"Ко са прайш кат чи си някоя "яката рабута", ма, кифлооо!", провиква се той и я перва закачливо по темето. "Ай стиа ся, дье, се ма заяждаш, когат сми пред хората, начи, на София кат дойдим и ма почваш, бе, Златине, беее!" - отговаря тя, докато дългите й ноктопластики в сигнално розово преподреждат разбутаните на тила й вафлени кичури.
Приятелите им - още две "той и тя" двойки реагират на закачката с одобрително и шумно хилене, от което диагоналните чантички на мъжете леко подскокват върху облите им кореми, а камъчетата Сваровски върху тесните тениски с Мики Маус на момичетата заблестяват неудържимо.
Златин, аверчетата му и прилежащите им "кифли" са се разперили в цветна редица, която плавно и със самочувствие превзема всяка плочка от обновената Витошка. Ходят толкова бавно, че провлачването на мъжките им чехли да влиза в синхрон с почукването на петнайсетсантиметровите токове на мацките. Така, в края на краищата, маршируването на целия им фланг из софийската Шан-з-елизе да се случва в ритъма на чалгата.
Не само заради завидното им самочувствие, но и поради факта, че тези произведения на чалга мисленето (съзнавам, че това е оксиморон!) са мнозинство, ще се опитам в прилежен и удобен за използване вид да набележа някои от основните елементи в стила на тези хора и да намеря логично обяснение за тяхното приложение.
Мъжка тениска или потник
Обичам думата "потник"... Навява ми асоциации на чисто, свежо и бяло. Но това са само асоциации. В реалността дрехата тип тениска е особено важна за средностатистическия българин от вида на Златин.
Много е важно фланелката да е с два номера по-малка. Идеята е плътно да прилепва като презерватив върху анаболното тяло на мъжа, като ръбът на ръкавите се впива в бицепсите, а краят й леко щръква нагоре под напора на корема. Той пък е добре да не е толкова фаянсов, колкото в рекламите на фитнес центовете, защото "под голям камък голяма риба стои".
При потника правилата са малко по-различни - там идеята е рамената рязко да се открояват - все пак са с размер на детски главички. Предпочитаният цвят за тениската е черен, като за официално се използва дюс. В ежедневния стил е добре върху фланелката да има някакъв елемент - може да е снимка на кечист, бодибилдър, жена с разпусната коса и леко отворенки устни или закачлив надпис като Two beer or not two beer, като обаче на мястото на думата beer има рисунка на преливаща халба. Потникът или тениската вървят задължително с бръсната глава, защото според мъжете с този аутфит, това ги превръща във фалически символи. Те също така вярват, че да приличаш на ходещ кур е нещо, което жените намират за привлекателно.
Три четвъртите панталони
Мъжете, с които обичайно и нарочно се срещате, сигурно също имат подобни панталони. Разликата е обаче, че ги носят в свободното си време, когато са във ваканция, отиват на спорт, на излет или да ритат мач с приятели. Мъжът, тип "Златин" обаче си ги носи винаги.
Те могат да са тип комбат - с много джобове, ципове и скрити джаджи по тях. Може и да са просто меко спортно долнище от анцуг, срязано с ножица по срещата на прасеца. Тези панталони имат задачата да са в баланс с тясната тениска, затова трябва да са широки. Закопчават се или се връзват точно под корема, което дава възможност и в задната част да се свлекат така, че да се вижда ластика на мъжкото бельо (било то слипове, боксерки или прашки). Мъжкият атрибут трябва да има своето място там, като собственикът на панталона има задължението откровено да го почесва, намества или изобщо проверява в какво състояние е по всяко време и навсякъде.
Важен детайл е, че в джобовете на тия панталони не се носи нищо. Това е така, защото всичко в света на мъжа тип "Златин" се носи в диагоналната чантичка.
Диагоналката
Тя е малка, а може да побере цялата същност на един мъж. При това не само, защото там влизат двата джиесема, цигарите, запалката, презерватива и пачката с кинтите. Диагоналката е отличителен знак. Нещо като орден за храброст, звание "сър" или масонски медал.
Дългата й дръжка, преметната през корема и гърдите на мъжете, ни връща още в древността, когато пещерният човек, преметнал по същия начин своя лък, е излизал на лов, за да осигури прехрана на семейството си.
Във вековете след това войните, защитаващи свободата на държавите си, са носели оръжието си преметнато по същия начин. Нека си припомним дори хайдутите - кожените препаски на техните кремъклийки са преминавали диагонално през белите им везани ризи и червените пояси.
В този смисъл диагоналката не е просто моден аксесоар - тя представлява неразривна връзка с миналото ни като народ, нация и част от европейската цивилизация и зараждането на човечеството. В съвремието тя, разбира се, е натоварена и с още дълбока семиотичност. В зависимост от това дали е произведена от известен световен бранд, представлява негово китайско копие или е просто продукт на някоя местна гаражна манифактура, тя дава информация за социалното положение и статут на своя притежател. Една луи-вютонка веднага дава сигнали, че нейният собственик практикува честен и масов печеливш бизнес като търговия с наркотици, нелегален алкохол, цигари или проститутки. Ако е Гучи или от Гучи по-Гучи, диагоналката е символ на амбициозния, млад мъж, решил да се влее в редиците на мутрите от средно ниво. В случай, че е без бранд, деликатната диагонална чантичка носи посланието "Аз съм обикновен труженик, който мечтае за мерцедес на втора ръка, жена с мерки на модел и семеен хотел в Китен, ама друг път."
Чехли / джапанки / сандали
Западноевропейският етикет смята, че мъжкият крак не притежава красота, която може да се споделя. Затова и според него няма начин един мъж да си показва петите и пръстите на краката, освен ако не е на плаж. Дори в този случай превзетите пазители на добрия вкус предпочитат да го обуят в затворени обувки, моля ви се...
Свободолюбивият българин няма как да понесе подобен терор над десетте си пръста на краката и двете си отрудени пети. Това е основната причина джапанката, чехлата или сандалът да са неизменна част от неговото лятно облекло. Джапанките и чехлите обаче не могат да се носят просто ей така. Това трябва да става с оттренирано леко привлачване на задната част, така че да се създаде ненатрапчив, но все пак характерен шум при ходене.
Чехлата е по-елегантният вариант на джапанката - тя може да е кожена, маркова или дори дизайнерска, докато в най-високото си стъпало джапанката може да се яви като "Крокс" - сабо.
Сандалът е нещо междинно, което може да бъде носено по два начина - с чорап или на босо. Когато е с чорап, събитието на което се появява мъжът, е малко по-класно - сватба, погребение, юбилей, кръщене и т.н. Щом е на босо, сандалът следва да се носи в по-ежедневни ситуации - на работа, в квартала, по административни задачи, на риболов. За да изглежда автентично, кракът обут в сандал, трябва да е максимално естествен. Затова неподрязаните нокти, загрубелите пети, космите в основата на пръстите или деликатните мазолчета са задължителни.
Женските ансамбълчета
Това са онези комплекти от горнище и долнище, които момичетата с вафлените прически обикновено носят. Важното при тях е, че двете части винаги някак си кореспондират. Особено модерно това лято е ансамбълчето от потник и къси или три четвърти панталонки, на които от задната страна е разположен Мики Маус, гледан от към гърба. В този смисъл гърбът на Мики става гръб на момичето, което носи потника или тениската, а задната част на панталонките представят анимационното задниче на световноизвестната мишка. Така, когато е облякан, комплектът придава на всяка дама една детска наивност, една игровитост, която стои сякаш в противовес с нейната женствена същност. Този дуализъм обаче носи едно важно и особено дълбоко послание - "Аз може да съм кифла, но пазя детето в себе си!". Заедно с това въпросното ансамбълче директно прави връзка с историята на световната анимация, като отдава своята почит на великия автор на Мики Маус Уолт Дисни.
Животинските принтове
Не ги разбирам хората, които казват, че леопардовата рокля е грозна. Момичетата от типа "кифла на Златин" знаят, че нищо не може да възбуди повече фантазията на "пичовити" от едно добре впито в краката панталонче с десен от джунглата или пък тясна къса рокля с шарка на зебра.
Тази препратка към екзотиката на Африка не само демонстрира доброто отношение на този тип хора към дивите животни, но и разпространява красотата на неопорочената природа на черния континент. Мултиплицирайки елементите от екзотичната фауна, съвременните амазонки дават ясното послание, че ежеминутно мислят за глада в Африка, масовото разпространение на вируса на СПИН и безправието на жените в повечето държави от района. Така да се каже, това е едно силно политически и социално ангажирано послание, с което съвременните българки казват своето категорично НЕ!
Игра на аксесоари
Специфичната способност на пичовити и кифлити да освежават облеклото си с различни аксесоари е нещо, което няма как да се опише в няколко думи. Затова е важно посто да овладеем принципа. Без значение дали е оригинално или менте, бижуто трябва да е категорично изразено. То в никакъв случай не може да се носи самостоятелно, тъй като това би придало излишна деликатност и елементарност на притежателя си. В този смисъл задължителен е принципът на комбинативност - накитите трябва да са много.
Еклектиката и смесването на стилове при накитите имат своята дълбока значимост. Бляскавите елементи, леко кичозните модели, ярките цветове и неочакваните образи (змии, дракони, черепно-костни елементи, лога, животинки в невръстна възраст, насекоми) придават универсалност и извън-норменост на посланието, което носещият накитите иска да отправи.
Наша е задачата да открием значението на това послание и да го изтълкуваме сами за себе си. В този смисъл всеки елемент от визията на една кифла или на един съвременен пич, тип "Златин" е малка философска среща с универсума, Аз-а и перцепциите му извън сферата на личната, клаустрофобична конфиденциалност.
В края на този своеобразен речник на новите елементи на съвременния български стил трябва да отбележа, че няма как в един текст да бъде обхваната дълбоката екзистенциално-универсална космичност на значенията и разчитанията, които те сами по себе си и в комбинации носят.
Важното на този етап е да осъзнаем, че унизително подигравателното отношение към хората тип „Златин" няма да ни даде нужните кодове за тяхното разбиране. Ето защо следващият път, когато попаднете на великолепна шесторка, която покорява Витошка пред очите ви, останете спокойни и се опитайте да превърнете естественото си чувство за насмешка в способност за съждение.
Само така можете поне от части да разберете необхватната дълбочина на този тип философия на живот и представяне. В противен случай ви остава само едно - откровено да им се подигравате.
Всъщност, струва си.
Няма как да те оценявам лично, след като дори не съм те виждал, затова и не изкарвам на преден план догадките и предположенията си, а коментирам на база твоите думи. Дали си мухльо, защото нямаш 50-см. бицепси?! Ако бяхме в средното училище и не си "вървежен", може би щеше да е така! Откровено казано, България ми заприлича на гето още преди 15-на години, мразя звуците на чалгата и циганизацията, долнопробните сиви сгради с несанирани фасади, стадния принцип на живот, предразсъдъците, "Милионерчето" на Тони Стругаро и редица турско и ромскоезични "певци", скъпите телефончета и колички за по 5 хил. лв. Обаче, к'во да ти кажа - колкото и да се присмиваш на тълпата, тя е осезателно повече. Не можеш да я промениш, а и в нея е втъкано същото онова чувство на безпогрешност, което измъчва ограничените - те дори не знаят какво не знаят! Липсата на инвестиции в образование си казва думата - материалната липса води и до духовна такава... Работят, за да отбият номера, непрекъснато мрънкат и са недоволни от живота си, непрекъснато демонстрират нещо си - авторката и ти говорите за мускули. Предполагам, ще се съгласиш, че някои хора просто не порастват след гимназията или фалшивото обучение в университет, изкарано в чалготеки и общежития... Разбира се, това че преразказваш събития и статии под формата на литературно съчинение и теб не те прави интелектуалец, но поне не си на нивото на най-отявлената маса, да кажем... А като си говорим в тази насока, относно тълпата, представи си, че въведат 100% мажоритарни избори - в парламента ще влязат да "правят политика" все отбор юнаци, всеки с дипломи, престижни курсове, високи квалификации и сериозни бизнес позиции зад гърба си Сегашното положение ще е цвете, защото тълпата иска зрелища, настоява за Азис, за Галена, за Стругаро, експертите - разни професори, хора със знания и опит, въобще няма да стигнат до депутатски мандат. Има да пишеш тогава в Уебкафето ...
Ще си позволя да изкажа малко по-различно мнение: На мен не ми харесва статията. Не слушам чалга, но статията според мен е контрапродуктивна в боренето на чалгата, ако изобщо в едно демократично общество можем да говорим за борене на даден стил музика, понеже това видимо граничи с цензурата. Защо не ми харесва статията: ами защото твърде много разчита на повърхностни стереотипи. Чалгарите идват от провинцията и говорят на меко...Обличат се задължително зле и т.н. и т.н. И понеже се говори за западноевропейски модели, то нека израя мнението, че едно от най-ненавижданите явления на западната демокрация е стереотипизирането. А тук го имаме в изобилие. Банализма даже го оставям настрана. По мое скромно мнение, ако ще борим чалгата, то това няма да е с охулването й, още по-малко на хората, които я слушат. Това са обикновени хора - нима искате да кажете, че всички са лоши и прости? Не в възможно. Чалгата ще я борим като създаваме неща, които ярко да показват върховенство над нея. Ще ме прощава автора, но тази статия не е от тях.
А да, щото и ти в диагоналката си носиш храната, глупак.
Аз предпочитам да имам повече разум, да мога да мисля и да живея правилно пред това което ти предпочиташ : ) и да ти кажа въобще не ти завиждам х Д тебе живота достатъчно те е наказал, поне недей с това его моляти съ х Д
Това е писано от някой метъл, на който му е против принципите да ходи с чехли! Винаги съм се чудел, защо лятото ходят с тия спарващи обувки и сега разбрах, че в западна Европа смятали мъжките крака за грозотия Мразя чалгата и нямам нищо общо с нея, но нося и чехли, и диагоналка, и може би още неща, които са описани, но сметнах за ценно времето си, за да ги дочета в статията.
...в случая метълка
Никога не съм носил през живота си, няма и да нося тъй наречената диагоналка (от коментарите разбрах, че и хюмнетка и викат още) )) Също така никога не съм носил и един отминал аксесоар, подобен на диагоналката - борсетката. Вуйчо ми постоянно ходеше с борсетка и на мен от малък ми се виждаше върха на селянията. Както и никога няма да сложа онези чантички, около кръста, дето ги носят продавачите на царевица и мангалите. Тези аксесоари са просто абсурд за мен. Много извратен вкус трябва да има, за да ги употребяваш. Примерно аз съм с телефон Samsung Note 3 и идеално ми се побира в джобовете на бермудите и късите гащи които нося. Не съм съгласен обаче с доста неща, написани от авторката. Примерно аз като съм започнал да оплешивявам се стрижа гола глава, не за да имитирам фалически символ или да се правя на мутра, а защото е много грозно да ходиш с някаква рехава, оредяла и оплешивяваща причесчица. Това първо. Второ: искам да попитам авторката, лятото на 40 градусовата жега, с какво друго да ходя освен с къси панталони или бермуди? Фен съм на Marlboro Classics и Тимберланд и повечето от късите ми панталони и бермуди са точно на тези две марки, които лично аз смятам за доста класни, красиви и удобни. Трето: чехлите. Разбира се, че лятото само с чехли ходя, иначе краката ми се потят жестоко. Имам си три вида: Timberland, Art и GEOX. като тези испанските на Art са с корк и са дяволски удобни и проветриви. Да не говорим каква яка подметка имат с едри грайфери. Та нека аз да си сложа ризата Desigual, късите панталони във винтидж десен Marlboro Classics и да си сложа чехлите Тимберланд в 40 градусовата жега, пък нека после авторката ме смята за селянин. Аксесоари не нося от 20 годишен, когато бях метъл и ходех с рокерия и сребърни пръстени ))
Какво очаквате? Огромна част от "гражданите" до вчера са друсали кючеци по селските кръчми, а думата "образование" в техния безкрайно ограничен речник просто не съществува. Много изпростя тази нация, боже, боже...Когато човек се прибере макар и за малко, направо се хваща за главата. Авторът обаче е забравил няколко много важни детайла - ланците (предимно при мъжете) и очилата тип водолазна маска (и при двата пола), които покриват кажи речи 2/3 от лицето. А, да, щях да забравя - звучното мляскане на дъвка е също много важно за показване на мъжествеността на даден индивид от типа "Златин". При дамите е много важно да изпразнят половин или дори цял флакон дезодорант (на потно и некъпано от поне два дни тяло разбира се!) или да използват неверятно тежък като аромат парфюм. "Благоуханната" смес също така се нанася, докато дамата ходи по улицата или в колата и е много важно да бъдат напръскани не само мишниците, но и косата. Жената не е жена, ако мъжете на разстояние от поне 10 метра след нея не подгъват крак от неверноятните "аромати". ПП: "а камъчетата Сваровски върху тесните тениски с Мики Маус на момичетата заблестяват неудържимо" Хахахаха! "чалга мисленето (съзнавам, че това е оксиморон!)" ХАХАХАХАХА! "Диагоналката е отличителен знак. Нещо като орден за храброст, звание "сър" или масонски медал." Ааааа, не, не!
@Manuela Gerenova, за твое сведение през живота си съм носил костюм 6-7 пъти и това е било тогава, когато случаят го е изисквал. А и този костюм ми е от бала при завършване на гимназия. Тогава имах достатъчно акъл, а и родителите ми ме подкрепиха, да си взема дреха, която няма да изхвърля на следващия ден (препоръка за хората, които искат да си купят официален костюм - имаме много качествена продукция в България на такива облекла и то на много достъпна цена). Самият факт, че се впрягаш от думите ми, може да наведе на мисълта, че си почитателка на този тип "култура", за която пише авторът в този материал. Не казвам, че всички българи сме прости било то в или отвъд границите на България. Ей богу, имал съм нещастието и зад граница да срещна невероятна измет произведена в България. Но съм срещал и качествени хора. Едно обаче не можеш да отречеш - нацията изпростява. Ако това не го виждаш, мога само да те съжалявам.
Понеже се "целунах" с такова неприятно явление като Херпес Зостер и съм, така да се каже, окован в рамките на вилата, ще си позволя да наспамя темата. Роуане, ти си олицетворение на поговорката: "По дрехите посрещат, по ума изпращат". Убеждавам се колко е нечакана проява на знания и интелект от зле облечен човек. Възможно е да нямаш добър външен вид и да си интелигентен и образован, но е по-скоро изключение, нали?! Или идеята е "класните" събеседници да са "приятно изненадани"?! Предполагам, дрескодът отразява най-вече професия, занимания, социален статус, отговорности и т.н. Едва ли може да се очаква от програмист например, да сложи костюм, след като не му и трябва. Или затворени обувки (от футболист на Реал Мадрид - да). Да не говорим кой ще е наясно кога точно ти е свободното време, че да сложиш къси панталони в сряда по обяд - може да си охранител в СОТ вечер...Носиш ги в свободното си време, нали?!
Колкото до простотията, идиотизма, пошлото поведение и т.н., смешно е да си разправяме, че са български патент! Не е виновна само чалгата, рапа - текстовете на повечето рапъри са нецензурни и малоумни не само в пределите на България. Знаете ли какви смотаняци съм срещал - собственик на фирма за производство на кожени облекла и изделия. Ами нямаше в кореспонденцията ни едно изречение, в което да няма поне две правописни грешки! Ами друг, притежаващ верига спортни магазини - същата трагична работа, едно изречение без грешка нямаше, една умна приказка не чух...Как бяха облечени ли?! Ами, с тениски, стърчащи огромни косми по ръце, приличащи на маймунски с окосмяването си, визия на прошляци... Незнайно защо, на снимката към статията е Киро Чакала (Скалата)...
Имам мобилен телефон (то кой няма?). От работата ми дадоха служебен, така че стават два. Нося личните си документи (по закон съм длъжен!), карта, в която си получавам заплатата (щото е неуместно да ходя с цялата заплата в джоба), документи за колата (пак по закон са задължителни. Нося ключът за колата. Ключовете за апартамента. Нося зарядно, защото смарт телефоните не изкарват и едно денонощие. Цигари не нося, защото не пуша, но много хора носят. Та нека тази изтънчена аристократка, авторката, да каже къде да сложа всички тия неща? Да си ги сложи в джоба, да видим дали ще й е удобно. И дали изобщо е възможно. Един от малкото варианти е чантичка. Която ако не искаш да загубиш в ръцете на крадлив, бързотичащ, млад циганин, заедо със пари, документи, ключове и телефони, трябва да носиш, О, БОЖЕ МОЙ, КАКЪВ СЕЛЯНИН!, през гърдите. Та съвета ми към изтънчената аристократка (ако не е вникнала в поддтекста и метатекста на моето скромно изложение) е да си гледа работата.
Моя милост е лесен - навсякъде с колата. До работа с колата, търговски пътувания на 400 - 500 км. с колата (другите самолет), тук-таме съвещание, среща, някакво събитие - всичко с колата. Включително да се отбия до хипермаркета няколко пъти седмично, та диагоналка, в смисъл на евтина, удобна, заемаща малко място чанта въобще не ми трябва (и никога не съм имал). Доста от нещата в РБ не ми харесват, но и не мога да ги променя, така че рядко стъпвам по тези ширини. По тази и причина ми е малко непонятно "бичуването" като гейове, селяндури и малоумници на хора, чийто символ е чантичката диагоналка. Нито ще повлияем на чалга субкултурата, нито ще научим някого на нещо, нито някой ще се трогне от нашите ценности. Може би не е виновна чантичката-диагоналка за отвратителния манталитет по тези земи, който манталитет е причина за другите язви в обществото, не обезкосмяването (колко немъжествено и гейско ) или нещо друго.
И каква стана тя?! По диагоналката ще ги познаете (гейовете) ...Накъде отива тази страна (територия) и това народонаселение...
Имало все още нормални в тая страна дейба!