Щастието е нещо трудно измеримо, но очевидно хората са склонни да го надценяват, особено когато са по-млади.
Също така: ако сте на средна възраст и се чувствате нещастни, не се отчайвайте - потърпете още десетилетие-две, и ще се чувствате отново като безгрижен младеж
Ново изследване, публикувано от Центъра по икономическа ефективност към Лондонската школа по икономика, потвърждава, че човешкото щастие и благополучие е най-високо на младини и старини, а в средната възраст спада драстично.
"Една от теориите е, че U-образната крива на разпределението на щастието през живота се базира на нереализирани амбиции, които се усещат особено болезнено на средна възраст, но за щастие хората се отървават от тях в по-късен етап от живота си," твърди изследването.
"Допълваща теория доразвива откритията на невропсихолозите, че емоционалната реакция към пропуснати възможности спада с възрастта, така че по-възрастните вероятно изпитват по-малко съжаление за нереализираните си амбиции."
Ако сте на 21 години и четете това, може да си кажете: "Ама това са пълни глупости! Щастието ми няма да спадне сериозно, когато бъда по-голям!" Като изключим, естествено, че просто доказвате по този начин колко правилно е уловило тенденцията изследването.
Учените са установили, че удовлетворението от живота достига върха си на 23 и 69 години
Хората в ранните си студентски години сериозно надценяват бъдещото си удовлетворение от живота, преди да се прояви разочарованието от житейските им постижения.
Те са изправени пред десетилетия на спадащи очаквания към живота, преди да достигнат най-ниската си точка на 50-55 години, когато съжаленията, че не са реализирали младежките си мечти, стават най-големи.
Нивата на удовлетворение после отново започват да се повишават и достигат своя връх около 69. 68-годишните подценяват щастието си в бъдеще с 4.5 процента, което според изследователите означава, че не ги очакват разочарования.
Младите е по-вероятно да надценяват бъдещите си нива на щастие. Също така изследователите са установили, че младежите е било по-вероятно да приемат, че ще живеят добре и здравословно, без негативни събития от рода на разводи.
За целите на изследването учените са разглеждали данни от германското социално-икономическо проучване, проведено сред 23 000 души, които са оценили настоящото си удовлетворение от живота и очакванията си доколко ще са удовлетворени от живота след пет години.
Екипът от Лондонската школа по икономика е установил, че разминаването на прогнозите с реалността при младите е огромно
Надценяването на бъдещите преценки за удовлетворение от живота е достигнало 9.8% сред 21-годишните, докато в хората от "третата възраст" стойността е повече от два пъти по-малка.
U-образната крива със спад на удовлетворението в средната възраст е наблюдавана в повече от 50 държави, независимо от социалните класи и финансовото състояние. Друго изследване от американската Национална академия на науките констатира, че дори висшите маймуни страдат от кризата на средната възраст. Проучването на LSE е първото, което съпоставя очакванията за удовлетворението от живота с реалността в различните етапи от живота.
Като цяло всъщност статистиките не са чак толкова лоши - хубаво е, че хората обикновено са по-щастливи, отколкото са очаквали, когато са остарявали. Учените смятат, че тази информация може да се окаже полезна за предотвратяването на така драстичния спад на радостта от живота в средната възраст. Тя би могла да помогне на хората "да оптимизират важни решения в живота си и да страдат по-малко, когато амбициите им остават нереализирани."
Остава въпросът: дали занижените или просто овладяните очаквания наистина са най-добрият път? Трябва ли да спрем да се стремим към върховете, за да избегнем срива на щастието с годините? Или има и нещо друго, което да ни помогне да се чувстваме по-добре, докато остаряваме?
