Популярната култура прелива от хумор и анекдоти, вдъхновени от особеностите на живота в българското село или циганското гето. Друг харчещ се сюжет е представянето на цивилизационния сблъсък между малкия човек от малкия град и импозантната София.
Специфичните характеристики на "столичаните, които си ходят през уикенда по родните места за туршия и ракия" захранват впечатляваща малка митология. Покрай нея обаче истинските софиянци бяха изтикани в крайните квартали на колективното въображение. А ако не беше гаргантюанското его на почти всеки един от тях, директно минаваха към застрашените видове.
За щастие гордите граждани успяха да се върнат като централен участник в разкошния антагонизъм София - всичко останало.
Ето как урбанистичната империя отвръща на удара. Вижте тези 10 признака, по които се познават противоречивите притежатели на градска аура - автентичните носители на онова "столично усещане".
1. Идеализирана представа за София
В съзнанието на много хора, родени и израснали между "Орлов мост" и "Витоша", столицата е вдъхновяващо, подредено място с чист въздух от планината, без улични кучета, изпотрошени плочки, без нацистки и расистки графити.
Гордите граждани имат очи само за красивата архитектура в центъра. Те ще говорят с часове за виенския барок и сецесион, може би дори ще кажат добра дума за импозантните държавни сгради, издържани в стила на сталинисткия нео-класицизъм, но няма да обърнат внимание на инфраструктурния хаос, пространствените недомислия, новобогаташката еклектика и рушащите се стари постройки.
Те обитават една друга, романтична и идеализирана София, която е съществувала в миналото, ако изобщо някога е съществувала. Без чалга заведения и коли, паркирани навсякъде.
2. Класическа столична надменност
Има нещо особено трагикомично в ирационалната гордост, мотивирана от случайното обстоятелство, че си се родил в София. Това е като да изпитваш усещане за личен триумф, когато любимият ти отбор стане шампион.
Столичният шовинизъм е пословично ментално отклонение. Градът е страхотен с всичките си противоречия и недостатъци, но "плакатните софиянци" трябва да бъдат върнати в реалността.
А тя е, че дори от улица "Париж" или "Граф Игнатиев" комплексарското провинциално светоусещане си е провинциално комплексарско светоусещане.
3. Остро отношение към проявите на селяния
Парадоксално съчетано с примитивни импулси за радикални генерализации, прекалено разчитане на предразсъдъци и постоянна нужда от някакъв враг.
Похвално е, че много от родените тук граждани нямат анцуг за киното в мола и не пекат чушки пред блока, но аграрният мироглед не се изчерпва само с дрескод и хранителни навици.
4. За мръсотията и хаоса в града са виновни другите
Истинските софиянци понякога имат проблем с поемането на вина за състоянието на града.
Те вече осмислят себе си като репресирано малцинство, като преследвана интелигенция и урбанистичи дисиденти, правещи всичко възможно да е чисто и комфортно, но "ония селяни са много, бе, копеле".
5. Държат да се знае, че нЕма по-правилно от софийското говорене
За бургазлии, варненци, старозагорци и пловдивчани тарикатският столичен изказ сигурно е точно толкова дразнещ, колкото е миекането за софиянци.
Има лингвистична логика в подигравателното название "Шопия", но все пак хората от други части на България трябва да признаят, че обръщението "копеле" превъзхожда "лице", "маниак" и "майна". Нека бъдем честни - "баси" е по-благозвучно от "въй".
Но и илюзията на много софиянци, че тяхното говорене е книжовен български, трябва да бъде съборена като външна тоалетна в замогнало се селско домакинство, ‘щото ич, ама ич не е айляк'. Нищо че не'кви хора са харесàли тая идейка.
6. Крайните квартали не са точно София, нали знаете
Класическите кореняци изпитват отвращение към панелните квартали на работническата класа и заселниците от обезлюдените села.
Даже "Младост" не влиза сметката. За някой келеш, роден и израснал на "Оборище", градът свършва още преди "Опълченска". Дори луксозният "Лозенец" няма шанс за валидация в очите на тези, които си разхождат кучетата в "Докторската градина".
Нищо прекалено отдалечено от "Цар Освободител" не може да впечатли фетишистите на тема „жълти павета". Други по-широкоскроени софиянци от широкия център нямат проблеми с "Изгрев", "Изток", "Гео Милев", "Яворов" и дори аграрно изглеждащия кв. "Редута".
Крайните квартали обаче са твърдо за простолюдието, а скъпите вилни зони в южната периферия на града са глезотия за парвенюта с дълбоко провинциален манталитет.
7. Смятат, че са най-добрите шофьори в историята на човечеството
Малко неща са по-забавни и вулгарни от гневните монолози на софиянци зад волана. В речника на родения в столицата водач на лек автомобил определението "некадърен шофьор" е безвъзвратно заменено от думата "селянин".
Регистрационните табели са присъди. От колкото по-малко и незначително населено място идва колата, която трябва да бъде засечена веднага, толкова по-голяма е омразата към човешкото съдържание вътре.
За много истински софиянци хората от други населени места просто не са заслужили правото да шофират по "Раковски", "Дондуков" или "Цар Освободител". И как, как някой, който е получил книжка в Свищов, ще ми кара по "Яворов"?!?
8. Всичко извън София-та е провинция
Дори големи и развити градове като Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново не получават достатъчно уважение от класическия столичен шовинист. Икономическата и културна ситуация в централизирана България дава достатъчно основание за аргумента, че всичко важно се случва в София.
"Майните", "морските" и другите просто не могат да се сравняват с гордите граждани на столицата.
9. А провинцията е кофти
Питайте някой от "Докторски паметник" или "Сан Стефано" дали някога би живял в друг град в България. Абсурд. Срам. Унижение. Истинските софиянци заменят града си само за Ню Йорк, Париж или Лондон.
Добре де, може и за някое добре уредено селце на не по-малко от 250 километра от изброените полиси. Но само в краен случай.
10. Няма какво да познавате, изчакайте няколко минути и те сами ще си кажат
Може да е небрежно изпускане, планирано от самото начало на разговора или директно съобщение с пълно гърло: "Хей, аз съм от София. Не просто съм от София като теб сега, ами аз съм роден и израснал тук, така че аргументът ти е невалиден!".
P.S. В съзвучие с класическите софийски комплекси и желание за столично себеизтъкване, авторът държи да подчертае, че не знае как се прави туршия. С други думи - от София-та е.
"Асеновец" е сградата, а ето я терасата над края на първото бяло комби, хехехе http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F#mediaviewer/File:Orlov_most_E1.jpg
Паяк, а ти от къде знаеш коя е терасата? Да не си плела паяжина там, а?
изобщо не е вярно нищо в тая статия, маахме си по улиците без да мислим, че сме центъра на света както всички деца и тийнейджъри с любовни и ученически проблеми тревоги, после тези места ги свързвам с периоди от живота ми, малко е шашкащо диалекта и странното поведение на разни хора с претенции в последствие, все едно някой ти е нахлул в хола, но в последствие и това стана част от купона. относно говора, знаех , че говоря неправилно, майка изпадаше в ужас от жаргона , който ползвах, е вероятно майките на мякащите не го правят, но ..
Абе, паякът е навсякъде с тия 8 крака и с фасетното око и знае всичко.
Статията е толкова зле, че не знам какво се хабите да я коментирате. П.С. Аз пък знам, че истинския софиянец затиска киселото зеле с жълто паве
Това са признаците на истинския софийски комплексар, а комплексите се изграждат още в семейството. Истинският софиянец, варненец, русенец или какъвто и да е "гражданин" в пълния смисъл на тази дума уважава всеки един човек, преди да се е изявил в светлина, която да докаже, че аграрното, без да обиждам хората, живеещи на село, все още живее и разцъфва в него.
Леле, каква полемика настана - май напипахме много болезнен въпрос?! Няма какво да се лъжем - цяла България иска да живее в София - идват с единствената цел да станат "софиянци", а пък после, може и да се изнесат извън страната. Как да не се дразнят софиянци на всички новодошли - като навсякъде по света всички с болни амбиции се изсипват в големия град, но сред тях и престъпници (разбира се, че НЕ говоря за всички новодошли!!!), някои - защото става по-анонимен, други - защото си вдигат самочувствието, но най-вече защото си мислят, че имат много повече "възможности". Да, провинциалистите са по-амбициозни и успяват по-често от местните - това е от избиването на комплекса за малоценност - борба "със зъби и нокти". Виждала съм го много, много пъти. А за това, че градът ни стана по-мръсен, по-опасен и по-безличен - спор няма!
Какъв безподобен идиот е този, който е написал тази статия?! По-големи глупости не бях чел скоро, честно. Не знам кой им дава на такива ограничени комплексарчета като този да си публикуват смешните статии, но това наистина е някакъв фарс...
Коментарите ме забавляват повече от статията. Къде ви е чувството за хумор, столичани? Butthurt much?
Уважами граждани и гости на София, Първо - обичам селото и истинските селяни - работливи, гостоприемни и добродушни хора. Такива много малко са останали... Имам прекрасни приятели, родени и живеещи в прекрасно старопланинско село, истински граждани на селото си! Тук обаче явно става дума за опозицията Гражданин / Селянин, определни не от месторождението, а от отношението към мястото, в което живееш. Има и едно друго понятие - гражданска позиция, което обяснява всичко което едните са и правят и което другите не са и не правят. Та, гражданинът, ако е чистник, ще чисти не само в собствената си къща, но и на улицата, че и в обществената градинката пред къщата, блока или кооперацията. Ще вдигне хвърлената на тревата бутилка бира /от Селянина/, ще изпрати жалба или сигнал в общината, че плочките по тротоара са нахвърляни напосоки, неравно и вече се трошат и ще попита кой е отговорен за некачествения ремонт, ще се съобразява със съседите си, когато пуска музика /дай, Боже, класическа, а не - чалга/, ще се радва на всичко хубаво построено и запазено /и ще тъгува и протестира, когато не е съгласен и вижа, че старините се рушат, понякога нарочно оставени/ и няма да плюе по земята... Гражданинът има памет за миналото и изпитва отговорност за утрешния ден, защото от него зависи дали децата му ще могат да се разхождат в летните вечери в подреден и чист град. Селянинът живее само и единствено в настящето. Е, може би е щастлив, но сам за себе си.
Уважами граждани и гости на София, Първо - обичам селото и истинските селяни - работливи, гостоприемни и добродушни хора. Такива много малко са останали... Имам прекрасни приятели, родени и живеещи в прекрасно старопланинско село, истински граждани на селото си! Тук обаче явно става дума за опозицията Гражданин / Селянин, определни не от месторождението, а от отношението към мястото, в което живееш. Има и едно друго понятие - гражданска позиция, което обяснява всичко което едните са и правят и което другите не са и не правят. Та, гражданинът, ако е чистник, ще чисти не само в собствената си къща, но и на улицата, че и в обществената градинката пред къщата, блока или кооперацията. Ще вдигне хвърлената на тревата бутилка бира /от Селянина/, ще изпрати жалба или сигнал в общината, че плочките по тротоара са нахвърляни напосоки, неравно и вече се трошат и ще попита кой е отговорен за некачествения ремонт, ще се съобразява със съседите си, когато пуска музика /дай, Боже, класическа, а не - чалга/, ще се радва на всичко хубаво построено и запазено /и ще тъгува и протестира, когато не е съгласен и вижа, че старините се рушат, понякога нарочно оставени/ и няма да плюе по земята... Гражданинът има памет за миналото и изпитва отговорност за утрешния ден, защото от него зависи дали децата му ще могат да се разхождат в летните вечери в подреден и чист град. Селянинът живее само и единствено в настящето. Е, може би е щастлив, но сам за себе си.
Всичко извън София-Център е повече от провинциално. Предпочитам Варна пред Младост/
Селянин недей да знаеш много ! хахахаха
МНОГО и най-учтиво, моля, Автора на статията да се върне в родното си място, незабавно!