Сарказмът на "Фрайърс клъб" (престижния клуб на комиците - бел.р.) беше чаровен присмех над влиятелните, докато предстоящото шоу на Шийн е отвратителен и неморален спектакъл.
В Златната ера, когато Холивуд беше едно огромно братство, където всички познаваха всички, където фен-списанията отпечатваха само това, което им се казваше - и нито буква повече, "Фрайърс клъб" беше общността на по-необузданите; мястото, където щурите шутове, склонни да запалят кошчето на шефовете на студиа, търсеха убежище от тесногръдия свят на шоубизнеса.
И в това комфортно малко братство, Friars Club Roasts функционираше като нещо подобно на сватбените банкети: случай за братството да покаже любовта си към най-уважаваните си представители по единствения начин, който всезнайковците умеят - като им се присмива на сантиметри от техния живот.
Около шестдесет години по-късно, изглеждащи случайно подбрани комедианти и таблоидни жертви се събират в подобна на пещера зала, за да ровят праха на човек, известен като най-ужасната отворена рана на Америка - с Comedy Central Roast за Чарли Шийн, най-новата част от преклонението на тв канала към най-големите издънки в историята на САЩ.
Спектакълът произлиза от някогашния Friars Club Roasts по същия начин, по който Jersey Shore произлиза от On the Waterfront. Обстановката може да е подобна, но всичко, което липсва от оригинала, е всяка частица на неговата човечност. И в това се крие историята на голяма част от американската култура през последните десетилетия.
Произход: от нюйоркския театър
Всъщност осмиващите шоута не са произлезли от Холивуд, а от дори още по-комфортния шоубизнес свят на нюйоркския театър, който е изпълзвал нюйоркските главни офиси на "Фрайърс". В ранните дни на клуба, техните вечери с черни вратовръзки често са се превръщали в оплювания на някой член, разкрива официалната история на клуба.
"Мистър Харис от Фрайърс: ветеран театрален мениджър прави тоалетни шеги на вечеря," гласи заглавие от New York Post от 1910 г. След като волю-неволю шоуто продължава в продължение на няколко десетилетия, в крайна сметка "Фрайърс" приемат нуждата да формализират процеса, за да придадат някакъв ритуал на хаоса. Първото официално "Фрайърс шоу" е проведено през 1949 г. в чест на Морис Шевалие.
Под егидата на Дийн Мартин през 70-те години, частният ритуал се превръща в публичен спектакъл, излъчван от време на време по NBC от 1973 до 1984 г. Dean Martin Celebrity Roasts запазва приятелската форма на събитията на "Фрайърс", и голяма част от същия екип, съставен от приятели, но под студийните прожектори интимността се стопява.
Към края на историята на шоуто, телевизията вече не си прави труда да събира звездите на едно и също място, заснемайки събитието на няколко сцени из страната и обединявайки отделните части в монтажната.
Започва като осмиване на комедианти от други комедианти
И след това, след 15 години или повече на забрава, традицията е възкресена от Comedy Central в преувеличена, гигантска нова форма, когато каналът започва да излъчва Friars Club Roasts. Брандираната от самата телевизия поредица започва сравнително кротко през 2003 г., все още изградена около нощ на комедианти, осмиващи други комедианти, с леко присъствие на таблоидни жертви.
Първото такова мероприятие включва нощ, посветена на актьора и комик Денис Лиъри, иронизиран от забавни хора като Джим Бройър, Джеф Гарлин, Конан О'Брайън и Колин Куин, плюс епизодични появи на Д-р Дре, Джина Гершон и Кристофър Уокън, създаващи малко периферен интерес.
Пробивът през базовата претрупаност на кабелната телевизия обаче не е лесен - и малко захранване със слухове може да стигне далеч, както знаят много големи кабелни канали - от VH1 до TLC. Поздравите към комедианти скоро отстъпват място на вечери, посветени на атаки срещу най-скандалните случаи на Америка, които се превръщат в истински боксови круши.
Вместо Дон Рикълс или Джони Карсън на горещия стол, там бе поставена серийната жертва на съпружески злоупотреби Памела Андерсън; призналият пристрастеността си към кокаина, доказан побойник на партньорки и участник в шоута за запознанства Флейвър Флав; ежегодният посетител на клиники за рехабилитация Дейвид Хаселхоф... И накрая, извършителят на най-публичния акт на саморазрушение в американската история - Чарли Шийн.
Какво му е забавното да осмиваш човек в криза
Въпреки че осмиващите често са много забавни, особено сред най-хапливите остроумни езици на Америка, никога не е било напълно обяснено какво е забавното в осмиването на хора, които са в криза, и иронизирането на хора, които почти не могат да контролират живота си, още по-малко да отвърнат на удара, който понасят. Присмехът никога не е насочен към наистина влиятелните, за да им внуши доза скромност в пика на славата им.
Не виждате хора като Майкъл Бей или Стивън Спилбърг на горещия стол на Comedy Central, нито пък примерно Съмнър Редстоун, най-висшият мениджър на компанията-майка на телевизията. Вместо това тези събития са насочени към жертви, които са толкова лесни за атака, че направо все едно идват с обвинения, татуирани на челото им.
Шоуто се е превърнало в комедийна версия на кориците на таблоидите, като агресивно се нахвърля на грешките на знаменитостите, същевременно превръщайки ги в манията на месеца.
Комедията няма нужда от оправдание. Ако нещо е забавно, то не е нужно да се обяснява. Добрата шега надвива над всякаква етика и стандарти, ето защо комедията може да навлиза в области, смятани за табу при нормален разговор.
Но ако виждаме тълпа да се смее гръмогласно на бездомен човек, който повръща върху себе си на улицата, човек си задава въпроса какво по дяволите е сбърканото в тези хора, че намират това за смешно?
Естествено, мнозина ще протестират, че Чарли Шийн не е жертва в случая. Той ще получи заплащане за участието си, и на база това събитие ще може да започне да събира разпръснатите частици от кариерата си. "Той сам се съгласи и подписа" е фразата, която оправдава всички грехове в развлекателния бизнес.
Сякаш гарантирането, че всички участват в това доброволно, сумира нашите морални, етични и естестетически задължения към човечеството.
Ако скоро Чарли Шийн се спомине, това ще е част от позата
Седейки и весело смеейки се, докато осмиващите го се занимават с пристрастеността му към наркотиците, бурните му семейни отношения и вредите, причинени на децата му, Шийн лишава своето полицейско досие от силата му. Смеейки се с присмиващите, той показва, че всичко това е само голяма поза - саморазрушението и съсипаните животи.
Без съмнение напълно възможно, ако съдим по външния му вид, ако до няколко месеца той се спомине, това също ще е част от позата. Нищо, за което да се притесняваме. И в случай, че някой все още запазва някаква нервност за това, когато завесата се вдига, водещият Сет Макфарлън изрично го подчертава, прочитайки иронично възпоменание на Шийн в откриващите си думи.
Ако си говорим за забавни неща, какво да кажем за изнасилвача, седнал на диванчето за гости? Съвсем не-почетен гост, конкуриращ се за наградата на най-гротесков спектакъл с един от тези, на които се присмива - осъдения престъпник Майк Тайсън.
Вече културно обезоръжен от участието си във филмите за "ергенски запои", реабилитацията на Тайсън прави още една стъпка напред, когато той се присъединява към екипа и сяда до тях, смеейки се на диванчето, докато комиците игриво се занимават с биографията му на сексуално насилие.
Уилям Шатнър особено се отличава с продължителен скеч, превеждащ бившия шампион през правилната стратегия как да се изнасили жена, без да бъдеш наказан за това. Любопитно дали тези заснети кадри ще се окажат в излъчената в ефир версия. Човек би се запитал дали Comedy Central са се обадили на жертвата на Тайсън и са я питали има ли забележки, които да добави.
Комедията - като част от свободното слово, има нужда от защита
Ако има една област на свободното слово, която трябва да бъде защитена, тя е комедията. Хуморът трябва да има правото да прави каквото пожелае. Шега, която не обижда никого, не върши работата си. Има обаче разлика между шега за престъпление на сцената в тъмен клуб за комедианти, и шега, по време на която седиш на диванчето с престъпника. Първата подкрепя морален кодекс, или изтъква слабостите и противоречията му; втората превръща всичко в забавление, опрощава...
Осмиващите Чарли Шийн в крайна сметка скубят вежди, но не вадят очи. Телевизията твърди, че не е имало табута за шоуто (светът никога няма да научи за смеха, от който сме се лишили, когато Памела Андерсън предлага хепатита си като тема за осмиване, или когато самият Шатнър пита дали смъртта на жена му, която се е удавила, не става за осмиване).
Но в крайна сметка комиците като цяло подхождат леко към наистина страховити теми. Една, в която наистина влизат, е "ами какво да правят горките деца" например.
Крайният резултат, освен начало на реабилитацията на Шийн, е да се потвърди, че шоубизнесът наистина е едно голямо братство. Не като в старите времена като "Фрайърс". Но пък по-подходящо за нашата епоха, понеже хората (и телевизиите), търсещи внимание на всяка цена, винаги ще имат един друг, за да си помогнат да го получат.
