят от малки, откъслечни и специално подбирани факти, които би трябвало да подкрепят несъразмерно големи твърдения.
В книгата й например пише, че жените в бедните части на Индия „надминават мъжете в изучаването на английски език", така че да си осигурят работа в телефонните центрове за обслужване на клиенти. Ала дали тази впечатляваща демонстрация на инициативност ще ги освободи наистина? И дори и да успее, редно ли е да съдим за цяла държава от един кол център?
Истинският фокус на Роузън е върху САЩ, за които тя предоставя вихрушка от числа, проучвания и статистики.
Да вземем например следния аргумент: до края на 2009 година работната сила се състои от почти равен брой мъже и жени. Днес средностатистическата съпруга изкарва 42.2% от семейните доходи - голям възход в сравнение с 2% до 6%, с които жените са допринасяли през 70-те години на миналия век.
Според Роузън бъдещето изглежда дори още по-благоприятно за жените. На всеки двама мъже, които ще получат бакалавърска степен тази година, се падат три дипломирани жени. Дори и да останат непредставени в горните управленски слоеве на всеки аспект от бизнеса, дамите вече са "започнали да доминират" в по-нископрофилните професии като счетоводство, финансов мениджмънт, оптометрия, дерматология, съдебна патология и ветеринарна медицина, редом със "стотици други".
Дори символите на междуполовите разлики са картонено-стереотипни
Роузън е измислила свои комиксови герои, с помощта на които да обясни фундаменталните промени, които вижда.
"Картоненият мъж" е скован в стари навици, психически ограничен и неспособен да се адаптира към динамичната и променлива глобална икономика.
"Пластмасовата жена" (злополучен избор на име, предвид общоприетото разбиране за изваяни от пластични хирурзи кукли Барби) е безкрайно гъвкава, енергична и "надарена с традиционно женски качества като емпатия, търпение и способност за колективно решаване на проблеми". Те я правят напълно пригодна за съвременната икономика. За нея единственият път е "напред и нагоре".
Ала този "възход", за който Роузън съобщава така въодушевено, всъщност е покъртителен социален колапс. Той започва с неравенство и класово разделение. Както демонстрира самата авторка, мъжете "на върха" на обществото не "намаляват". Всичко това се случва в по-ниските и средни класи, защото "краят на мъжете" всъщност е краят на икономиката, базирана на производството и на мъжете, работещи в нея, много от които понастоящем са безработни, депресирани, все по-зависими от държавата и жените около тях.
Знаем статистиката и тя е лоша: от 2000 г. насам производственият сектор е освободил само в САЩ 6 милиона души - една трета от общия брой на работната сила, ангажирана в него - като мнозинството от тях са мъже. През 1950 година, 1 на 20 мъже в разцвета на силите си е безработен, докато днес това съотношение е ужасяващо: 1 на 5.
По този начин изниква един нов матриархат, воден от млади, амбициозни и способни жени, които, изправени пред мъже, неспособни или нежелаещи да бъдат равностойни партньори, вземат нещата в собствените си ръце.
За бедните е особено трудно. Една самотна майка, интервюирана от Роузън, успяла да заспи права в асансьора на колежа, в който се опитва да получи образователна степен, докато междувременно се грижи за три деца и работи нощем.
Нищо чудно, че тези жени не искат да се омъжат и да останат омъжени: ако един мъж не допринася с нещо за семейния бюджет, той не е нищо повече, освен още едно гърло, което трябва да се изхранва. Ала както посочва самата Роузън, новият матриархат не е рай за феминистките.
Дори напротив - преди ситуацията е била идентична при цветнокожите жени и историята им съвсем не е щастлива
Матриархатът не се случва само в по-ниските равнища на социалната пирамида. Той е налице и при средната класа. Да вземем например младите жени, които записват университет, за да станат фармацевти - една от любимите професии на Роузън, в които феминизацията се случва с необикновено бързи темпове.
Зашеметени от възможността за годишна заплата в размер на $100 000 и сигурни, че никога няма да се окажат без работа, дори и да имат деца, тези жени планират да живеят без мъже - или поне без мъже, на които да могат (и да искат) да разчитат.
Същото важи и за секса. Ако си мислите, че днешната култура на "забивките за една нощ" произлиза и се поддържа от младите, заредени с тестостерон мъже, които искат само секс без обвързване, значи сте в голяма грешка. Роузън настоява, че жените често са водещите и основните бенефициенти в този тип връзки.
Стабилната връзка с някой мъж, както се изразява една от интервюираните, е все едно да си поръчаш допълнителна порция, когато вече си преял. Кому е нужно това? Тези жени имат "стоманени сърца" и културата на "забивките за една нощ" им дава секс, който не пречи на изграждането на кариера.
И все пак, интервютата на Роузън с тези млади жени понякога са сърцераздирателни - оказва се, че те всъщност все пак искат любов в живота си!
Въпреки неангажиращия секс, мъжете и жените с висше образование е по-вероятно да се оженят, а шансът да се разведат е по-малък. И въпреки че жените все още имат основен принос в отглеждането и грижата за децата, мъжете се променят. Според Роузън, те заприличват повече на жените: гъвкави и динамични мъже, които са склонни и желаят да споделят домакинските задължения. Някои работни места също се променят, а жените откриват повече нови начини да работят и да отглеждат децата си. Всички са по-щастливи.
Коя съм, абе глей характера!
Паяче, ама това и правя. Между шопска дебелоглава и турлашка смотаняшка май първото зло е за предпочитане Е, това в рамките на майтапа. Има си свестни хора навсякъде.
Ох, детенце: и да го превъзпиташ и да го не превъзпиташ пак може да ти омръзне. Не е в това проблема, а в сходството на характерите. Познавам хора на по 50-60 години и не са си омръзнали. А други едва се търпят след 5 години. Търсете си сходната половинка, това е.
Не разбираш ли? Накратко, трябва да си търсиш подходящата за теб. А не да се превъзпитавате. Малко кусури и несходства се оправят. Ама тотални различия - не става.
Един мъж, ако няма стабилна работа, не изкарва достатъчно и не може да се грижи за жена си, в днешно време просто не е партия. Звучи може би жалко, но това си е факта. На една жена и трябва такъв мъж, а не манекен, който да и прави стойки и деца.
О-хо, имаме си наша Златка тук Я да видим какво ще ни каже за мъжете, което не знаем....
Елена, ти би ли била с мъж, който е безработен и му даваш пари за кафенце? Кажи си честно, а ако ще и да е господин Вселена.
Ами аз съм била , от глупост ли от любов ли, вече не знам. Мъжете може и да ме критикуват, но опита си е опит и по-добре да се учиш от него. Любовта е прекрасно нещо, но след първоначалната тръпка други неща излизат на преден план. Ако една жена е на добра позиция, изкарва добри пари, издържа се сама, на първо място тя може да иска да си остане независима, но дори и да се обвърже сериозно пак ще е за някой който не е под нивото и като интелигентност и финансови възможности. Това е реалността.
Радвам се, че си на моето мнение. Еленка. Само ще допълня, че както интелигентността не може да замести парите, така и парите не могат да заместят интелигентността. Дано мъжете по-скоро осъзнаят реалността и се постараят повече.
14:17 234 lele male | 25.09.201214:04 Скъпа моя Лили-
Ще направя кратък коментар на статията, без да съм изчел всички останали коментари. В Библията, да те управлява жена или дете е укор (за мъжа или мъжете). Не мисля, че това води до нещо добро.
абе милето изкарва сигурно колкото всичките еманципирани сервитьорки и "офис-мениджърки" тука у форума, а и не само, взети заедно. ама ае... иначе некоя като тръгне със списъка с покупки напред и ми убива всичко. и едно пакетче захар, от тия безплатните, нема да и подарим. а освен това и мене предимно сексът ме вълнува. там, съжителства, семейства... нема нужда. ако някоя иска да пие от моето блаженство, във всекой смисъл - ще требе да си цака. безплатен обед, както знаем, нема, дами. ако ще ставате равни - по всички параграфи, а не само по удобните за вас. ;)
Някой беше казал, че мъжете обичат да гледат, а жените да слушат и затова най-вървежни са хубавите жени и сладкодумните мъже.
еманципирана на теория би трябвало да е нещо като обратното на меркантилна кучка, т.е. ако второто е паразит, първото трябва да е съзидател и самостоятелен човек. на теория, на практика еманципация в бг може и да имало по времето на комунизма, както казваш, но сега процесът тече обратно за болшинството. не знам, каква е причината, слабо ме и интересува. а не че са се хвалели, а са изказвали изисквания. прочети някои мнения назад и ще видиш. това не е еманципация. ;) според мен чистата еманципация е като комунизма - поне на тоя етап невъзможна.
Боби, това не става щото е позволила лошия да я свали, а щото просто такива я привличат. Важи с пълна сила и за мъжете. Ако теб те привличаха умни грозници, сега нямаше да ревеш как си "търпял" мацката само заради секса цели 3 години Почти всеки има някакъв готов модел за "подходящ/а". С този модел, съзнателно или не, редовно залитат като полудели по един и същи типаж. После със завидно постоянство и инат превъзпитават, коригират и т.н. до пръсване. @koya sam? не съм съгласна за сходствата. Има далеч по-прост ориентир, но важното е, че е напълно реализуемо да се кефиш мн повече на някой тотално различен.