Bonjour, mes amis!*
Френският език гали кафявите ми уши. Не е като немския, произнасян от една строга дама, която издава заповеди, докато стопаните ни шофират и повтаря настойчиво, когато не бъдат изпълнени. Господарите ми спорят постоянно с нея. Временно я уволняват, когато ни забие да обикаляме с часове в планината, когато се намираме на разстояние 15 километра по нормален път от крайната цел.
В голямо френско приключение ме вкарват моите господари. Вече две седмици сме на път. Не знаем какво е следващото място. Нямам лична карта. Само досие, в което е писано - Sara-Labrador chocolat. Е, имам си и собствено легло - това е важно за домакините ни - къщите за гости, съгласни да приемат не само хора, но и кучета приключенци. Обикновено, когато ме видят, ставам център на внимание и разговорът се завърта около мен.
Във Франция къщата за гости е с особен статут. Не може да има повече от пет стаи, всяка от тях е с баня и тоалетна, имат и допълнителни един или два GITES - самостоятелни къщи за повече хора с кухня и отделен вход, като тези къщи се наемат за по-дълго време. Собствениците на къщите се грижат за гостите, приготвят закуска - по желание и вечеря, на която предлагат продукти и вина само от региона.
Французите са изключително приказливи. Ако говорите езика, научавате всичко важно за околността - забележителностите, добрите кръчми. Домакините ни са хора с различни съдби, които заслужават на тях да бъдат посветени цели романи. Те са характерни персонажи, които си приличат по желанието за промяна и рисковете, свързани с нея.
Подготвят се за ново начало горе-долу на 40-годишна възраст и след 12 до 17 години започват бизнес, свързан с туризма и отварят къща за гости. През тези години те влагат в имотите пари от продажба на собствени фирми, от наследство, спечелени пари, заеми.
Търговец и графичка. Музикант и медицинска сестра. Застрахователен агент и оптичка. Купуват руини, възстановяват ги и ги превръщат във вълшебни места.
Още първата къща ни зашеметява: десет декара имение с фантастично санирана стара каменна къща, басейн, прекрасен апартамент за нас и стар джак ръсел - единствената порода малки кучета, които всъщност приличат на кучета. Опитвам се да играя с него, но бързо ме прибират, за да не правя бели. После се отбягваме, за да поддържаме мира в къщата. Е.Ф. пъшка по красотата и вкуса, по съвършените до детайл архитектура, обзавеждане, аксесоари.
За мен има място и по време на вечерята, на която присъстват общо 10 гости. Бягам на воля, но не ме пускат в басейна. Компенсирам с припичане на слънце за още по-шоколадов тен. При тези французи сценарият е различен: те са с германски произход и преди 24 години решават, че ще карат старините си в Южна Франция.
С наследени пари купуват развалина и в продължение на 17 години бавно я изграждат почти наново. Последните 7 години са се пренесли окончателно и развиват новия си бизнес. Из къщата щъкат махленските кучета с вид на типични пейзани,а аз демонстрирам обноски с пренасяне на дърветата за камината, разкопаване на градината и отмъкване на коловете, подпиращи растенията в градината.
Музикантът е във възторг, че семейството ми говори немски и по френски маниер не престава да дърдори. Ентусиазмът и гостоприемството му ни отвеждат на концерт в старо, автентично селце, в кръчмата на малък площад. Запознават ме с приятели-художници.
Следващата къща за гости крие други изненади. Двойката купува малка къща с краварници в планината и след 12-годишни усилия промяната е колосална, резултатите - впечатляващи. Жизел и Жан-Пиер живеят 6 месеца тук и 6 месеца през зимата пътуват. Въпреки че не понасям котки, в романтичната атмосфера на мястото се вписват две котки и два коня, без да броя дивите прасета,чийто далечен тропот и грухтене долавям през нощта, а разровените им дупки конкурират моите.
Стопаните ми и френските ни домакини се забавляват изключително с изследването на френските навици и по-точно темата за общите завивки. Французите се завиват с общ голям юрган. Според господарите ми нашите традиции са свързани със страховете на българан, някой да не му дръпне чаршафчето или да му наруши съня.
Французите се хранят три пъти на ден,много обилно. В ресторант не сервират кафе в часовете за хранене. Преди определеното за обяд и вечеря време не можете да се нахраните, а извън менюто не можете да проявявате прищевки: доматите да са белени, салатата без лук, месото с гарнитурата на рибата и т.н. глезотии.
За Е.Ф. е много важно да седнем на площада, в основната кръчма на селото заедно с дядовците и като тях да си пием пастиса, наблюдавайки местните как играят петанк.
На четвъртата ни спирка се влюбвам. Посреща ме невероятно красив черен лабрадор, беснеем заедно, с часове се гледаме ненаситно. Чака ме пред вратата сутрин, говори ми, споделя кокала си с мен. Щастлива съм.
Запознанства, приказки и...раздяла. И така до следващото приключение
* От фр. - Здравейте, приятели!
