Предполагам, научили сте за инцидента, който беляза откриването на метростанцията пред столичния "Интер експо център". За да не ви преразказвам излишно, ще цитирам репортера на БНТ, описал всичко от първо лице в сайта на държавната телевизия: "Заради грандиозния (подчертавам - б.а.) интерес към събитието, на което присъстваха министри, десетки общинари, експерти и журналисти, стана неприятен инцидент. По време на обиколката на премиера Бойко Борисов на станцията „Интер експо център" множеството повлече оператора на БНТ Владислав Кодев. В мелето той беше блъснат и откаран по спешност в "Пирогов" със счупен крак".
Колкото и да прилича на такава, това със сигурност не е обикновена трудова злополука. Българският народ използва един израз, нещо като "ще си счупи краката, за да му угоди". Тази фраза обаче пасва идеално както в прекия, така и в преносния смисъл на случката в метрото. Само си представете как гореописаните министри, общинари, експерти и журналисти прескачат падналия оператор. Ако той е продължил да снима, кадрите му щяха да са ценни почти като популярната военна фотография на Макс Алперт (1899-1980) "Комбат", която той прави на фронта през 1942 г. Репортерът е изпреварил атаката и снима офицера, който с пистолет в ръка повежда своите към вражеските позиции.
Почти по същия начин, нашият генерал о.р. води министрите, общинарите, експертите и журналистите към поредната победа над ужасното изоставане и лошото наследство на Тройната коалиция. Разбира се, както може да се очаква, генералът наш не тича над окопите, а лекичко се разхожда около коловозите. В очите на неговата армия от министри, общинари... и журналисти това обаче не е разходка, а зов за атака.
Всъщност, съдейки по реакцията на повечето медии и някои граждани, откриването на поредната спирка на метрото (с 50 или 100-годишно закъснение) се посреща като висше техническо достижение, подобно поне на добилия популярност ускорител на елементарни частици.
У нас шеговито така наричат тунела към "Люлин" или едноименната "магистрала", прочула се с новия способ за изграждане на тунели - първо се отстранява някаква граовско баирче, след това се поставят прескъпите бетонни тръби, които прилежно се затрупват с пръстта от баирчето... Този уникално сложен проект струва 185 млн. евро. В него (съвсем сериозно) трасе от 19 км се сдобива с 26 моста и 3 тунела Да ни е честито.
Обществената търпимост към всички тези безобразия с лекота се стоварва върху (все по-превитата) гърбина на големите държавни, частни и държавно-частни медии. Но освен надценената отговорност на медиите, явно е дошло време ребром да се постави въпросът за подценената отговорност на гражданите. Опитайте да погледнете тази ситуация и наложлите се в последните 30-тина години злоупотреби, истерия и дребнотемие от дистанцията на времето. Как ли би изглеждало всичко това след година, десет или половин век?
Ще се пита ли някой: "А спомняте ли си онзи случай, при който телевизионен оператор си счупи крака, за да не изпусне издайническа усмивка, таен жест или отронена дума - къс самородно интелектуално злато от тогавашния Премиер Слънце?". Би било много тъжно, ако тогава с тази тема се занимават мнозина, извън тесните специалисти по българските национални комплекси.
Комплексът за превъзходство и комплексът за малоценност, които са еднакво вредни, но се оглеждат идеално в случката от метрото. Те не са заровени особено дълбоко в душевността на преобладаващата част от нашите сънародници, но не пречи да се задълбочават с годините.
Премиерът се гъне до отмаляване между интересите на Великите сили, транснационалните компании и щенията на домораслите олигарси, но в същото време мачка медиите, протестиращите и угоднически падащите футболни ветерани. Този вътрешен конфликт тормози и всички по веригата след Него. Той ги комплексира с моментната си сила, а те си го изкарват на всички, зависещи от тях. Ето още един пример по темата. Лекарите нямат сили да се изправят лице в лице с порочната система, но с лекота притискат опрените до стената на болката техни клиенти-пациенти. И всичко това е до болка познато поведение от десетилетия.
Спомням си как в годините на късния соц местните власти асфалтираха няколко улици направо върху калта, защото се очакваше посещение на др. Живков и не бе останало време да се положи чакъл. Сега, заради 1384-ата лентичка на г-н Борисов нещо подобно се е случило и около новите станции. Общото между времето, в което на власт са били правешкият васал на СССР и демократично избраният премиер на Република България, е, че и тогава, и в наши дни, във всички "Младости" - от 1 до 4, няма нито едно футболно игрище с нормални размери.
Това обаче не притеснява поколения обитатели на тези жилищни комплекси, чиито деца растат с комплекса за липсата на достъп до нормални занимания с най-популярната игра. И ако 500-те хиляди за клетката на Тигрите в Бистрица се разсмърдяха и разминаха, то за детски спорт в безброй квартали като "Младост" и села като Лозен никога не са били планирани. Това не е било тема нито за малките и големи медии, нито за живеещите там български граждани.
Искрено се надявам операторът от БНТ по-бързо да се възстанови и върне на работа, но този инцидент задължително трябва да се използва, за да се посъбуди задрямалото общество. Тежката зависимост на хората от поведението (активността/пасивността) на властта е една удобна залъгалка, която се използва за димна завеса пред невежеството, повсеместната кражба и разхищение.
Ние имаме нужда от развитието на потенциала и дарованието на всеки гражданин, но пречките пред този национален идеал продължават да са тема табу. Така не може и не бива да продължава, защото България и нейните личности са и ще бъдат по-важни от всяко политическо его. Пък било то и на бодигарда на др. Живков.
