Стария град на Берн има атмосфера, каквато се очаква от швейцарската столица. Спокоен, с усещане за тиха сигурност и тежка история, без драматична пищност и показна архитектура. Сдържано, тихо и солидно.
Водата е навсякъде и е част от идентичността - река Ааре обгражда Стария град, а в него бликат десетки фонтани. Един от тях обаче се отличава рязко.
Може би най-известният и със сигурност - най-страховитият, е фонтанът Kindlifresserbrunnen на Корнхаусплац, съвсем близо до прочутата часовникова кула Цайтглоге.
Името означава Ядящия деца - защото цветната скулптура изобразява точно това - човекоядец, поглъщащ бебе. В ръка държи торба с още няколко деца.
Фонтанът е сред най-посещаваните забележителности в Берн, както и една от най-известните.
Скулптурата му е направена около 1546 година от Ханс Гиенг, автор на скулптурите и на други ренесансови фонтани в Берн. Никога обаче не е било ясно какво точно описва страховитата сцена, и теориите какво точно е изобразил авторът са много.
Една от тях - според туристическия сайт на града, е, че чудовището има педагогическа цел - плашеща фигура, която да всява страх у децата и да ги учи да добро поведение.
Има обаче и други тълкувания. Някои са по-невинни - че слагащият в устата си дете е карнавална и хумористична фигура.
Теорията е спорна, тъй като по времето, когато се появява човекоядецът, карнавалът в Берн е бил забранен, тъй като времената на Реформацията вече са настъпили.
Друга версия гласи, че човекоядецът е древногръцкия титан Кронос (римският Сатурн), който според митологията е поглъщал децата си живи заради пророчество, че ще бъде свален от върховната власт от сина си.
••• В спокойна Швейцария има и други страховити неща:
Към тази теория води шапката на човекоядеца, която е подобна на нарисуваната от германски художник, който е изобразил Сатурн в дърворезба около 5 десетилетия по-рано.
Точно шапката обаче насочва и към най-зловещата от всички интерпретации, появила се през XIX век.
Подобни конусовидни шапки са били длъжни да носят евреите векове наред през Средновековието, а и след това. И Ядящият деца е бил тълкуван като пример за антисемитизма, който е характерен за големи части от Европа по онова време.
Затова и теорията гласи, че е възможно фонтанът в Берн да изобразява едно от често срещаните по онова време обвинения към евреите - кръвната клевета. Тя е била била разпространена в Европа и е гласяла, че евреите са използвали кръвта на християнски деца за ритуални цели, обикновено за хляб за Пасха.
Предразсъдъкът е битувал и в Берн. В края на XIII век хора от еврейската общност в града са били обвинени в убийството на дете на име Рудолф. Последвали са размирици и репресии. Властите в града - както и на други места в Европа по онова време - използват кръвната клевета като повод и оправдание, за да изгонят евреите и да конфискуват имуществото им.
Коя от тези теории е най-възможна или чудовището, което яде деца, има и по-правдоподобно обяснение - може би никога няма да разберем.
Допреди няколко години самият фонтан също оставяше посетителите да гадаят какво е искал да каже авторът и табелата към него се ограничаваше с интерпретацията, че това е страшилище за деца.
През 2024 г. обаче се появи нова и по-пълна табела. Тя гласи, че съществуват много интерпретации чия е фигурата и какво изобразява - от плашило за деца, през Кронос до прилики с карнавална фигура.
Споменава се обаче и тълкуванието, че Ядящият деца може да е евреин, който поглъща християнски деца и се уточнява, че това тълкуване създава връзка с периодите на антисемистка враждебност през Средновековието.
Историята на значението на фонтана приканва към постоянно размишление върху прибързаните оценки, гласи още табелата.
••• Още забележителности от страната:
