Колко много българи днес носят родината близо до сърцето си!
A традиционните мотиви правят впечатление - ярки цветове, наложени върху бяло сукно, красиви вплетени един в друг мотиви, внимателно подредени цветови кодове, които образуват шевиците.
Тази връзка с корена показва, че традицията не е прекършена, а се превръща в устойчива тенденция и то сред по-младите.
В периода 21 - 23 август Жеравна отново ще се превърне в център на българските традиции и обичаи с ежегодния Фестивал на народната носия.
Затова реших да поговоря с представители на два от популярните брандове за етно мода в България и да разбера как мотивите от българската шевица станаха толкова атрактивни за съвременния гардероб.
Мая Неделчева от "Етно Бул Дизайн" и Камен Загоров от "Aksia Atelier" са дизайнери с дългогодишен опит, които посвещават работата си на мисията да пренесат българската носия и орнаментика в съвременния стил.
За тях традиционното облекло вече е много повече от древна носия или сценичен тоалет - то е начин за изразяване на идентичност чрез ежедневните избори.
Вдъхновението и балансът между традиция и мода
А вдъхновението извира отвсякъде. Българският фолклор и история са най-богатата база за творчески търсения. За Мая Неделчева традиционните носии от скрина не носят носталгия по миналото, те са начин да пренесем корените си в настоящето.
Според Камен Загоров пък идеите за нови модели идват лесно и спонтанно.
Той споделя, че повечето тоалети се раждат в ума му след разглеждането на книга с български шевици или при избора на модерна кройка, на която традиционните мотиви биха паснали естествено.
"Ключът за градската мода и ежедневието е шевицата да бъде дискретна. Трябва да се избягва прекомерното натрупване и застъпване на елементи, каквото се наблюдава при автентичната традиционна носия, за да не се превръща тоалетът в бутафория", пояснява Неделчева.
"Самите шевици се правят възможно най-близки до автентичните първообрази, независимо дали се изработват за традиционна носия, или за модерна дреха. За съвременните облекла понякога се правят леки модификации, наложени от спецификата на самата кройка", казва Загоров.
По отношение на фолклорните области дизайнерите посочват, че шопските, северняшките и родопските мотиви, както и символът елбетица, са сред най-търсените.
Разбира се, брандовете работят и по индивидуални поръчки, при които клиентите избират елементи от конкретен свой регион.
"Намирането на подходящи и качествени платове днес е изключително трудно", споделя обаче Камен Загоров за производството на Aksia.
Преди години завод "Марицатек" е тъкал платове за ризи специално за ателието, но след затварянето на предприятието набавянето на суровини е сериозно изпитание. Въпреки това брандът държи на естествените материи. Използва се вълна за сукманите, потурите и престилките, и лен и памук за ризите.
От "Етно Бул Дизайн" подчертават, че процесът изисква прецизност, за да се постигне точният баланс между автентичния дух на орнаментиката и съвременните технологии на моделиране и конструиране.
"Шевицата е приложима във всякакви ситуации. Може да се носи свободно както за работа в офиса, така и в ресторант. В момента има огромен интерес към кръщенета и сватби, организирани изцяло с фолклорни мотиви.
Тези облекла остават във времето, не се влияят от краткотрайни модни тенденции и могат да бъдат предавани от родители на деца.", отбелязва Неделчева.
Тя съветва етно дрехите да се съчетават с аксесоари от сребро, а според Загоров традиционните колани и пафти са чудесно допълнение към дънкови материи.
"Хората търсят дреха, която наистина да усетят като своя, да се припознаят в нея и да я възприемат като лична кауза и идентификация, намирайки своята индивидуалност в традицията", коментира Неделчева за тенденцията много млади хора да носят шевицата върху шапки и блузи.
Интересът зад граница също е впечатляващ.
"Чужденците остават напълно омагьосани от българската традиция", разказва Мая Неделчева.
Тя споделя за клиентка от чужбина, която след досег с техни модели посещава страната ни три месеца по-късно и споделя: "Сега вече съм наполовина българка!".
Шевицата притежава силата да покорява и извън страната ни, а според Неделчева международни форуми и конкурси, в които наши изпълнители се представят с фолклорни елементи, са чудесна възможност за популяризиране на богатата ни култура.
"Предизвикателството е да преведеш клиента през многообразието от символи, така че той да усети конкретната шевица, да я избере осъзнато и да я носи със силно вътрешно убеждение като своя лична кауза", отбелязва Неделчева.
Мая Неделчева отбелязва и един малко известен етнографски факт - макар и разделени от хиляди километри, мотиви от южнобългарския фолклор и орнаменти от източни и ирански текстили са поразително близки.
Според нея тези паралели се дължат на общи исторически корени и дълбоки културни напластявания от хилядолетия. Сериозен проблем пред независимите модни брандове остава и нелоялната конкуренция от евтин чуждестранен внос от страни като Китай и Индия.
"В платформи като Temu масово се предлагат дрехи с украински или румънски мотиви, представени като български, а потребителите често нямат нужните познания, за да ги отличат", посочва дизайнерът.
Камен Загоров дава пример със сергия пред входа на Троянския манастир, където се продават подобни стоки, подменящи културната ни идентичност заради стремеж към по-ниска цена.
Той посочва и тенденция при изкуствения интелект, където при генериране на изображения по заявка за българска носия алгоритмите масово визуализират украински облекла поради липса на достатъчно коректни бази данни.
Въпреки трудностите и двамата дизайнери са оптимисти за бъдещето на етно модата.
Те я намират за устойчива тенденция, която все повече излиза на чуждия пазар чрез ревюта на световни модни къщи и български знаменитости, които градят своя визуален сценичен образ именно около българския фолклорен код.
Камен Загоров е убеден, че българската шевица има напълно заслужено място на световната модна сцена благодарение на графичното и символното си богатство.
Той вярва искрено в нейното пълноценно разгръщане не само в България, но и в глобален план.
