Всичко започва от лекото докосване до нейните бедра и тогава, само след секунди, неговите ръце вече са навсякъде. Точно в този момент Анита Сейър се събужда от съня си с недоволен стон.
"Пак ли..." мисли си тя, докато насила отблъсква настоятелния си съпруг в другия край на леглото. Този сценарий може да я сполети до 3 пъти всяка нощ, което ката Анита да се чувства раздразнена и недоспала на сутринта.
Проблемът е, че той не си спомня нищо от случилото се
Когато по-късно споделя на съпруга си Дан за неговите среднощни подвизи, неговият отговор винаги е един и същ: празен поглед. Откакто двойката живее заедно, Дан не престава да я награбва в малките часове на нощта.
Може би си мислите, че това поведение е напълно нормално за млада двойка, която е женена само от година. Обаче Дан няма никакви спомени от нощите си и всеки път, когато Анита му разказва за тях, той е недоверчив и леко притеснен. Диагнозата на Дан е секссомния - познато състояние, което го кара да опипва Анита и дори да прави пълноценен секс с нея по време на съня си, но да няма спомен за това, когато се събуди.
"Хората се шегуват, но това е нещо, което ме притеснява," споделя 24-годишният Дан, търговски представител от Уолдърслейд, Кентъки. "Събуждам се и поглеждам към Анита и по погледа й веднага разбирам, че пак съм го направил. Честно - не си спомням нищо от това и не ми харесва фактът, че я притеснявам, но въпреки това не мога да се контролирам".
Сексът с човек, който не се е събудил, не изглежда по-различен от нормалното
Неговите пристъпи на секссомния се случват веднъж на няколко седмици, а понякога и в няколко поредни нощи. "Обикновено се събуждам от сън навреме, изненадан от това, което правя - въпреки че ако на Анита й харесва, тогава продължаваме," обяснява Дан.
Не съществува някаква закономерност в това поведение, нито пък очевидна причина за неговата проява. Първоначално 29-годишната Анита дори се радва на допълнителното внимание, но с времето то започва да я тревожи.
Анита е сигурна, че поне веднъж са правили пълноценен секс с Дан, докато той е спял. По това време той изглеждал напълно буден, но когато на следващата сутрин настоял, че не помни нищо, тя осъзнала, че вероятно наистина не е бил в съзнание.
"Дори имаше наглостта да предположи, че аз съм била инициаторката на всичко," споделя тя. "Понякога е дразнещо, особено когато знам, че на следващия ден ще имам много работа и трябва да ставам рано. В такива случаи или го разтърсвам, за да се събуди, или продължавам да го бутам, докато не се премести от другата страна на леглото".
Паметта не функционира, задръжките - също. Но нагонът действа на по-базово ниво
Секссомнията е идентифицирана като състояние за първи път през 90-те години, а публичното внимание се насочва към нея през 2003, чрез едно от изданията на Canadian Journal of Psychiatry, където е идентифицирана като парасомния. Това понятие се отнася до всяко нежелано поведение по време на сън, например ходенето, говоренето, скърцането със зъби, дори чистенето с прахосмукачка.
Според Матю Уокър, професор по неврология в Националната клиника по неврология и неврохирургия в Лондон, секссомнията се проявява най-често в първите няколко часа от съня, по време на така нареченото състояние на "дълбок сън".
"Възрастните страдат от смущения в съня и необикновени състояния, точно като децата," обяснява професор Уолкър. "Само че единствено един зрял човек би могъл да изпита сексуална стимулация от сън, или пък да се възбуди от невинното докосване до партньора в леглото".
"В такива моменти кортексът - частта в мозъка, отговорна за мисленето, планирането и самосъзнанието, е изключен. Но продълговатият мозък, който отговаря за базовите нагони като желанието за храна или секс, все още работи.
На този етап страдащият от секссомния действа без никакви задръжки. И тъй като долната част на мозъка не запомня, човек няма спомени от това, което е правил".
Сексуалният сомнамбулизъм далеч не е толкова рядко срещан - и е научно доказан
Във Великобритания са изчислили, че около 4% от зрелите хора изпитват някаква форма на секссомния по време на живота си.
Проучванията разкриват редица сходни характеристики: секссомнията се появява, когато леглото е споделено с партньор, така че не се наблюдава ходене на сън и търсене на "жертва". Проявите на това състояние зачестяват при високи нива на стреса и при по-голяма употреба на алкохол и наркотични вещества.
Хората, страдащи от секссомния, често са демонстрирали и друг вид парасомнично поведение - ходене на сън, бълнуване или дори хранене. Състоянието се среща по-често при мъжете, отколкото при жените - твърдение, което освен че е защитавано от скептиците, които не вярват в секссомнията, е доказано и по научен път.
"Сънят действа подобно на начина, по който употребата на алкохол и наркотици премахва задръжките," обяснява психологът Кевин Морган, директор на Клиничното изследователско звено за сън в Loughborough. "Въпреки това, той не променя държанието изцяло".
В някои случаи болните от секссомния биват обвинявани в сексуално насилие
Като се има предвид, че това разстройство вече се използва за защита при сериозни обвинения в сексуално насилие, не е изненадващо, че много хора вярват, че то не е нищо повече от удобно извинение. Какво би попречило на един мъж да задоволи сексуалните си нагони, след което да се обяви за невинен?
Дарън Грийнуд, 33-годишен стъклар от Бетнъл Грийн, Лондон, е един от хората, чийто обвинения в сексуално насилие са отпаднали, година след като заявил пред прокурорите, че е страдал от парасомния в миналото. Тя се изразявала в неговото седене в леглото и удряне на стената с юмрук.
Възможно ли е секссомнията да се превърне във "вратичка" към неприемливото сексуално поведение? Професор Уокър, медицински експерт в делата, в които секссомнията се използва като оправдание, разкрива, че това разстройство не е нещо, което може да бъде симулирано лесно.
"За да бъде убеден разследващият, обикновено трябва да има доказателство за три неща," обяснява той. "Първо, обвиняемият да е страдал от парасомния и преди. Второ, действието да не е било планирано или съзнателно целено. И най-накрая, да липсват признаци за прикриване на следи след извършеното действие, защото ако наистина става въпрос за секссомния, обвиняемият не би имал спомен за случилото се и следователно не би имал нужда да измисля оправдания".
При нужда този "вреден нощен навик" може да бъде преодолян с успокоителни
При крайните случаи, секссомнията може да бъде третирана с лекарства. В случая на Тим, предписаният седатив за употреба преди сън му е помогнал. Професор Уолкър обаче съветва първо да се обърне внимание на практиките за здравословен сън.
"Това означава да се избягват шумът и светлината в спалнята, да не се приема кофеин след 16:00 часа, да не се консумира алкохол преди сън и да се спи достатъчно дълго, защото недоспиването може да изостри състоянието," обяснява той. "Терапията и антидепресантите също могат да помогнат, особено ако стресът е сред основните фактори при секссомнията".
Анита и Дан все още не са на този етап и споделят, че биха се насочили към активно лечение само ако са убедени, че това няма да повлияе на връзката им или на характера на Дан. Междувременно Анита се надява, че отблъсквайки Дан, ще успее да го отучи от нощните му навици.
