"Ко са прайш кат чи си някоя "яката рабута", ма, кифлооо!", провиква се той и я перва закачливо по темето. "Ай стиа ся, дье, се ма заяждаш, когат сми пред хората, начи, на София кат дойдим и ма почваш, бе, Златине, беее!" - отговаря тя, докато дългите й ноктопластики в сигнално розово преподреждат разбутаните на тила й вафлени кичури.
Приятелите им - още две "той и тя" двойки реагират на закачката с одобрително и шумно хилене, от което диагоналните чантички на мъжете леко подскокват върху облите им кореми, а камъчетата Сваровски върху тесните тениски с Мики Маус на момичетата заблестяват неудържимо.
Златин, аверчетата му и прилежащите им "кифли" са се разперили в цветна редица, която плавно и със самочувствие превзема всяка плочка от обновената Витошка. Ходят толкова бавно, че провлачването на мъжките им чехли да влиза в синхрон с почукването на петнайсетсантиметровите токове на мацките. Така, в края на краищата, маршируването на целия им фланг из софийската Шан-з-елизе да се случва в ритъма на чалгата.
Не само заради завидното им самочувствие, но и поради факта, че тези произведения на чалга мисленето (съзнавам, че това е оксиморон!) са мнозинство, ще се опитам в прилежен и удобен за използване вид да набележа някои от основните елементи в стила на тези хора и да намеря логично обяснение за тяхното приложение.
Мъжка тениска или потник
Обичам думата "потник"... Навява ми асоциации на чисто, свежо и бяло. Но това са само асоциации. В реалността дрехата тип тениска е особено важна за средностатистическия българин от вида на Златин.
Много е важно фланелката да е с два номера по-малка. Идеята е плътно да прилепва като презерватив върху анаболното тяло на мъжа, като ръбът на ръкавите се впива в бицепсите, а краят й леко щръква нагоре под напора на корема. Той пък е добре да не е толкова фаянсов, колкото в рекламите на фитнес центовете, защото "под голям камък голяма риба стои".
При потника правилата са малко по-различни - там идеята е рамената рязко да се открояват - все пак са с размер на детски главички. Предпочитаният цвят за тениската е черен, като за официално се използва дюс. В ежедневния стил е добре върху фланелката да има някакъв елемент - може да е снимка на кечист, бодибилдър, жена с разпусната коса и леко отворенки устни или закачлив надпис като Two beer or not two beer, като обаче на мястото на думата beer има рисунка на преливаща халба. Потникът или тениската вървят задължително с бръсната глава, защото според мъжете с този аутфит, това ги превръща във фалически символи. Те също така вярват, че да приличаш на ходещ кур е нещо, което жените намират за привлекателно.
Три четвъртите панталони
Мъжете, с които обичайно и нарочно се срещате, сигурно също имат подобни панталони. Разликата е обаче, че ги носят в свободното си време, когато са във ваканция, отиват на спорт, на излет или да ритат мач с приятели. Мъжът, тип "Златин" обаче си ги носи винаги.
Те могат да са тип комбат - с много джобове, ципове и скрити джаджи по тях. Може и да са просто меко спортно долнище от анцуг, срязано с ножица по срещата на прасеца. Тези панталони имат задачата да са в баланс с тясната тениска, затова трябва да са широки. Закопчават се или се връзват точно под корема, което дава възможност и в задната част да се свлекат така, че да се вижда ластика на мъжкото бельо (било то слипове, боксерки или прашки). Мъжкият атрибут трябва да има своето място там, като собственикът на панталона има задължението откровено да го почесва, намества или изобщо проверява в какво състояние е по всяко време и навсякъде.
Важен детайл е, че в джобовете на тия панталони не се носи нищо. Това е така, защото всичко в света на мъжа тип "Златин" се носи в диагоналната чантичка.
Диагоналката
Тя е малка, а може да побере цялата същност на един мъж. При това не само, защото там влизат двата джиесема, цигарите, запалката, презерватива и пачката с кинтите. Диагоналката е отличителен знак. Нещо като орден за храброст, звание "сър" или масонски медал.
Дългата й дръжка, преметната през корема и гърдите на мъжете, ни връща още в древността, когато пещерният човек, преметнал по същия начин своя лък, е излизал на лов, за да осигури прехрана на семейството си.
Във вековете след това войните, защитаващи свободата на държавите си, са носели оръжието си преметнато по същия начин. Нека си припомним дори хайдутите - кожените препаски на техните кремъклийки са преминавали диагонално през белите им везани ризи и червените пояси.
В този смисъл диагоналката не е просто моден аксесоар - тя представлява неразривна връзка с миналото ни като народ, нация и част от европейската цивилизация и зараждането на човечеството. В съвремието тя, разбира се, е натоварена и с още дълбока семиотичност. В зависимост от това дали е произведена от известен световен бранд, представлява негово китайско копие или е просто продукт на някоя местна гаражна манифактура, тя дава информация за социалното положение и статут на своя притежател. Една луи-вютонка веднага дава сигнали, че нейният собственик практикува честен и масов печеливш бизнес като търговия с наркотици, нелегален алкохол, цигари или проститутки. Ако е Гучи или от Гучи по-Гучи, диагоналката е символ на амбициозния, млад мъж, решил да се влее в редиците на мутрите от средно ниво. В случай, че е без бранд, деликатната диагонална чантичка носи посланието "Аз съм обикновен труженик, който мечтае за мерцедес на втора ръка, жена с мерки на модел и семеен хотел в Китен, ама друг път."
Чехли / джапанки / сандали
Западноевропейският етикет смята, че мъжкият крак не притежава красота, която може да се споделя. Затова и според него няма начин един мъж да си показва петите и пръстите на краката, освен ако не е на плаж. Дори в този случай превзетите пазители на добрия вкус предпочитат да го обуят в затворени обувки, моля ви се...
Свободолюбивият българин няма как да понесе подобен терор над десетте си пръста на краката и двете си отрудени пети. Това е основната причина джапанката, чехлата или сандалът да са неизменна част от неговото лятно облекло. Джапанките и чехлите обаче не могат да се носят просто ей така. Това трябва да става с оттренирано леко привлачване на задната част, така че да се създаде ненатрапчив, но все пак характерен шум при ходене.
Чехлата е по-елегантният вариант на джапанката - тя може да е кожена, маркова или дори дизайнерска, докато в най-високото си стъпало джапанката може да се яви като "Крокс" - сабо.
Сандалът е нещо междинно, което може да бъде носено по два начина - с чорап или на босо. Когато е с чорап, събитието на което се появява мъжът, е малко по-класно - сватба, погребение, юбилей, кръщене и т.н. Щом е на босо, сандалът следва да се носи в по-ежедневни ситуации - на работа, в квартала, по административни задачи, на риболов. За да изглежда автентично, кракът обут в сандал, трябва да е максимално естествен. Затова неподрязаните нокти, загрубелите пети, космите в основата на пръстите или деликатните мазолчета са задължителни.
Женските ансамбълчета
Това са онези комплекти от горнище и долнище, които момичетата с вафлените прически обикновено носят. Важното при тях е, че двете части винаги някак си кореспондират. Особено модерно това лято е ансамбълчето от потник и къси или три четвърти панталонки, на които от задната страна е разположен Мики Маус, гледан от към гърба. В този смисъл гърбът на Мики става гръб на момичето, което носи потника или тениската, а задната част на панталонките представят анимационното задниче на световноизвестната мишка. Така, когато е облякан, комплектът придава на всяка дама една детска наивност, една игровитост, която стои сякаш в противовес с нейната женствена същност. Този дуализъм обаче носи едно важно и особено дълбоко послание - "Аз може да съм кифла, но пазя детето в себе си!". Заедно с това въпросното ансамбълче директно прави връзка с историята на световната анимация, като отдава своята почит на великия автор на Мики Маус Уолт Дисни.
Животинските принтове
Не ги разбирам хората, които казват, че леопардовата рокля е грозна. Момичетата от типа "кифла на Златин" знаят, че нищо не може да възбуди повече фантазията на "пичовити" от едно добре впито в краката панталонче с десен от джунглата или пък тясна къса рокля с шарка на зебра.
Тази препратка към екзотиката на Африка не само демонстрира доброто отношение на този тип хора към дивите животни, но и разпространява красотата на неопорочената природа на черния континент. Мултиплицирайки елементите от екзотичната фауна, съвременните амазонки дават ясното послание, че ежеминутно мислят за глада в Африка, масовото разпространение на вируса на СПИН и безправието на жените в повечето държави от района. Така да се каже, това е едно силно политически и социално ангажирано послание, с което съвременните българки казват своето категорично НЕ!
Игра на аксесоари
Специфичната способност на пичовити и кифлити да освежават облеклото си с различни аксесоари е нещо, което няма как да се опише в няколко думи. Затова е важно посто да овладеем принципа. Без значение дали е оригинално или менте, бижуто трябва да е категорично изразено. То в никакъв случай не може да се носи самостоятелно, тъй като това би придало излишна деликатност и елементарност на притежателя си. В този смисъл задължителен е принципът на комбинативност - накитите трябва да са много.
Еклектиката и смесването на стилове при накитите имат своята дълбока значимост. Бляскавите елементи, леко кичозните модели, ярките цветове и неочакваните образи (змии, дракони, черепно-костни елементи, лога, животинки в невръстна възраст, насекоми) придават универсалност и извън-норменост на посланието, което носещият накитите иска да отправи.
Наша е задачата да открием значението на това послание и да го изтълкуваме сами за себе си. В този смисъл всеки елемент от визията на една кифла или на един съвременен пич, тип "Златин" е малка философска среща с универсума, Аз-а и перцепциите му извън сферата на личната, клаустрофобична конфиденциалност.
В края на този своеобразен речник на новите елементи на съвременния български стил трябва да отбележа, че няма как в един текст да бъде обхваната дълбоката екзистенциално-универсална космичност на значенията и разчитанията, които те сами по себе си и в комбинации носят.
Важното на този етап е да осъзнаем, че унизително подигравателното отношение към хората тип „Златин" няма да ни даде нужните кодове за тяхното разбиране. Ето защо следващият път, когато попаднете на великолепна шесторка, която покорява Витошка пред очите ви, останете спокойни и се опитайте да превърнете естественото си чувство за насмешка в способност за съждение.
Само така можете поне от части да разберете необхватната дълбочина на този тип философия на живот и представяне. В противен случай ви остава само едно - откровено да им се подигравате.
Всъщност, струва си.
