Сингълфобия

В свят, който възхвалява романтиката и намирането на „Единствения", хората често може да бъдат груби към необвързаните. Никой не би трябвало да бъде сам.

В хода на живота си съм обичал и губил, а понякога и печелил, и винаги непознатите странници са били мили. Изглежда, и аз съм предопределен за блаженството на самотата и необвързаността.

И аз нямам нищо против. Или по-скоро осъзнавам, че не съм бил достатъчно против. Вземете вечерните партита - идва моментът за онзи въпрос: "Защо нямате партньор?". Той обикновено е задаван от единия в двойката, който след това винаги си извърта очите към своята половинка, така че в крайна сметка и двамата питат.

И аз се мъча да отговоря: "Никога не съм намерил правилния човек ... Аз съм тъжен и каещ се човек - дете ... Аз не съм способен на любов ... Аз съм девиантен случай и предпочитам жирафи".

Всеки отговор няма да е достатъчен. Този въпрос не предлага щастлив отговор. Аз само прикривам своята стигнала до костите, разяждаща живота ми самота.

Питащите знаят това и си мислят, че с това прозрение ще бъдат спокойни. Те са в безопасност.

Те гледат надолу от високия замък в Царството на двойките, защитени от подобна съдба. Но ако бе мой ред да питам - "Защо сви гнездо с него? Защо остана с нея? Толкова ли те беше страх да останеш сама?" - тези въпроси ще бъдат сметнати за груби, натрапчиви.

Миналата седмица една моя приятелка отиде на среща. Глупаво нещо. Мъжът, с когото тя се срещна, е бил женен три пъти и има дете от всяка жена. Един пример за емоционално въздържание, сигурен съм, че ще се съгласите. И той попитал моята приятелка, необвързана и бездетна, защо тя се е провалила в живота. Беше доста кратка среща.

Провалена в живота?

Самотните хора могат също да се чувстват по този начин и за други самотни хора, и за себе си. Вижте, никой не трябва да бъде сам. Ако ние сме, то трябва да отчетем собствените си недостатъци.

Една книга твърди с корицата си, че тези, които са сингъл, може би са най-руганото сексуално малцинство днес. Но не само днес.

Вземете за пример израза "стара мома" (бел. р. - на английски език - "spinster"). Той е смразяващ и нелюбезен. Думата, разбира се, е невинна, но такъв е жаргонът, такова е допълнителното значение, което сочи нещастие и неуважение.

Няколко години преди ерата на Бриджит Джоунс, Каръл Клюлоу предизвиква учудване с книгата си за жена, която отдавна е решила да не обвързва съдбата си с когото и да било. Тя написала роман за това сингъл състояние.

За старите моми. Нарича го "Spinsta". Книгата излязла с друго заглавие, разчитащо на отрицанието. "Няма брак, няма проблем", гласял редактираният вариант. Това било по-приемливо за издателите, защото оригиналното заглавие щяло да отблъсне читателите.

Когато обсъждам това с жени, разговорът, вицовете са пъстри, иронични и забавни. Когато говоря с мъже, независимо от сексуалната им ориентация, те са по-уклончиви и неубедителни. Керъл Клюлоу ме описва като мъжки "spinster", мъжка стара мома. Трябва да призная, че бях леко смутен, докато тя не разясни какво има предвид чрез сравнение с Джордж Клуни.

Чудесно, помислих си аз, нямам нищо против. Но когато проверите в Google, получавате следната дефиниция: "Неженен мъж над 35-годишна възраст; прякор, който предполага, че в най-добрия случай тези мъже имат "проблеми", а в най-лошия, че са социопати".

Колко мило звучи този страх. Никой не би трябвало да бъде сам. Да бъдеш сингъл би трябвало да означава да бъдеш самотен, но много по-самотен от тези, които се страхуват да останат сами.

"Аз" звучи толкова незавършено без "Ти". Задължението на този свят да си в двойка, чифт, комплект

За да се спори за необвързания човек, сякаш трябва да се критикуват двойките, културата, която ни принуждава да бъдем в комплект, религиите, семейния натиск, поп песните, филмите, игрите по телевизията, клюките - неизбежен, неотменим натиск да се свържем, да обичаме.

Фройд го е казал - ще се разболеете, ако не се обичате.

Песните, които ни зоват, че ние трябва да се поддадем на любовта, за да ни върже и накрая да ни опустоши. Аз съм нищо, нищо, нищо, ако нямам теб. Колко мила е такава любов? Не е ли малко наказателна?

В "Срещу любовта" Лора Кипнис пише глава, наречена "Домашен ГУЛАГ". Там тя описва правилата, които двойките спазват .... "Не може да излезеш без да се обадиш", "Не може да не кажеш кога ще се прибереш,", "Не може да оставяш вратата на тоалетната отворена", "Не може да имаш тайни". Девет и половина страници по-късно тя обобщава: "Конкретиката няма значение. Важна е думата "не може". Така любовта съществува".

Вероятно необвързаните хора тайно искат да възстановят първоначалното "самосъстояние" на съществуването, усещането, че ние не трябва да бъдем допълнени от друг, че сме в състояние сами да бъдем завършени.

Може би сме твърде честни, за да бъдем в двойка. Може би просто не можем да кажем на друго човешко същество: "Аз обичам само теб и ще те обичам вечно."

Доста трудно е да кажеш на някого възможно най-искрено: "И аз те обичам, нали знаеш, засега". Извинете. Един необвързан може да бъде твърде хладнокръвен.

Лично аз не желая да давам сатирична оценка на двойката, тъй като тази "присъда" - покровителствена, пренебрежителна и дори страхлива - е това, от което се възмущавам, когато трябва да обясня защо продължавам да съм сам.

Моята любима героиня в литературата е Луси Сноу на Шарлот Бронте. В заключение тя успява със самотен глас да се определи като жена, вдовица и стара мома - всички наведнъж и нито една от тях същевременно.

В днешния свят все по-често ние не очакваме нашите взаимоотношения да изтрая. Все по-често нашето благоденствие и напредъкът на новите технологии ни позволяват да живеем комфортно сами.

Все по-често това изглежда да се прави: ние избираме да живеем сами.

Ние ни трябват истории как да станем двойки. Те са легион. Имаме нужда от истории как да бъдем сингъл, как да бъдем изумени и будни от радостта на нашия собствен труд.

Въпреки че съм дошъл сам на този свят, аз никога не съм смятал, че това ще продължи да бъде моята съдба.

#98 Recycler 11.11.2012 в 22:37:36

Кака Мара | 11.11.201222:21 Четири са, четири .... третото х 2

#99 Кака Мара 11.11.2012 в 22:38:20

Е, защо да съм се изхвърлила? Едно е да не ти стиска( пък може и да е защото си подвластен на клишетата),ама вътрешно да викаш" а, дано, а дано" Друго е да си убеден, че това нещо дечурлигите не са за теб...Тогава хората дават възможност лесно да се оттървеш от бъдещи проблеми... Не виждам къде е изхвърлянето..Или си плещим каквото ни падне , щот моабет да става

#100 Кака Мара 11.11.2012 в 22:39:32

Recycler , последното що само по две, бе,пич?

#101 fALLEN 11.11.2012 в 22:41:56

2 дена, 100 коментара, явно пак за батко си по акъл фолън сте говорили. ленче, да не си изядеш гъзо от яд сега?

#102 Recycler 11.11.2012 в 22:42:36

Ааа, молам ти са, количество (не винаги) = качество

#103 fALLEN 11.11.2012 в 22:43:42

тебе не те знам, на аватар ми биеш на потника.

#105 Ben Dover 11.11.2012 в 22:45:58

Како Маро,ма ти много леко гледаш на нещата.Дай си направим дете и хоп,айде готово.Това е огромна отговорност която не е по силите на всеки.Ако ше се сравняваме с мангалите(дето каза,че те имали) то хич и не искам да се напиням.Сеа не може е така с двата крака и после ма защо.А риба и рибни продукти не ям.Гадни са бе човек.Блях. Накъдетке,не съм ма за малко да стана

#106 fALLEN 11.11.2012 в 22:46:26

знам бе, ленче, вие на село сте все отракани за живота. нищо че като видиш некой като мене у градо и бегаш у некой ъгъл да се скриеш и да си смениш превръзката на 3 дена, да не вониш.

#108 nakadetaka 11.11.2012 в 22:53:30

айде малко музика http://www.youtube.com/watch?v=N2Q18a0OtRY&feature=share

#109 Кака Мара 11.11.2012 в 22:53:36

Ленче, детенце, недей така с рогИте напред... Виж сега, кой ти е говорил за "мразене на децата" Винаги ми е било много интересно това, как хората незачитатдумите и смело използватразни думи, без да отчитат значението им... Мнениетоми е, че 1.децата и кучетата съществено се различават.Товаго казвамотпозицията на човек,койтотрудно понася кучета, без да има нищо против тях... Налисе сещаш за мен кучетата са катокравите,овцете и кокошките- стоят на двора, лаят,пазят къщата/стадото/ бахчата и НЕ спят влеглото на стопаните си...Също и котките- нищо против тях , ако ловят мишки. Виж, децата са нещо съвсем друго. Невероятно е да виждаш как от бебето става човече.И не са толкова досадни и трудоемки децата .. Е, зависи от гледната точка.. А родителите: вярно ,че за всеки родител неговото гардже е най-хубаво, ама пък и никой не му е длъжен да му гледа наследниците... Верно,ч е има доста досадни родители, ама те не са досадни само по отношение на децата им;то си е просто характер.. Пък ако смяташ, че можеш да ме"клъвнеш " с това за търсенето на социални контакти,бъркаш-аз съм относително асоциален тип, мога с тях, мога и без тях.Днес,например, хем ми писна да си чета книгата, хем ме мързеше да чета, това което трябва., та реших да давам мъдри съвети в кайвето- ей така , мойбет да става.. Верно, последния месец съм " в отпуска", детето е при баба му , ама ще се върне.... Така че временно съм активна- после ще съм на пързалката и на люлките

#110 fALLEN 11.11.2012 в 22:54:36

къде е потника, да не е родил?

#111 nakadetaka 11.11.2012 в 22:56:00

няма го вече и ти ако си нормален ще е чудесно

#112 Кака Мара 11.11.2012 в 22:57:23

Бен, че що го вземаш толкова на ериозно пустия му живот?? Ми по- леко, мноо ясно.. Па те, ако майка ти баща ти чак толкова са философствали по темата, сега нямаше да си приказваме с тебе, бе момче..

#113 nakadetaka 11.11.2012 в 22:57:39

Относно децата - когато са твои-всичко се променя - твоето някак по тихо вика, по малко маца с мармаладени пръсти и като се върти в кръг прави някак си квадрат ...ама аз като ви казах преди 50 коемнтара, че както сте я почнали-ще объркате коментиращите с Бен-вие не

#114 fALLEN 11.11.2012 в 23:02:38

че аз съм си нормален, тва че дразня некви изперкали селяни си е друга тема.

Новините

Най-четените