Темелко Темелков е един от известните български фотографи. Професионално той се занимава основно с рекламна и модна фотография както за големи брандове, така и за редица модни списания. Но твърди, че смята себе си преди всичко за любител фотограф, защото страшно много обича да го прави. Професионалният елемент е дошъл впоследствие и всичко извън самото снимане е страничен елемент.
Характерен е с портретната фотография и с черно-белите кадри, но както сам разкрива, не обича да се ограничава. Автор е на немалко изложби, а през годините е печелил и престижни награди, сред които Pantene beauty award и "Златна игла".
Срещаме се с него, за да ни даде насоки как да направим кадри за международния конкурс на Huawei Next Image Mobile Photography Конкурсът продължава до 20-и август, а за да участвате в него, трябва да качите снимка, правена с Huawei устройство в една от шестте категории - „Faces", „Good Night", „Hello, Life!", „Check In", „Nature" и „Story Board".
Победителите от всяка категория ще получат като награда Huawei Matebook X, публикация в National Geographic и парична награда в размер на 2000 евро. Класиралите се на второ и трето място ще получат мобилни телефони от Huawei, съответно P20 Pro и P20. Huawei P20 ще бъде наградата и за снимките, получили най-много гласове от страна на феновете.
Темелко Темелков участва в конкурса, макар и отвикнал да изпраща, вместо да разглежда снимки.
-Как се печелят конкурси във фотографията - със селфита, със снимки на хора, със залези?
- Ако гледаме технологиите, фотографията днес е много достъпна, повече отвсякога, което позволява много, много хора относително лесно да направят доста качествени снимки. Лично аз преди повече участвах в конкурси с това да изпращам снимки, сега по-скоро ми се случва да съм част от журито. И когато застанеш от тази страна, виждаш несметно количество изгреви, залези, пейзажи, бръмбари и т.н. И това е абсолютно нормално, няма нищо странно, защото е най-лесното нещо, най-често възможното да се види и да се покаже.
Според мен в един голям конкурс е много трудно да се откроиш. И дори има един леко лотариен елемент, по простата причина, че между огромния обем снимки понякога за журито е трудно да открие най-доброто, а то от своя страна винаги е относително.
Това е един въпрос, който е актуален и извън контекста на конкурсите. Наскоро гледах едно късо интервю с Вин Вендерс по BBC - въпросът, който му зададоха, беше "убиват ли мобилните телефони фотографията".
Мобилните телефони не убиват фотографията. Но има разлика между сега и преди 30 години и тя е в това колко е лесно да направиш публично това, което си снимал, да го покажеш на света.
Преди 20-30 години твоите снимки, за да видят бял свят, трябваше някой да ги публикува и това ставаше много трудно. Имаше много сериозна цедка в този бранш. Сега не ти трябва никой - правиш го сам, веднага, в мига, в който си я направил. Ако трябва да изразяваме притеснение за това накъде върви фотографията, то проблемът не опира до това дали един телефон може да направи хубава снимка, а по-скоро до това, че тази снимка - хубава или лоша - много бързо може да стане публично достояние. Средствата за снимане нямат вина за това.
Според мен днес, повече от всякога, за да си успешен с това, което снимаш, е хубаво да имаш позиция.
Ако човек примерно разгледа профили в Instagram, тези, които имат повече последователи, тези, които се открояват, са профилите, в които някой изразява чрез своята фотография нещо - можеш да снимаш бръмбарчета, обаче да виждаш в бръмбарите нещо специално и това да те прави по-различен от този, който веднъж е снимал бръмбар.
Снимка на Темелко Темелков, част от конкурса Next Image Mobile Photography
- Къде е добрата фотография - в студиото или на улицата?
- Навсякъде. За много хора студиото е невъзможно място за снимане, защото се налага да създаваш средата, а улицата е мястото, на което просто грабваш момента. За други хора улицата пък е страшно място, защото нямат контрол и им е по-лесно да си създадат добра среда в студиото, където всичко да им е под контрол.
- Не носиш фотоапарат със себе си?
- Аз отдавна снимам с телефон, откакто телефоните започнаха да правят снимки с приемливо качество. Първият ми фотоапарат беше много смотан - Смена 8, който си е хубав де, но не и по критериите за фотоапарат. Снимал съм много на филм, снимал съм на най-различни видове апарати - и дигитални, и филмови. Как да кажа, в днешно време технологиите ни дават страхотни възможност и на мен ми харесва да се възползвам от всичко.
Плюсът на телефона е, че той винаги ти е в джоба. На мен много ми харесва да снимам с телефон, защото той дава много предимства.
На първо място е, когато си навън и просто извадиш телефон някъде да снимаш, почти никой не ти обръща внимание.
Много хора въобще даже не реагират на факта, че ги снимаш. Докато какъвто и фотоапарат да започнеш да вадиш, колкото по-голям и професионален е - става и по-зле, моментално някой се стяга, обръща главата, размахва ти пръсти, започва да се дърпа.
Понякога се налага да можеш веднага да снимаш, защото нещо се случва пред очите ти.
Някои от големите фотографи, които снимат улична фотография, съветват "Първо снимаш, после питаш", защото ако зададеш на някого въпроса "Мога ли да те снимам" - всичко отива по дяволите. И телефонът за тази цел е изключително добро средство.
Снимка на Темелко Темелков, част от конкурса Next Image Mobile Photography
- Когато погледнеш портфолиото на Темелко Темелков - преобладава една гама. Защо обичаш монохромните кадри толкова много?
- За мен черно-бялото е интересно, защото ми харесва като изразно средство. По душа аз много харесвам да гледам стара фотография - не е нужно дори да е от големи майстори, просто едни по-минали времена са ми принципно интересни и информацията за тях се добива през снимките. И това е един вкус, който човек изгражда за себе си без дори да си дава сметка. Но на мен и цветното много ми харесва и се стремя да не се ограничавам.
- Huawei P20 Pro има две големи предимства - едното е монохромната камера, а другото са кадрите на тъмно. Как се снима нощем?
- Аз по начало съм нощта птица и на мен ми е интересно какво се случва нощем. Потресаващо е какво прави Huawei P20 Pro през нощта. Предполагам, че повечето хора никога не са го слагали на статив, но аз опитах и така резултатът е още по-добър.
Живеем в страхотно време, защото колкото и минуси да имат технологиите, те имат и много плюсове. Всъщност с Huawei P20 Pro съм цялостно впечатлен, защото в него има събрана технология от всички страни, която всъщност увеличава възможността на този, който снима, да направи точно това, което иска. Има го и обратното - ако човек няма идея какво точно иска - телефонът дава възможност да станеш по-добър, просто защото в него е заложено да помисли как по-добре да стане кадъра.
За мен това е страхотно устройство, което както може да бъде добре дошло за някой, който хал хабер си няма какво прави. То дава изключително много възможности и за някой, който много добре знае какво иска.
- Как социалните мрежи промениха снимката. В Instagram може да се каже, че е по-трудно да се пробие с истинска красива фотография, която би била подходяща за изложби - дали заради размера на телефона, дали заради разликата в цветовете на различните екрани. Самият той си е наложил свои собствени модели на снимки и композиции, стилове.
- Социалните мрежи са един собствен свят. Толкова базов принцип - качвам, харесва се. Всичко е сведено до това.
Ако някой цели да прави фотография, то социалните мрежи имат един голям минус и това е скоростта, с която се публикува нещо. Например аз много внимавам, когато публикувам. Ако днес съм снимал, гледам да мине възможно най-много време преди да го покажа. Защото, когато снимаш и нещо ти харесва, то е емоционално и значимо за теб. И в момента, в който си го снимал, емоцията е прясна и за теб кадърът може да е страхотен, 10 дни по-късно може би не толкова, а една година по-късно може да решиш, че това е най-глупавата снимка, която си правил.
- Ти участваш в конкурса Next Image Awards. Какви кадри си избрал за там и защо си използвал точно тях?
- Преди няколко години се замислих, че е крайно време да направя снимки на таговете, графити и всички драскулки в София. Това е една тема, която ме вълнува, защото смятам, че те могат да бъдат изкуство, но в по-голямата си степен са изключително брутално зацапване, замърсяване и унищожаване на града.
Още тогава, преди да го направя, реших, че трябва да стане с мобилен телефон, защото е в духа на цялата тази култура. Дефакто, сега с Huawei P20 Pro ми е още по-забавно да продължавам. Защото си дадох сметка, че след като излезе изложбата The doors of Sofia, това бяха едни фотографии снимани сега, показани на хората сега.
Това, коетo може би ще бъде смислено и интересно, е тези места да се видят отново след 20 години и тогава всичко ще е тотално различно. В момента ходя и повтарям някои кадри, които вече съм снимал, защото те са живи, има някои неща, които се променят. Тази врата отсреща днес я виждаш по един начин, след 2 месеца някои неща ги няма - с времето се променят.
Градът е жив. И в този смисъл телефонът ми е изключително удобен.
Страшно ми харесва, че така реших да правя този проект, защото не се налага да се подготвям специално и по всяко време съм готов като видя нещо, да го снимам и то да е в духа на това, което съм направил.
Снимка на Темелко Темелков, част от конкурса Next Image Mobile Photography
Няколко блиц въпроса:
- Статив или без?
- По принцип снимам без статив - той е малко ограничаващ. Но има някои неща, които не можеш да снимаш без него. В случая с P20 Pro ми беше любопитно колко ще се подобрят нощните снимки, ако го сложа на статив.
- Блърнат фон или широк фокус?
- Харесвам, когато снимките на улицата имат фокус. Всички големи фотографи, снимащи нещо на улицата, снимат винаги всичко на фокус. Това с т.нар. боке е комерсиален трик от много време, с който се продават по-скъпи и по-големи обективи. Уличната фотография при всички случаи е добре да дава информация, а бокето отзад не ти дава това.
- С филтри или без?
- На практика винаги с филтри. Във филмовите години изборът ти на лента сам по себе си е филтър, в дигиталната ера - колкото по-съвършена е картината, която прави камерата, толкова по-постна е. Но филтър невинаги значи да направиш кадъра изцяло различен. Може просто да оставиш своето парченце отпечатък, така, както ти го виждаш и си го харесваш.
- Красив обект или красива емоция?
- Емоция. Това е един от основните проблеми в изкуството - формата срещу съдържанието. Но за мен съдържанието е това, което остава. Това е и въпрос на вкус, но като се тегли чертата за мен е важна цялата идея, когато се прави изкуство, дори и целта ти е да го качиш във Facebook,
- Raw или JPEG?
- RAW за всички, които знаят какво да го правят.
- Много кадри или един кадър?
- Винаги е по-добре да има повече кадри. Много кадри.
- Pro режим или изкуственият интелект на камерата - Master AI?
- С този телефон най-рядко снимам на Pro. Колкото и интересно да звучи. Но причината е много проста - ако се върнем пак в ерата на лентата - преди беше така - имаш един филм и той работи по даден начин, с особен контраст, растер и т.н. Когато се научиш какво може филмът, започваш да го използваш. Дигиталното започва да води до един проблем, който много хора имат - сега да го снимаме, пък после ще видим какво можем да го направим. По-добре да направиш една малко по-тъмна или по-контрастна снимка, за която да кажеш, че сега ти харесва, отколкото да направиш 200 варианта по-късно и да не знаеш кой от тях да използваш.
Снимка на Темелко Темелков, част от конкурса Next Image Mobile Photography
