В литературната класика всяка жена, която се осмели да предаде съпруга си, е обречена на печален край: смърт, самоубийство или социално порицание. Ана Каренина се хвърля пред влак. Ема Бовари от класиката на Флобер е принудена да се нагълта с арсеник.
Разбира се, не може да не споменем и бедната Естер Прин, белязана с алена буква заради това, че е родила дете, което не е от съпруга й.
Днешните прелюбодейки обаче далеч не се притесняват за съдбата си
Нравите в наши времена обаче вече далеч не са толкова строги.
"Ако внимавате да не ви хванат, една малка изневяра може дори да помогне на брака ви," твърди 50-годишната Луси от Калифорния.
"Съпругът ми може само толкова, но на мен не ми е достатъчно" споделя Шона, която има тайна връзка с градинаря.
"Съпругът ви е вашият спътник и опора в живота" обяснява Лана, 59-годишна актриса. "Но ако сте многостранна личност, имате нужда от много различни цветове във вашата палитра".
Това са жените от "Тайните дневници на съпругите". През изминалите три десетилетия, журналистката Айрис Красноу документира брака и семейния живот, а първата й книга - "Да се предадеш на майчинството" - се превърна в бестселър. Последните й проекти се занимават с бойните белези от майчинството, отглеждането на деца и семейството.
Но след 23 години брак и цяла вечност, която прекарва слушайки оплакванията на омъжени жени, тя си задава въпроса: как щастливо женените двойки успяват да съхранят връзката си?
Оказва се, че отговорът на този въпрос може да се окаже доста неочакван, особено поради обстоятелството, че мъжете по-често са хващани "в крачка" в сравнение с жените. Чрез интервюта с повече от 200 представителки на нежния пол и две години интензивно проучване, Красноу разкрива индивидуалните и често определяни за табу начини, по които много дами са успели да запазят брака си, който понякога оцелява цели 70 години.
Какви са тайните на тези жени?
Ходете на почивка отделно. Епилирайте бикини зоната си. Правете секс дори когато не ви се иска ("Палуването между чаршафите може да излекува всичко, макар и временно," обещава Красноу.) Изневерявайте, ако се налага. Или пък използвайте личния подход на авторката: намерете си "гадже с граници" - флирт с мъж, с който не правите секс, но който все пак ви поддържа във форма.
"Да очакваш от един човек, без значение мъж или жена, да те прави щастлив до края на живота ти, е сигурен знак, че те чака развод," твърди Красноу, която е професор в американски университет. "Най-щастливите жени, които интервюирах, имат цели и страст извън брака си."
За някои това се равнява на кариера или хобита. Но за тези, които не се страхуват да си го признаят, то означава и нещо повече. Красноу ни запознава с Мими - собственичка на фирма за кетъринг, която споделя, че размяната на партньори (тя и съпругът й се определят като "суингъри") е спасила брака им.
След нея срещаме Шона, която от 20 години има тайна връзка с градинаря си. (За съпруга си Пол тя казва: "Не мога дори да си представя как го напускам", а за любовника си твърди: "Не мога дори да си представя как го напускам".) Чуваме и за Рийд, 48-годишна учителка по физическо възпитание и майка, която обяснява как лек допир до устните на друг мъж действа лечебно на брака й: и сега тя може да си спомни мускусния аромат на този непознат.
Фантазията за това какво е могло да се случи, но не се е случило, действа на Рийд като моментен афродизиак. Когато има нужда, тя може да насочи това сексуално напрежение "обратно към брачното ложе," както обяснява Красноу.
Независимо че историите на тези жени са различни, едно нещо е сигурно: животът около един-единствен мъж не им е достатъчен. "За някои жени," споделя пред Красноу секс-терапевт от Флорида, "повечето връзки могат да заменят депресията с удовлетвореност".
Статистиката отдавна разкрива: жените смятат, че рогата не пречат на брака
До известна степен нищо от казаното дотук не би трябвало да бъде изненадващо: още през далечната 1950, Кинси отбелязва, че 26% от жените са изневерявали на съпрузите си, а други 20 на сто са позволявали интимности без секс. Над 70% от последната група твърдяла, че браковете им са напълно пълноценни, въпреки че съпрузите им са знаели или са подозирали, че има нещо нередно.
Разбира се, разликата днес е, че тези случаи са се масовизирали. Според последните проучвания, 65% от жените - и шокиращите 80% от мъжете - твърдят, че биха изневерили, ако нямаше шанс да бъдат хванати. С подобна статистика, не е изненадващо, че някои културни критици са обявили брака за мъртъв.
Но Красноу бързо научава, че има много мъже и жени в дългогодишни бракове, които се разбират чудесно - макар и заради изобретателния си подход. С глави, посветени на самостоятелното прекарване на лятото, чаровните съседи и цял раздел за платоничния любовник на самата Красноу - Дерин - според нея, целта на книгата й не е да осъжда някого, а да отвори очите на читателите за типа връзки, случващи се зад затворени врати. А пък и доколкото и мъжете и жените живеят по-дълго от всякога, не ни ли е нужен всеки съвет, който можем да получим?
"Бракът е трудно нещо," признава Красноу. "Моята истинска цел е да освободя читателите от схващането, че има златен стандарт за него. Всяка жена трябва да се чувства свободна да гради своя собствен брак".
Дори и това да означава да се натискаме на задната седалка на колата със старата изгора от гимназията? Така да бъде. Ами любовната връзка с градинаря? Защо не? Самата Красноу не приема този тип поведение - тя и съпругът й са строго моногамни.
Но въпреки че на изневерите не се гледа с добро око, тя е убедена, че те едва ли са такава заплаха, каквато са били преди време. "Ако тези жени могат да останат омъжени, значи всеки може," твърди тя.
Моногамията изживява осезаем упадък, търсят се нови брачни модели
Действително днешните изневери могат да бъдат простени - и дори толерирани. Те могат да помогнат за отварянето на нови канали на комуникация. А ако искате да добиете представа как наистина изглеждат съвременните брачни съюзи, тогава обърнете внимание на следващите данни: според ново проучване от Oprah.com, 21 на сто от мъжете и жените щастливо се самоопределят като живеещи в "отворен" брак.
Междувременно, 4 милиона американци се смятат за "суингъри". Както твърди Памела Хааг, авторката на наскоро издадената книга "Поверително за брака": "Брачната не-моногамия може да се окаже за 21 век това, което сексът преди брака беше за 20ти век" - поведение, което постепенно преминава от отричано и ограничавано до толерирано и общоприето."
Красноу не е склонна да се съгласи с такива крайности. Тя подкрепя брака и е моногамна от 23 години насам. Нейният съпруг Чък е архитект, който тя описва като "мъдър, забавен и секси". Те имат четири деца и са преминали през своя период на самоопознаване - особено когато децата им са били малки.
Въпреки това, тя също има нужда от нещо повече от съпруга си, за да бъде щастлива: тя споделя, че въвлича бившите си гаджета в живота си и твърди, че съпругът й одобрява това. Красноу охотно признава, че има моменти, в които гледа през кухненския прозорец, жадувайки да види Дерин, нейния съсед, който да изпълни деня й със смисъл.
Когато съпругът й е твърде зает да гледа хокей по телевизията, за да говори с нея, тя почуква на съседската врата. Това не е изневяра - Дарин е просто близкият приятел от мъжки пол, който според Красноу всяка жена би трябвало да търси (и всеки съпруг - да насърчава). "Разбира се, че го намирам за красив - неговото куче също е красиво," шегува се Красноу. "Обичам Дерин. А Дерин е истинско облекчение за Чък, защото когато не иска да говори с мен казва: "Дерин не си ли е вкъщи?"."
Дали и за съпрузите на тези жени подобни отношения са нещо нормално
На теория звучи прекрасно - и със сигурност превъзхожда идеята за смяна на партньорите в някой суинг клуб. Но дали въобще е реалистично? Много от жените, които Красноу интервюира, преминават от любовник на любовник незабелязано, ако изключим изпитаната за миг-два вина.
Но за други не е толкова лесно - дори и връзката им с друг мъж да е съвсем невинна.
На въпроса дали на Чък му харесва бившите гаджета на жена му да се мотаят наоколо, той отговаря. "Трябва да призная, че беше малко странно в началото, но след като се опознахме, всичко беше наред". "Ако случайно съм казал нещо, което ще ми докара беля на главата, разчитам на вас да го редактирате," казва той полушеговито, полусериозно.
Със сигурност всеки един обвързан човек в някакъв момент започва да спори с вътрешното си аз: Дали един човек може наистина да удовлетвори всичките ми нужди? Ако Красноу е права, рано или късно ще осъзнаем, че всъщност не е необходимо да е само един.
