Дженифър Анистън надали ще се оплаче от липса на роли или пари в банковата си сметка, но няма съмнение, че ролята на Рейчъл Грийн - героинята й в свръхпопулярната телевизионна поредица "Приятели" - е повлияла в огромна степен на типа роли, които й се предлагат от края на сериала през 2004. Тя често играе безнадеждна романтичка във филми като "Тя е жената", "Завръщането на Поли", "Раздялата", "Марли и аз", "Той не си пада по теб", "Любовта се случва" и "Пълно за празно", всичките демонстриращи героинята, с която Анистън е станала най-известна.
В последните години Анистън отбягва роли, наподобяващи Рейчъл, и предпочита проекти като "Страст към пътешествия" и хитовата лятна комедия "Семейство Милър". Като се има предвид, че преди Анистън е демонстрирала нелош актьорски талант в независими филми като "Добро момиче", няма съмнение, че тя може наистина да играе - просто има нужда от подходяща роля.
Мишел Родригес е актриса, която също е вкарана в клишето на "корави" героини, като редовно играе мъжкарани в полицията или армията. Неподправена екшънзвезда, Родригес прави пробива си през 2000 в "Женски бой", което вероятно е оказало огромен ефект върху типа роли, които й предлагат впоследствие. В последните години тя е играла в "Заразно зло: Възмездие", "Битка Лос Анджелис: Световна инвазия", "Аватар" и е редовен участник в поредицата "Бързи и яростни" от излизането през 2001 на първия филм от серията.
Родригес също като че ли няма проблем с тенденцията да бъде вкарвана в стереотипа; тя дори обяснява, че всъщност от актьора зависи дали това ще се случи. "Аз съм в клишето от мига, в който играх във филм, наречен "Женски бой" преди години. Това няма нищо общо с някакви други причини - просто човек позволява или не позволява да го набутват в стереотипен образ," заявява тя пред The Playlist през 2010. "Аз приемам за своя мисия да забавлявам хората и да демонстрирам позиция за женската сила, и правя това през последните 10 години; хората може да го наричат стереотипизиране, но аз сама съм се вкарала в тези рамки, като съм отказвала всичко друго, което са ми предлагали."
Кариерата на Хю Грант се крепи на това да бъде несръчният главен герой в безкраен списък от английски романтични комедии още от началото на 90-те години. "Четири сватби и едно погребение", "Девет месеца", "Нотинг Хил", "Дневникът на Бриджит Джоунс" и продължението му, и "Наистина любов" са само няколко от филмите, в които Грант се вживява в познатия на всички образ.
Грант обаче е показвал и умения да бъде и нещо друго, въпреки тенденцията отново да се връща към ролята, която го е направила знаменит. Конкретно "Маркъс" (2002) показва Грант като нарцистичен и егоистичен герой, който всъщност е дори по-сполучлив заради предварително изградената представа на публиката кой обикновено се очаква да играе Грант. Хвален от критиците за актьорското му изпълнение, "Маркъс" показва актьора, отърсил се от нервността и заекването на предишните му филми.
Никой не спори, че Морган Фрийман е най-талантливият сред актьорите в този списък, но неговото присъствие в него показва, че дори най-великите актьори понякога стават жертва на стереотипизиране. Без значение дали говорим за "Седем", "Да возиш мис Дейзи, "Изкуплението Шоушенк" или трилогията "Черният рицар", или "Момиче за милиони", Фрийман има тенденция да приема роли, в които играе мъдър, човеколюбив герой, който често служи като морален компас.
Естествено, за това си има и причина - той е невероятно добър в това. Доколкото вкарването в клишето обикновено има негативни конотации, звучи странно да включваме и Фрийман в този списък, но няма съмнение, че той е склонен да гравитира към сходни роли отново и отново, макар и филмографията му да е много по-мащабна, отколкото обикновено става със "специфичните" актьори. Мисълта ни е, че Фрийман определено не е кино-хамелеон - но пък категорично е много добър в това, което прави.
Трудно е да не харесваш Самюъл Л. Джаксън - и като актьор, и като човек, но едно е ясно: когато Джаксън играе във филм, не виждате никой друг герой освен Самюъл Л. Джаксън. "Криминале", филмите за супергерои на Marvel, "Джаки Браун", "Умирай трудно 3" и "Змии в самолета" са само част от филмите, в които бомбастичните герои на Джаксън, превърнали се в запазена марка, са в центъра на вниманието.
С това не твърдим, че той не е приемал в миналото роли далеч от този стереотип - "Джанго без окови", "Стенанието на черната змия" и трилогията-предистория на "Междузвездни войни" са достатъчен пример за роли встрани от обичайните му герои, но и никой не може да оспори, че характерният актьорски стил на Джаксън присъства твърдо в дори най-тихите и спокойни негови роли.
Когато става дума за ролята на "несръчен, но симпатичен гийк," името на Майкъл Сера почти винаги се употребява в същото изречение. След като се оказа в светлината на прожеторите около телевизионния сериал "Развитие в застой", където играе Джордж Майкъл Блът, Сера впоследствие игра в "Суперлош", "Джуно", "Гадже за 5 минути" и "Година първа", във всеки от които той играе в някаква степен същия герой, който му осигури световна слава.
За нещастие на Сера, типът роля, която го направи известен, в крайна сметка даде обратен резултат. Не само че той продължава да получава предложения да играе сходни роли, но и кинозрителите в крайна сметка тотално се умориха от "типа Сера", което доведе до голям спад в боксофис приходите от филми с негово участие. В последните години, Сера прави упорити пробиви в независимото кино, вероятно като опит да се отърси от предишния наложен стереотип.
