Всяка секунда някъде някой се ражда, а друг умира - факт, неподвластен на поколенията.
Преди по-малко от четири десетилетия, през 1989 г. на 11 юли, населението на нашата планета достига 5 милиарда души, което кара ООН да обяви този ден за Ден на човечеството.
Днес Земята празнува повече от 8 милиарда свои жители, а прогнозите за 2070 г. са земното кълбо да увеличи популацията си до над 12 милиарда души, сочи проучване на университета "Флиндерс" в Южна Австралия от този април, публикувано в международния новинарски канал Wion.
Учените отбелязват своите опасения, че ако продължим да нарастваме, много скоро планетата ни няма да има нужния капацитет да ни поеме.
"Земята дава "ясен биологичен сигнал", че е поела твърде голям натиск и че хората заемат повече от това, което тя може да предложи.", казва авторът на изследването Кори Брадшоу.
"Истински устойчивото население е много по-ниско и по-близо до това, което светът поддържа в средата на ХХ век. Сегашният път на човечеството ще тласне обществата към по-дълбоки кризи, освен ако не направим големи промени", предупреждава още той.
Според експертите през 60-те години светът навлиза в "негативна демографска фаза", от което следва, че добавянето на повече хора вече не води до растеж, а до разрушение.
Изследователите отбелязват, че по време на отрицателната фаза нарастващото население е довело директно до повишаване на глобалните температури и е създало по-голям екологичен отпечатък и по-високи въглеродни емисии.
Техните изчисления показват, че ако всички живеят в рамките на екологичните граници и комфортен, икономически сигурен жизнен стандарт, тогава населението може да се увеличи здравословно с най-много още 2,5 милиарда души.
На фона на този глобален растеж, България показва различна динамика. Статистически погледнато, общото население на страната ни не намалява, но среща предизвикателства със застаряването и качеството на живот.
Данните за броя на населението варират според източниците. Според Националният статистически институт към края на 2025 г. у нас живеят 6 423 207 души, а според Wordometar към днешния ден те достигат приблизително 6 770 650 души.
Официалната статистика на НСИ за 2025 г. разкрива реалните параметри на естествения ни прираст и семейната структура.
- През годината са регистрирани 50 496 раждания.
- Средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27,5 години, а за второ дете се покачва до 29 години.
- Броят на починалите остава висок - 99 479 души.
- През 2025 г. у нас са сключени 20 594 брака, докато официалните бракоразводи наброяват 8 298.
Тези данни ясно показват, че младите семейства в България се създават в по-зряла възраст.
Огромната разлика между раждаемост и смъртност потвърждава застаряването на нацията ни и поставя сериозни въпроси за условията, в които младите хора вземат своите житейски решения.
На фона на глобалния екологичен натиск и застаряването у нас, в обществото често се правят погрешни предположения за избора на новото поколение, като понякога то дори бива обвинявано в егоизъм.
Новият доклад на Фонда на ООН за населението (UNFPA) опровергава това. Той е озаглавен "Живот, избори и бъдеще: какво искат младите хора и какво определя решенията им относно взаимоотношенията и родителството"и обхваща реалните нагласи на 108 000 младежи на възраст от 18 до 39 години от 73 държави.
Техните надеждите и стремежи са анализирани през три основни стълба, които доказват, че младите хора масово искат семейства и деца, но икономическата реалност ги принуждава да отлагат.
Две трети от младежите мислят позитивно за бъдещето. Този дух на надежда обаче трябва да си проправя път през сериозни и ежедневни притеснения, свързани с международните конфликти, икономическата несигурност и растящото неравенство.
Затова не е изненада, че икономическата сигурност и поддържането на добро здраве са оценени като двете най-важни житейски цели за близо 90% от анкетираните. Постигането на образователни и кариерни успехи е водещо в началото на младостта, докато с напредването на годините фокусът се премества към семейния живот.
Докладът категорично отхвърля твърдението, че младите бягат от сериозно обвързване. Повече от две трети от респондентите изразяват желание да се оженят или да живеят съвместно с партньор.
Главната бариера пред реализирането на тази цел се оказва стабилността на средата. Икономическите и жилищните ограничения представляват най-често срещаните препятствия пред създаването на партньорства. Финансовата сигурност се очертава като водещото съображение за влизане в сериозна връзка за цели 81% от анкетираните.
Поради тези тежки икономически бариери, всеки четвърти млад човек (между 25 и 39 г.), който има силно желание за връзка, в момента е принудително сам и дори не излиза по срещи, споделят 30% от мъжете и 19% от жените.
Когато мислят за деца, младите хора подхождат с изключително чувство за дълг и зрялост, а не с егоизъм, като моделът с две деца в семейство е най-често докладваният в пет от общо седем световни региона. Младежите масово възприемат децата като източник на чиста радост и щастие (80%), а не като задължение към държавата или обществото.
Но новото поколение категорично отказва да ражда деца в несигурност.
За да се почувстват готови за родителство, те изискват преминаването на три социални прага:
- Финансова сигурност (88%)
- Стабилна заетост (87%)
- Емоционална готовност (85%)
Разбирането на тези младежки нагласи хвърля различна светлина върху процесите в България. Проблемът у нас се трансформира от общо и паническо обезлюдяване към вътрешна демографска поляризация и миграционни промени.
През последните години се наблюдава засилена тенденция на завръщане на българи от чужбина, както и механичен приток на чуждестранни граждани и работници. Когато броят на заселващите се в България надвиши броя на изселващите се, това компенсира част от естествения спад и забавя общите темпове на свиване в някои региони.
Нагласите на младите хора за избора на населено място се концентрират там, където могат да покрият високите си изисквания за стабилност. В България това са големите икономически центрове като София, Пловдив и Варна, които продължават да разширяват населението си и привличат младежите с интензивния си социален живот и възможности за работа. Малките населени места и отдалечените региони продължават да застаряват интензивно и да усещат липсата на хора.
