Пред тази врата чакат само жени, но зад нея няма гинеколог. Това е кабинетът на Невена, която три пъти седмично гледа в бъдещето. Не го чете в утайката на кафе, не й говорят звездите, а връзката ключове от дома. Гледали са ми на кафе, на карти, на таро, на снимки. На майка ми през 90-те й бяха хвърляли боб, а тя подари на гледачката нощница. Но чак пък ключове...
На чакалото
Чакам си чакалото, а до мен още три жени, от втората и третата възраст. Питам и те ли са за Невена. "Че за кого друг?", отвръща едната, която се изживява като тартор на групата, защото от години ходи при "леля Венче". Облечена е в черно, а на врата й се люлее масивен кръст с изкуствени камъни. Всичко й познавала. Ако било за лошо - не казвала, за да не праща лоша енергия. На нейна приятелка майка й била много болна и дошла на сеанс. Леля Венче й казала, че всичко ще се оправи, за да не я притеснява. След три дни майка й починала.
За мъжете също познавала - казала й с този да не се занимава в никакъв случай, забранила й да му звъни, да не го търси. Каквото леля Венче каже, това правела. Ама не става винаги, казва една от жените, трудно е - явно е тук заради любов.
Тарторката ни съветва да си извадим ключовете и да ги държим в ръце - един вид да ги заредим с енергията си, нещо като баба Ванга и бучките захар, дето й давал всеки, който ходел за помощ.
Вадя си връзката ключове от чантата и започвам да ги прехвърлям - от лявата ръка в дясната, пак в лявата.. Докато гледам масата с мраморна плоча отпред, се чудя какво точно искам да попитам леля Венче. Дали ще си намеря работа, как са родителите ми със здравето, ще остана ли в България. Освен това от няколко дни имам жестока аритмия, но още нямам 30 и не върви на тия години да я питам за здравето си.
Тарторката се възмущава, че жената преди нея се е забавила: "Какво има да говори, това да не ти е психолог! Тука влизаш и чакаш леля Венче да ти казва". Идва редът й и тя влиза "само за две минути". Пожелава ни успех на излизане. Ред е на първата от двете жени. За леля Венче разбрала от приятелка на приятелка. Питам я какво да правя, като вляза - да задавам въпроси, или да чакам. Не, просто й давам ключовете, тя си знаела.
Е, лесна работа значи. Първата жена излиза след няколко минути. Как беше? Бъди спокойна, ми казва. Венчето всичко й познала. Видяла повишение в работата през септември, познала й неща за сегашната връзка, та дори и името на бившия й приятел. Вече не съм спокойна.
Да срещнеш съдбата
Излиза и втората - и вече идва моят ред. Междувременно в импровизираната чакалня пристига възрастна дама.
Затварям вратата зад гърба си. Стаята ми напомня за джипито ми, но вместо легло за пациентите има два стола срещу бюрото на леля Венче. В кабинета има гардероб, чешма и шкафче, пълно с бутилки минерална вода, календар за 2014 г. и хартиена икона на Богородица.
И ето я. Леля Венче. Масивна дама на 60+, с къса черна коса и очила с достатъчно големи стъкла, през които не в бъдещето, ами и оттатък него да види. На масата гори малка кръгла свещичка, а пред леля Венче са струпани изписани тефтери. Пред нея има един отворен.
"Здравей, мила, седни", предразполага ме. "Подай ми ключовете". Гледа ме в очите и ми хваща ръката за кратко. Казва, че съм добър човек. Усмихвам се.
"Тук си заради проблеми с мъжете, нали?" - пита ме. При такъв въпрос как да кажа не. Имам стабилна, мисля, връзка, ама знае ли човек.
Пита ме за рождената ми дата и тази на мъжа, заради когото съм при нея. Категорична е, че не си подхождаме.
"Ама как така?". Просто е. Числата ни не съвпадали. А аз си мисля за апартамента, в който предстои да се нанасяме и за концерта, на който ще ходим през декември.
"А кога ще срещна по-подходящ?", питам неразбиращо. "През септември". Пилците се броят наесен, мисля си - нали и онази преди мен ще я повишат тогава.
Без да се замисля, й казвам и рождените дати на родителите си. Добри хора, а аз на баща си съм приличала - сборът от цифрите на рождената му датата е идентичен със сбора от цифрите на моята. Само че бил по-странен от мен. Телефонът й звъни. Аз съм толкова ошашкана от идеята да срещна нов мъж през септември, че съвсем забравям докъде е стигнал разговорът, когато леля Венче затваря.
Пита ме какво съм завършила. Отговарям - литература и кино. И двете се съгласяваме, че няма да имам работа по специалността скоро. Казва ми, че ще си намеря обаче, когато България се оправи. "А кога ще се оправи?"
"След две години". Как така след две години? При това правителство ли?
При това.
Познава ги всичките - и тези, и другите
Казвам, че съм мислела за ходене в чужбина, понеже моя приятелка заминава този месец. Рождената ми дата не позволява, категорична е леля Венче. Родените на тази дата не можем да живеем в друга страна повече от месец. Права ли съм? - пита ме. Не знам, не съм излизала за толкова дълго от страната.
Прекъсва разговора преди десетата минута и ми благодари. Казва, че й е било приятно да се срещнем. Вадя банкнота от 20 лева, тя ми връща 5 лева.
И какво сега, няма да пада правителството. А аз цяло лято бях по протести и им исках оставката. Сигурна ли е? "Това е най-доброто правителство, което сме имали досега. Пламен Орешарски е много добър икономист".
Ама той е премиер. Не трябва ли и други качества да има? Убедена е, че Орешарски е наистина добър премиер. А освен това Сергей Станишев е много умен мъж. Почти започвам да се смея, докато си закопчавам жилетката и си взимам чантата. Защо мислите така? Тя възмутено ме пита дали другите са по-добри. Не са, познава ги всичките - и тези, и другите. Питам я къде ги е срещала. "Виждала съм ги", отговаря многозначително и с усмивка ми показва вратата.
"Да влизам ли", пита ме жена на възрастта на леля Венче, която чака. Оставям вратата отворена и си мисля какъв й е проблемът с мъжете.
