Държим се така, сякаш ако прочетем достатъчно статии и цитати за живота в Pinterest, изведнъж някакъв малък бутон в мозъка ще се задейства и ще започнем да правим повече в живота си, да се справяме по-добре.
Истината е, че вие сте си вие и се променяте тогава, когато наистина пожелаете да се промените. Казано с други думи, реализирате се в най-подходящия момент. Така се случват нещата и толкова.
Не сте роботи. Не можете да извадите от нищото мотивация, когато я нямате, независимо колко статии "Как да..." прочетете в интернет, или по-лошо - в някое женско списание.
Понякога човек преминава през тежки моменти. Понякога просто животът му се случва - той учи на различни неща и ни кара да тръгнем по заобиколния път, за да научим най-важните уроци.
Не можете да контролирате всичко. Можете да ставате в 5 сутринта всеки ден, за да последвате примера на известните писатели, художници или композитори, но в резултат да бъдете единствено по-скапани и изморени, а не по-успели. Ако думите, картините и идеите не искат да узреят, няма как насилствено да дойдат. Можете да демонстрирате всеки ден най-добрите си намерения, да пиете вода, попила слънчеви лъчи и да изговаряте какви ли не мантри, но ако моментът не е подходящ, значи просто шибаният момент не е подходящ.
Разрешете си да бъдете човешко същество
Понякога не се влюбвате, защото това, което трябва да научите за себе си, е познаваемо само чрез самотата. Понякога не сте срещнали следващия си партньор. Понякога тъгата ви заобикаля отвсякъде, защото един ден тя ще стане центъра на творбата, върху която да изградите живота си. Понякога са ви нужни още две години житейски опит, преди да можете да превърнете шедьовъра си в нещо, което ще изглежда реално, истинско и неподправено за другите хора.
Не можем винаги да контролираме живота си и да избираме сами какъв житейски опит да придобием. Всички го знаем, но се държим така, сякаш тази истина ни е неизвестна.
Опитваме се крайно усърдно да манипулираме събитията, да превърнем креативността в игра, която да спечелим, да намерим бърз път към успеха, защото други казват, че са го направили, да осмислим емоциите и несигурността все едно те са еднопосочно пътешествие.
Не можете да измамите живота. Просто не става. Нямате как да контролирате всеки резултат и аспект така, че никога да не се предадете на несигурността и непредсказуемостта на нещо, което е отвъд разбиранията ви. Това е основата на съществуването: да бъдете себе си в този момент - и това да е достатъчно.
Въпреки това ние, хората, не насърчаваме подобен начин на живот. Запълваме всяка минута с инструменти за по-голяма продуктивност и четем дълги списъци как по-добре да предизвикваме естествените си пориви. Често забравяме, че сме това, което сме. Можем да се учим на здравословни навици, да живеем така, че да насърчаваме развитието си, но не и да измамим времето.
Времето е единственото, с което често пропускаме да се съобразяваме.
И нещата изглеждат мрачни. Повечето от нещастията ни произлизат от убеждението, че животът ни трябва да е различен. Вярваме, че контролът е наш - и нашето отвращение и недоволство от себе си идват именно от представата, че трябва да можем да променим обстоятелствата, че трябва да сме по-богати или по-красиви, или по-добри, или по-щастливи. Усещането за лична отговорност придава сила, но често води и до такова негодувание и горчивина, която не е нужна на никого. Трябва да даваме най-доброто от себе си и да оставяме това, което се случва, просто да се случи - без непрекъснато да мислим за възможните последици.
Възможностите често не се появяват така, както сме си представяли.
Не са ви нужни повече мотивация или вдъхновение, за да постигнете живота, който желаете. Нужно е само да забравите съмнението, че не давате максимума от себе си. Трябва да спрете да слушате хората, които са в крайно различни житейски условия и етапи от живота си, но ви казват, че просто не правите достатъчно, или нямате достатъчно потенциал. Трябва да оставите времето да направи това, което е необходимо. Трябва да видите уроци там, където виждате бариери. И да разберете, че това, което се случва днес, става вдъхновение по-късно. Това, което сте сега, се оказва вашата идентичност след време.
Понякога трябва да изчакаме да еволюираме до етапа, в който можем да си позволим това, което желаем, да излезе на бял свят.
Каквото и да желаете, със сигурност го желаете достатъчно силно. Толкова силно, че правите себе си нещастни, за да го постигнете. Какво ще кажете да се отпуснете малко? Може би е проблемът не е в мотивацията, а във факта, че не спирате да бутате скала нагоре по планина, а колкото повече бутате, толкова по-голяма става.
Има магия отвъд нас, която работи по начини, които не можем да разберем. Не можем да я излъжем. Не можем да я насочим със списъци от "10 неща, които..." . Не можем да я контролираме. Просто трябва да я оставим да се случи, да направим стъпка назад за момент, да спрем да се юркаме до припадък, и да оставим зъбчатите колела да се задвижат, когато му е времето. Някой ден този момент ще има смисъл.
