7 филма, които са по-добри от книжния си оригинал

Снимка: Warner Bros. Entertainment

Книгата е по-добра от филма? Не е задължително...

Снимка: Nova

"Дяволът носи Прада"

Лорън Уайзбъргър е майсторка на чиклита и „Дяволът носи Прада“ не е изключение от това правило. Романът е остроумен, чете се с лекота, но липсват емоциите и нюансите, които Мерил Стрийп и Ан Хатауей вдъхват на героините си. Дори писателката признава, че екранизацията прави куп детайли от сюжета много по-добри.

Снимка: Star Channel

"Престиж"

Сходен е случаят с романа „Престиж“ на Кристофър Прийст – чудесна книга, най-вече заради епистоларния си стил, който я прави достоверна и лична. Описанията на триковете и подготовката им са забележителни и Кристофър Нолан не ги пести във филма си. Режисьорът успява да надгради, като сериозно променя някои моменти и разчита на възможно най-добрия каст в лицето на Крисчън Бейл и Хю Джакман.

Снимка: Forum Film Bulgaria

"Конклав"

Писателят Робърт Харис ни отвежда зад кулисите и в мрака на папския конклав и разкрива мръсни тайни, които мнозина не са и подозирали. Романът е дълбок, не пести нищо на читателя, само че на места върви мудно и изпада в излишни описания. Режисьорът Едуард Бергер не спестява нищо от необходимото, а Ралф Файнс, Стенли Тучи и Изабела Роселини правят филма по-добър от книгата.

"Странният случай с Бенджамин Бътън"

Тук разликите са силно осезаеми – Фицджералд пише новела с разсъждения върху живота, младостта и стареенето, докато режисьорът Дейвид Финчър разгръща сюжета до филм от почти три часа. Екранизацията е емоционална, затрогваща и, честно казано, стиска за гърлото всеки, който се грижи за възрастни роднини до последния им час.

Снимка: IMDB

"Наръчник на оптимиста"

В книгата на Матю Куик почти всичко се върти около Пат – героят на Брадли Купър в едноименния филм. Писателят разнищва сложната, ранима и наранена психика на героя, който търпи неприятност след неприятност и се чуди как да оцелее. На екран Купър и Дженифър Лорънс вдъхват изцяло нов и различен живот и са почти равносилни партньори в сюжета. А Лорънс съвсем заслужено отнася и „Оскар“ за ролята си.

Снимка: Kino Nova

"Джоджо Заека"

Авторката Кристин Льонес пише „Пленени небеса“ повече като психологическа драма, елементите на черен хумор са пестеливи. Романът с оригинално заглавие Caging Skies набляга силно на историческия контекст и моралните дилеми, които хитлеристка Германия създава. Тайка Уайтити режисира „Джоджо заека“ като черна комедия, в която хитро вмъква посланията си и му се получава по-силно от книжния оригинал.

Снимка: Wikipedia

"На брега"

Невил Шут пише „На брега“, ужасен от Студената война и предвкусващ ядрена война. Романът му обаче се получава лаконичен и като че ли лишен от чувствата, които би трябвало да бушуват при ядрен апокалипсис. В модерната екранизация от 2000 г. режисьорът Ръсел Мълкахи изкарва всичко това пред очите на зрителя и то действа като силен шамар, който се помни и след финалните надписи.

По правило книгата е по-добра от филма.

Аксиомата се доказва непрекъснато - като започнем от франчайзи като "Хари Потър" и "Игрите на глада" и стигнем до сериозни произведения като "Тъмната кула" на Стивън Кинг или "Снежният човек" на Ю Несбьо.

Режисьори и сценаристи често се "препъват" и с руската класика, древногръцките митове и легенди и историческите филми.

Насред тази какофония обаче има ярки изключения, в които книгата бледнее пред своята екранизация. Дали заради умела режисура, дали заради брилянтен актьорски състав, вдъхнал нов живот на сюжета и образите. Или заради двете едновременно.

7 красиви примера за филми, по-добри от книжния оригинал, можете да видите горе в галерията.

Filmcafe Сериали