Един съвет за младите мъже: "Дайте на момичето един анцуг на сутринта," казва 21-годишната студентка Кейт от университета "Долхаузи".
Тя говори за т.нар. "път на срама" - пътят, който младите момичета изминават от къщата на мъжа, с който са правили неангажиращ секс миналата вечер, до собствения си дом.
И макар че мъжете вече не са длъжни да изпращат партньорките си на сутринта ("Просто няма смисъл от това," както твърди Кейт), услужването с по-неангажиращо облекло силно се цени.
По-важен в протокола на секса за една вечер е начинът, по който си тръгвате
"Не ми харесват празните приказки на сутринта. Затова просто си тръгвам," споделя 23-годишната Ани, завършила психология в университета "Лейкхед" в Тъндър Бей. "Определено не е добра идея да се заседявате," съгласна е Кейт. "Ако се прибера вкъщи от лекция и пичът още е в леглото ми, просто казвам: "Сори, но си имам ангажименти, тъй че довиждане".
Сред студентите, практикуващи неясното изкуство на неангажиращия секс, се е родила съответният етикет на поведение в общежитията, където културата на забивките за една вечер си остава един от определящите ритуали на съвременния университетски живот.
Изследванията сочат, че 80 на сто от студентите са правили неангажиращ секс поне веднъж, макар и този процент да спада значително по отношение на пълноценния, класически секс - по-голямата част от забивките включват предимно целувки и орален секс.
От гледна точка на външния (и прогресивно застаряващ) свят, икономиката на днешните забивки може би изглежда мрачна: младите хора масово се питат дали е редно да изпият по едно кафе в дома на своето завоевания на сутринта (между другото - ОК е), докато се хвалят във възможно най-много социални мрежи за поредната си успешна вечер.
Къде е любовта и какъв е смисълът от всичко това?
Миналият месец студентското издание The Argosy на университета "Маунт Алисън" в Ню Брънсуик публикува, която просвещава за правилата на неангажиращия секс: основните моменти са дискретността и избягването на емоционалното обвързване, дори и параметрите на интимния акт често да остават умишлено неясни и неангажиращи.
"Голяма част от тези отношения е доста неясна," споделя Колин, 20-годишен студент по икономика. Според него етикетът при този тип връзки и емоционалната ангажираност като цяло е "неясна материя". Но на въпроса дали открива недостатъци в секса за една нощ, Колин отговаря: "Недостатъци? Не се сещам за такива".
Именно тази нечувствителност се опитва да анализира авторката Дона Фрейтас в книгата си "Краят на секса". "Тези практики създават драстично разделение между физическата и емоционалната интимност," пише Фрейтас.
По-притеснително е предположението й, че "ако живеем в култура, която насърчава младите хора да се интересуват по-малко от собствените си чувства и от чувствата на всички други, и че телата трябва да се използват за "еднократна употреба", можем да сме сигурни, че това поведение ще се разпространи над всичко останало, което тези млади хора правят, над всеки аспект от тяхната личност".
Макар Фрейтас да е съгласна, че студентите са външно равнодушни и често самодоволни за хроничните си забивки за една нощ, тя твърди, че дълбоко в себе си повечето млади хора чувстват, че изпускат нещо значимо: интимен, качествен секс, който не се получава след като си се напил и си забил някой непознат в бара.
Авторката провежда онлайн анкета сред 2500 студенти в рамките на 7 университета и колежи в САЩ. След това провежда лични интервюта със 111 от респондентите, които освен това си водят дневник. Според данните от изследването, голяма част от тези студенти се чувстват неспособни да създават "истински и стойностни връзки". Други пък се оплакват, че заслужават повече от "няколко часа вечер три пъти седмично".
Според дневниците на тези млади хора, сексът без обвързване е "механичен" и "машинален"
Фрейтас пише, че "въпреки че много младежи говорят с подробности за сексуалните си изживявания, много малка част от тях споменават дали или не те са им харесали". В общи линии, твърди тя, културата на забивките за една нощ е репресивна и заменя любовта и истинското желание за "по-добър достъп до секс - или секс заради самия секс".
Джесика Максуел си спомня студентските години от университета "Куинс", където живеела на квартира с още шест други момичета. Студентките от нейния випуск постоянно разказвали с кого са спали, "обаче никога не ги питахме как беше сексът, дали е бил добър и дали са изпитали удоволствие".
Максуел, която понастоящем е докторант по социална психология и изследва съвременните неангажиращи интимни отношения, коментира: "Шансът да изпиташ оргазъм с дългосрочен романтичен партньор е много по-голям, отколкото при секса за една нощ с непознат. В този тип отношения хората просто нямат достатъчно инициатива и стимул да направят другия щастлив".
За Ани от универсета "Лейкхед", която се посвещава на секса за една вечер, след като сериозната й двегодишна връзка се разпада, неангажиращите срещи не са нищо особено: "В повечето случаи когато забърсваш някой от бара, си много пиян. Или не помниш много, или се представяш отчайващо в леглото".
"Изгубено, объркано и търсещо - но все пак не увредено поколение"
Проблематичното в случая е, че изследователите не проследяват поколението на забивките за 1 вечер през годините, след като завършат университета и навлязат в трудоспособна възраст, за да установят влиянието, което оказва студентското палуване върху способността им да поддържат дългосрочни и сериозни връзки по-късно в живота си.
Фрейтас загатва, че някои от нейните респонденти, които са завършили университет, са изоставили "удобството на общежитията", чувствайки се несигурни как да продължат със сексуалния си живот - "изгубени, объркани и търсещи, но не увредени".
И все пак, критиците като Максуел се питат дали културата на забивките за една нощ задължително трябва да се възприема като проблем: "Само защото не сте започали да излизате по срещи, както са правели родителите ви, това не означава, че можете да предвидите бъдещите си връзки".
Основният проблем на Максуел със случайния секс са неясните определения, на които се основава той: "Хората се страхуват да слагат етикети на връзките си и да говорят открито в тях. Те чувстват голяма несигурност: подходящо ли е да остана за закуска, или трябва да си тръгна още сега? Парадоксалното е, че тези отношения стават много по-сложни именно защото нормите в тях не са така добре дефинирани".
На въпроса дали мисли, че двете години случаен секс ще се отразят на бъдещите му връзки, Колин от "Уестърн" отговаря: "Може би ще ми е малко по-трудно, защото имам по-малко опит в срещите. Ала ако наистина харесваш някого и обичаш да си прекарваш времето с него, нещата се получават естествено".
