От 40-метровия рекордьор във Варна до миниатюрните четири струи в Сопот, от реконструираните Пеещи фонтани в Пловдив до хай-тек аналога им в Панагюрище и шадраваните в дубайски стил във Враца, едно ново течение буквално залива българските малки и големи градове. Вече почти не остана населено място, където да не е бликнала вода от дюзите, кои от кои по-мощни, цветни, музикални.
Градската естетика не може без фонтани, така както местната икономика не може без крепости, атракции, изобщо някакви забележителности. Усвояват се европейски средства, администрациите отчитат успех след успех, тоест ремонт след ремонт, а гражданите плакнат очи по водните съоръжения, където - ако е лято и ако работят, имат стар обичай да водят децата, да се разхлаждат, къпят и т.н.
Строителството на фонтани се представя като облагородяване, подобрение, гордост на градските центрове, но случайно или не получи мощен тласък преди местните избори.
Тогава видяхме гиганта - чудо в морската столица, новите бижута на Добрич, Ямбол и Враца, Банкя откри не един, а нови три, докато в Димитровград и Пловдив напъхаха фонтани във вътрешността на кръгови кръстовища.
Бяха възстановени пръскала и пръскалища, съсухрени с години, което развълнува и стари, и млади. Настана всеобща еуфория, десетки снимки и кадри на светло и на тъмно бяха генерирани покрай бликащите води, дори в населени места, където не просто ремонтът, но и поддръжката на фонтан изглежда невероятно разточителство.
Повечето съоръжения бяха открити през август и септември, което до известна степен е безсмислено отвъд предизборните страсти. Все пак, действащи фонтани през зимата трудно се срещат и не само това...
Основният въпрос е колко качествено е изпълнението
Ако се сетим за провалената романтика на Пеещите фонтани в Пловдив за 3 милиона лева, горе-долу разбираме за какво става въпрос - първо боята им се напука, а пет месеца по-късно официално влязоха в „бокса" поради дефекти в изолацията. Winter is coming, както се казва, а за зимата не се мисли, когато има по-неотложни дела.
Дали фонтаните не са жертва на принципа „нещо се прави, защото нещо трябва да се прави", по примера на „Мостът от кал до кал" в село Славеево? Сухи - един във Варна и два в Русе, едностепенни и по-сложни, разноцветни, танцували - справка Враца, фонтани във фонтаните, спирали, водни огледала... какво ли няма вече.
Всеобщият устрем към възраждането им изглежда подозрителен, така де, липсата на течаща вода на мегдана ли е най-голямата и належаща нужда на провинцията, че и на София - да, за онова подобно на биде нещо на бул. „Витоша" става дума.
Жажда за фонтани. Защо?
Най-куриозният случай определено е страдащият от десетилетен недостиг на вода град Омуртаг, област Търговище, където местната управа откри фонтан през миналата година, макар и скромен по размери, като част от обновения за около милион лева парк.
Лентата бе прерязана почти година след бурните протести на местното население заради 10-дневен сух режим и почти година преди последния етап от спасителната водопроводна и помпена система.
Наскоро стана ясно, че Плевен ще обнови пеещия фонтан в Градската градина заедно с трите емблематични водни огледала за 900 000 лева.
Както и при реставрациите на крепости до зъбер и керемида, това е чудесна възможност за усвояване на европейските фондове.
600 млн. лв. са предоставени за усвояване до 2020 г. по Програмата за развитие на селските региони. Отделно, има и други европейски финансови инструменти, които общините могат да използват, за да се развиват, кандидатствайки с проекти от типа „Шумен - по-добър град за живеене". Бъдете сигурни, че и там има нов фонтан.
Има и нещо като рекорд от юни тази година, когато мъж бе глобен, защото опитал да изпере ... мръсния си килим.
Не сме против фонтаните, напротив, стига да се правят умно, стилно, а не самоцелно и да имат смисъл повече от три пъти седмично през лятото, защото за повече няма пари. Един вид да си текат на мястото.
