В настъпилия сезон на сватбите е добре да помним, че радостта от тях е мимолетна. След безумните тостове, речи и бесни танци, подаръците и медения месец идва време за истинската работа по това да живеете заедно, докато смъртта ви раздели.
Постижимо, но все пак трудно
Сигурно сте чели стандартните съвети за правенето на компромиси и използването на изречения, които започват с "аз", вместо с "ти" (например "Аз съм изключително натъжен от факта, че нямаме много пари" вместо "Ти имаш широки пръсти и широки джобове - и ще ни разориш").
Всички тези съвети са добри, но има и друг начин да погледнем върху брачните неволи - и той се нарича "теория на игрите".
Теорията на игрите е наука за това как се вземат решения в стратегически ситуации. Класически примери за това са: кубинската ракетна криза, игра на футбол с по-малко играчи в единия отбор и първата сцена на "Черният рицар". Когато се чудите дали да изчакате автобуса още една минута или да тръгнете пеша, сте изправени пред дилема от теорията на игрите. Същото се случва, когато разглеждате профили в някой сайт за запознанства.
Точно в този момент Иран, Израел и САЩ си играят на ястреби и гълъби, изправени пред кибер-война и потенциално ядрено унищожение.
За да разберете какво общо има това с един средностатистически брак, за момент заместете Ахмадинеджад и Обама с Гошо и Пена. Нека иранските съоръжения за обогатяване на уран са семейният хладилник, който от три дни си стои безнадеждно празен. Съпругът и съпругата са в безизходно положение и никой от тях не се отказва от позицията си. През последната седмица си поръчват пица всяка вечер и през живота си не са имали такава диария.
Ала Гошо за нищо на света няма да отиде до супермаркета
Все пак последните пет уикенда все той ходи на пазар, докато Пена цъка белот с приятелки. И Пена не иска да отиде: тя прави всичко в тази къща - от сгъването на бельото на Гошо до плащането на сметките, което означава, че освен ако Гошо не запомни паролата за онлайн банкиране и не изрови сам използваните си гащи изпод леглото, той ще трябва да си мъкне жалкия задник всяка божа седмица до супермаркета. Пена не може да търпи повече, защото е търпяла вече твърде много време.
Може би си мислите, че сте по-зрели от Пена и Гошо, нали? Никога не стоите твърдо на позицията си, очаквайки другият да отстъпи. Не се обвинявате един друг за това, че не звъните на родителите си и се преструвате, че не забелязвате купищата чинии, изпълващи мивката.
Никога, ама никога никога, не бихте се отнасяли с партньора си като с опонент в сложна партия шах, в която победителят печели излежаване на дивана и гледане на сериал, докато губещият приспива децата.
Простете ми, ако не ви повярвам. Подозирам, че всеки един от нас има по една малка Пена или Гошо в себе си и не сме надраснали пазаренето или обмислянето как да се наложим в продължителен спор, или пък разработването на стратегии как да получим това, което искаме. На бас, че играем тези игри много по-често, от колкото признаваме. Понякога това се случва без дори да го осъзнаваме.
Тогава защо да не играем като истински професионалисти?
Няколко неща, които са общи между теорията на игрите и брака: - и за двете е необходимо наличието на повече от един човек;- и в двете участват хора, които се опитват да реализират индивидуалните си цели/ползи, но са ограничени от присъствието на друг човек/играч;- и двете предлагат възможността за "кооперативна стратегия", в която участниците работят заедно, за да достигнат до разумно решение, или "некооперативна стратегия", в която всеки се оправя индивидуално; - и в двата случая "некооперативната" опция винаги е най-съблазнителната, но води до сериозни негативни последици, докато кооперативният вариант е дразнещ, ала рядко се оказва фатален.
И така, да си сътрудничим, или да не си сътрудничим? Да отстъпим ли малко, или да си стоим упорито на едно място? Да кажем ли "Хубаво, добре." или "Що не си таковаш таковата?". Семейните хора си задават подобни въпроси с изненадващо голяма честота. Идеалният вариант е винаги да си сътрудничим, да отстъпваме и да казваме "ОК". Но на практика, когато всеки партньор си има проблеми, белези от бивши връзки и история с другия човек, са нужни немалко усилия за изграждането на подобен тип отношения.
Какво така и не се научаваме да бъдем в семейството
В проучване на омъжени двойки, проведено специално за целите на книгата "Не си ти, чиниите са виновни", зададохме отворения въпрос: "Коя е най-трудната част в това да си женен?" Разбира се, повечето отговори бяха свързани със сътрудничеството, или по-конкретно с нежеланието за оказване на такова.
Сред топ отговорите са: "Да се науча да живея с още един човек в къщата"."Да се науча да правя компромиси""Различните гледни точки". "Да поставям себе си на първо място по-рядко"."Да отстъпвам от своето от време на време". "Различните мнения""Да сме единодушни при възпитанието на децата"."Договарянето на различни цели"."Не мога да правя всичко, което си поискам, когато си го поискам". "Седалката на тоалетната".
Великото нещо в теорията на игрите е, че тя се занимава със ситуации, в които не можете да постигнете всичко, което сте искали, но поне сте склонни да приемете възможните резултати. Запомнете тези 4 вълшебни думи: НАЙ-ДОБРИ ВЪЗМОЖНИ РЕЗУЛТАТИ.
Това не е същото, като "да постигна своето", или "да бъда прав" - два сценария, които повечето от нас разбираемо са склонни да предпочитат пред всичко останало. Ако теорията на игрите е способна да ни научи на нещо, то е, че в една връзка никога не можеш да постигнеш изцяло своето, а че можеш да имаш максималното СПОРЕД ОБСТОЯТЕЛСТВАТА.
В брачния живот тези обстоятелства включват очевидния, но пренебрегван факт, че в ситуацията е замесен и друг човек: вашият партньор - партньор, който също преследва своите най-добри резултати.
Ситуацията, в която няма как да не зависите от партньора
Както коментира икономистът Томас Шелинг по отношение на Теорията на игрите (което е и чудесна дефиниция за брака): "Два или повече индивида трябва да направят определени избори и имат предпочитания за изхода от ситуацията, плюс известни познания за възможния избор и предпочитанията на другия. Резултатът зависи от изборите, които двамата от тях правят... Не съществува независим "най-добър" избор, който някой от тях може да направи самостоятелно; всичко зависи и от действията на другия".
Имайки това предвид, ето ви три стратегии от теорията на игрите, чрез които ще подобрите изхода от потенциални конфликти с вашия партньор:
1. Мислете напред във времето. Как ще реагира той/тя на това, което ще направите или кажете? Как тази реакция трябва да повлияе на поведението ви сега?
2. Учете се от опита си. Как той/тя реагира последния път, в който направихте това? Как можете да постъпите различно, за да избегнете същия развой на събитията?
3. Поставете се на тяхно място. Това не означава да обмислите какво бихте направили, ако бяхте на тяхно място, а какво те биха направили ако бяха на свое място, което си е точно така.
Това звучи като много разумни съвети, само че в разгара на събитията много от нас по навик постъпват по точно обратния начин. Ако се върнем към Пена и Гошо и тяхната хладилна стачка: те дори не се поставят на мястото на другия и забравят, че и двамата са абсурдно упорити.
Вместо това си играят игра на ястреби и гълъби, позната още като балансиране на ръба, докато потенциалният изход от ситуацията е никога отново да не ядат домашно приготвена храна (да не споменаваме, че всичко това ще доведе и до взаимната им омраза).
Една некооперативна стратегия би осигурила точно този резултат. Кооперативната стратегия, от друга страна, ще им даде печено месо, пиле с картофи, шопска салата, романтични вечери и всякакви други велики неща, на които женените хора се радват.
Решението: морков за сътрудничество и тояга за инат
В основата на тази стратегия е промяната на правилата на играта чрез въвеждане на стимули за сътрудничеството между Пена и Гошо. Да кажем, че всеки един от тях си избира определени дати за пазаруване и си ги записва в личния календар. Налице са и глоби за неспазване на ангажимента - ако някой от двамата пропусне да напазарува, когато му е ред, другия избира какво да се гледа по ТВ цяла седмица, или пък плановете за уикенда.
Каквато и санкция да наложат, общото правило е тя да бъде по-неприятна от пазаруването за храна. Косене на тревата, смяна на памперсите, skype чат с досадни роднини в чужбина, резервиране на самолетни билети, чистене на тоалетната, плевене в градината, пране, ходене в IKEA, смяна на крушки, любезност към съседите, ходене на родителски срещи... това са само някои примери, които хрумват на първо четене.
Всъщност точно това му е хубавото на брака: има още някой, който да ти помага с домакинските задължения. Алелуя.
