Стоя пред дома си, бременна в края на осмия месец, а навън ромоли лек дъждец. Един фотограф ме снима подпряна на живия плет, а аз тайно се надявам, че съседите не виждат какво се случва от прозорците си.
Никога не съм била по-щастлива от факта, че съм гола
Една година по-рано, бях изправена пред сериозна житейска криза. Първото ми дете бе на три годинки, а аз и съпругът ми планирахме да си направим второ. Винаги сме имали това намерение и прекрачихме този праг без особено притеснение. Ала когато по-малката ми сестра се обади, за да ми съобщи, че тя и гаджето й заминават за Лондон, едно винтче в главата ми се разхлаби и тогава си помислих: "По дяволите, отново ще ставам МАЙКА".
Да, знам какво си мислите: Майка си от три години насам, преживей го.
Това, което ме накара да откача, не беше идеята, че отново ще бъда родител. Обичам малкото си синче и исках да го даря с братче или сестриче. Това, което ме паникьоса, бе самото разбиране за това да бъдеш майка и всички културни предразсъдъци, които идват заедно с него. Когато имаш едно дете, би могла да бъдеш онази интересна жена със сладко малко хлапе, което все още попада в спектъра на готиното. Ала второто дете започва да те определя по съвършено различен начин. Знам, че това е погрешен начин на разсъждаване, но въпреки това не можах да избягам от него: майката е невидима. Майката носи кофти дънки и кара миниван. 25-годишните момчета повече никога няма да се заглеждат по мен. Повече никога не бих си позволила да замина за Лондон внезапно и без никакво планиране.
Не ми допадаше, че това е крачка, след която няма връщане към "готиността"
Съвременната култура определено не е благосклонна към тази несигурност. "Мама" се използва, за да омаловажи родителите от женски пол. Кариеристките, които планират да имат дете, са на "пистата за мами". Когато пишем за опита си, ни определят като "мами-блогърки". Когато имаме различни гледни точки по отношение на отглеждането на деца, биваме въвлечени в "бой на мами". Когато направим нещо еротично, то веднага бива заклеймявано като "порно с мами", а ние - като MILF-ки. Веднъж, щом бъдем идентифицирани като "мами", това означава, че сме нещо по-малко от останалите.
Освен това, аз самата по начало никога не съм била "готина" и склонна да правя откачени неща. В училище бях отличничката на випуска, "доброто момиче", което служи за пример. Имала съм само две гаджета, а за едното от тях се омъжих. Винаги печеля играта "Никога не съм", защото наистина никога не съм... Ала в създалата се ситуация вече нямах никакъв шанс да бъда готина. Всяка възможност вече бе изчерпана. Обмислях да си направя татуировка и да сменя стила си на обличане с малко по-провокативен, но в крайна сметка осъзнах, че да правиш тези неща, за да избягаш от клишето, само по себе си също е клише.
В края на краищата стигнах до прозрението, че трябва да преживея себе си. Отглеждането на едно малко дете не ми позволяваше да се замислям твърде много, но в някои светли моменти осъзнавах, че няма вечно да имам малки деца. Някой ден щях да мога да отида до Лондон спонтанно и нямаше да ми се налага да карам миниван. При все това, страховете не ме напуснаха.
"Аз? Гола?! Че и на всичкото отгоре с надут корем?! АБСУРД!"
Една година по-късно, по-бременна от всякога, научих, че един от любимите ми местни фотографи търси модели за проект, свръзан с бременни жени. Предложението определено бе привлекателно, но имаше една уловка: тя искаше голи снимки. Веднага отписах идеята - не можех да си позволя гола фотосесия. Но освен това осъзнах и че не искам да бъда от онези хора, които биха казали "не" на нещо такова.
Ето така се озовах гола в собствения си двор. Позирах с дрехите си цял час - черните шорти и потник, които се бяха превърнали в униформа по време на тези мъчителни последни седмици от бременността. Фотографката на име Елън ме снима как гледам към корема си на задната веранда на къщата, а освен това засне няколко семейни снимки и серия кадри с мен и сина ми в местното гробище. Докато тя щракаше, двете с нея разговаряхме за какво ли не - за бременността, за децата ни, града ни, за работата й... и през цялото това време се опитвах да не мисля за това накъде отиват нещата.
Изведнъж започна да вали и се скрихме в двора ни, където ни приюти един жив плет. Тогава реших да игнорирам опасенията си, събрах малко самочувствие и хвърлих дрехите настрани.
През цялото време не бях сигурна дали мога да се съблека
Не съм от невротичните хора, които се преобличат в тоалетните на фитнеса, но не съм и от тези, които се разкарват из съблекалнята напълно голи. Често ми се е случвало да се боря с теглото си и да се боря с желанието да скрия тялото си: твърде голямо коремче, твърде големи гърди, паласки и извивки там, където не ми се иска да ги има...
Ала бременността ме дари със свободата да приема тялото си по начин, за който не съм подозирала преди или след това. В началото на деветия месец бе нормално тялото ми да изглежда по този начин. Бе нормално да имам огромен корем, гигантски гърди и малко повечко екстри отзад. Можеше да мина и без дебелите бедра, но и тях ги преживях. За моя изненада се почувствах комфортно да разкрия тялото си. Хареса ми и дъждът по кожата ми - ужасно горещо е да бъдеш бременна през юни.
Разглеждайки снимките сега, години по-късно, чувствам една сладко-горчива меланхолия по онези последни дни, когато все оща бяхме само трима, преди да се превърнем в нещо ново. Поразена съм не само от размера на корема и гърдите ми, но и от смелостта ми.
Когато фотосесията приключи и Елън си отиде, а аз вече бях облечена, мъжът ми отбеляза: "Сега няма да ти се налага да си правиш татуировка". Благодарна съм за това. И съм благодарна, че пощальонът не избра точно този момент, за да донесе пощата.
