Навскяъде, където може. Тихи улици, училищни дворове, детски градини, междублокови градинки, поляни извън града (ако нещо се надъхате с приятели или излезете на екскурзия). Често само с два камъка за врата и доста повече ентусиазъм, отколкото в цялото българско първенство. Футболната топка беше свято притежание, което ти дава социален престиж. А тя, самата топка, беше нещо строго специфично, далеч по-различно от сегашните представи - гумена петичка, която ти прежулва краката при всеки по силен удар, доста по-лека, но много по-болезнена. И се играе, докато на собственика на топката не му писне, или докато всички не изпопадат вече от умора. И до златен гол...
Компютри имаше, но далеч не във всеки дом. Интернетът беше през телефона и беше нещо доста болезнено за ползване, което те учи на зверско търпение. За сметка на това имаше компютърни клубове, където с бандата да играете в мрежа. Оттам вече изборът е голям. От StarCraft, през HalfLife (картата с атомната бомба), Counter Strike, Quake III, FIFA (и до ден днешен съществува у някои хора твърдата вяра, че по-добро от FIFA 2002 просто НЯМА). За финал винаги е ключовата реплика към баткото, който държи клуба: "Само още 5 минути...". А най-великото удоволствие все пак беше да отидеш "на нощна".
Компютърните анимации бяха превзели телевизиите и отредените от тях часове за детски програми, а Beast Wars/"Войната на зверовете" беше най-добрата от всички. Вярно, имаше "Презареждане", "Ездачи в сянка", "Екшънмен" и т.н., но нищо не може да бие култовия статут на "Войната на зверовете". И онези играчки с превръщащи се в животни роботи, които сте забутали някъде в кашони, са доказателството за това.
Като стана въпрос за анимации, Fox Kids беше това, което почти всички деца чакаха всеки следобед с отдаденост и търпение. Там даваха всякакви велики неща - "Спайдърмен", "Х-мен", "Кралят на шаманите", "Ю-Ги-О (в един по-късен момент), "Ири Индиана", Goosebumps (няма спомен как го превеждаха това) и още много, много други. Хиляди милениали в България ще помнят ясно 11 септември 2001 г. именно с това, че спряха Fox Kids, за да съобщят новината.
Лятото на 2000 г., когато Давид Трезеге изпрати топката с мощен удар във вратата на Франческо Толдо в продълженията на финала на Европейското в Белгия и Холандия, донасяйки на Франция титлата. Повечето момчетии обаче ще помнят това лято и с тестетата карти с футболисти, които бяха събирани с фанатична упоритост. Разбира се, винаги 1-2 карти бяха рядкост и почти не можеше да бъдат намерени (в случая - Лес Фърдинанд).
А ако не събираш карти с футболисти, събираш покемони. Жетоните с покемони се бяха превърнали в полулегална валута, с която можеш да си купуваш истински неща. Или поне да изнудваш другарчетата да ти купуват неща, за да им дадеш рядък и ценен покемон. Въобще почти като в детското.
Никой не е казал, че това бяха мирни времена. Дори напротив, по едно време масово се ходеше с оръжия, заредени с малки жълти топчета, с които можеш да уцелиш противника от около десетина метра и да му оставиш синка за няколко дни. Старите строежи се превръщаха в живи карти на Counter Strike, а битката можеше да продължи по цели дни (със задължителните прибирания до вкъщи за ядене, следобедна почивка и детско).
Някъде по това време bTV пусна и кеча по екраните, а хиляди малки момчета намериха своите нови идоли в Скалата, "Ледения" Стив Остин, Гробаря, Кейн, Ракиши и т.н. СЕМ дори забрани излъчванията преди 23:00 часа заради многото контузии и осакатявания дори, които много деца си причиниха, опитвайки се да пресъздадат разнообразните хватки, ключове и суплеси. Все пак и до днес човек си спомня за тези брутални битки и вражди между различните герои.
