"Чувствам се сякаш той все още ме наблюдава," казва Юн-джу Лий на баща си. Часът е около 1 след полунощ, а това е второто й обаждане до вкъщи за тази вечер, скед като малко по-рано се е събудила с писъци от друг кошмар.
Няколко дни по-късно младата жена посяга на живота си. Юн-джу е жертва на т.нар. "епидемия на шпионски камери" в Южна Корея.
Оказва се, че неин колега е монтирал миниатюрна камера в една от дамските съблекални на болницата, в която работят заедно. Когато е бил заловен да снима под полата на жена, полицията иззема телефона му и намира незаконно-заснети кадри на четири жертви.
Случаят има съсипващ ефект върху психичното здраве на Юн-джу. Записан телефонен разговор от последните дни на живота й показва, че тя едва успява да запази самообладание, когато случайно засича извършителя на престъплението на път към болницата. Страхът й е осезаем.
"Просто не мога. Не мога. Опасявам се, че ще се сблъскам с него отново," успява тя да каже, преди да предаде телефона на друга сестра. Инцидентът предизвиква висока тревога и вътрешно усещане, че никога няма да се откъсне от извършителя на престъплението.
Тежестта на причинените щети върху човека може и да е същата, но ефектът е различен за всеки - някои може и да успеят да го преодолеят, докато други не са в състояние да се справят със страха и срама.
Мъжът е осъден на 10 месеца лишаване от свобода. Прокуратурата е поискала 2-годишна присъда; максималното наказание за незаконни снимки е 5 години.
Родителите на Юн-джу са решили да обжалват решението. Не приемат присъдата му насериозно след случилото се с тяхната дъщеря.
Десетки хиляди жени са на същото мнение. Те са подписали петиция онлайн, която се опитва да привлече вниманието на президентството в Сеул. Призивът им е за по-сурови наказания за хората, осъдени за сексуални престъпления - мнозинството от които в Южна Корея включват незаконни снимки.
Тази седмица кампанията достигна кулминацията си след смъртта на K-pop звездата Гу Хара. 28-годишната певица и актриса беше намерена мъртва в дома си, а първоначалната версия на разследването отново сочи към самоубийство.
Гу Хара беше една от най-популярните личности както на K-pop сцената и постигна огромна слава в женската група Kara. През 2018 г. обаче нейната кариера беше засенчена от събития, които нямаха нищо общо с професионалните й качества.
През септември миналата година тя заведе дело срещу бившото си гадже Чой Джон-бум, като твърдеше, че той я е изнудвал със заплахи да публикува видео, в което двамата са заснети как правят секс.
През август тази година съдът призна Чой за виновен в насилие, довело до телесни повреди, сплашване, принуда и унищожение или увреждане на имущество. Присъдата му беше една година и шест месеца условно.
Съдът прие, че видеото е било заснето без нейно съгласие, но тъй като тя не е прекратила връзката, записът не беше обявен за „незаконно заснемане". И Чой, и Гу Хара обжалваха решението. Чойс продължава да отрича обвиненията.
Феновете на Гу Хара смятат, че тя се е почувствала предадена от съда и не е получила справедливост.
Фактът, че шпионските камери са огромен проблем в Южна Корея, далеч не е новина - в последните 2 години е имало над 11 200 подадени оплаквания в полицията. Активистите за борба с дигиталните сексуални престъпления смятат, че има още много жертви, които се страхуват да отидат в полицията. Повечето от признатите за виновни биват санкционирани само с глоба.
Съдът запазва по-суровите наказания за случаите, които прецени за най-опасни за обществото. Междувременно, шпионските камери продължават да се разпространяват - по пътища, в метрото, в паркове и др.
Огромното мнозинство от жертвите на незаконни снимки са жени. Огромното мнозинство от съдиите са мъже.
Тайното заснемане от непознат човек може да причини "сериозна травма", заявява Пайк Джон-У, директор на Корейския център за превенция на самоубийствата, пред BBC.
"Престъпленията с шпионски камери са форма на сексуално насилие и сериозно нарушение на личното пространство и личните данни. Не може да имаме общество, където жертвата се превръща в мишена", казва той.
Пайк Джон-У настоява всички, които познават жертви на престъпление с шпионски камери, да се грижат за тях и да ги подкрепят максимално.
Корейският институт за развитие на жените е интервюирал над 2000 жертви на незаконно заснемане и други сексуални престъпления. От тях 23% са обмисляли самоубийство, 16% дори са го планирали, а 23 жени реално са направили опит.
Министерството на правосъдието коментира, че е променило закона след случая с Гу Хара и призовава прокуратурата да иска максималната възможна присъда при най-сериозните случаи. Те обаче все пак заявяват, че това е въпрос, който е в правомощията на съдилищата, не на министерството.
Процесът по доказването на вината е доста тежък. Гу Хара трябваше да дава показания многократно в съда. Нямаше как да бъде запазена в тайна самоличността й, нито естеството на делото.
По това време "Goo Hara Sex Video" беше сред водещите теми онлайн. Въпреки че феновете й запазиха лоялността си към нея, имаше множество обидни коментари в социалните мрежи.
Смъртта на Гу Хара породи много спекулации. Голяма част от твърденията се фокусираха върху това, което някои описват като "тъмната страна на K-pop" - конкурентната, често жестока природа на индустрията, която изисква от звездите си да поддържат социални идеали дори и в личния си живот.
Има обаче и много по-мащабен проблем. Гу Хара изгуби един от най-добрите си приятели и колеги в K-бранша - Сули, която посегна на живота си през октомври 2019. Сули беше известна с прямостта си, черта, която не е особено разпространена сред K-pop звездите. Тя не се вписваше в стереотипа за поведение, което я направи обект на присмех и тормоз онлайн.
Южна Корея остава консервативно и патриархално общество. Нагласите започват да се променят, но това става доста бавно. Това означава, че тормозът над жени в определени части на обществото не се приема толкова сериозно, колкото би трябвало. Ако популярни жени като Гу Хара са подложени на тормоз в социалните медии, след като са станали жертви на престъпление, какво послание изпраща това на останалите?
Жертвите на сексуални престъпления в Южна Корея често са стигматизирани - веднъж обявени за омърсени, жените остават „уличници" в очите на другите до края на живота си.
Има обаче надежда, че нещата започват да се променят.
Младите жени осъзнават, че могат да говорят открито. Десетки хиляди излязоха на улиците миналата година, за да призоват за сериозно преследване на престъпленията с шпионски камер под сплотяващия призив "животът ми не е твоето порно". Това на практика не промени особено много законите, но спомогна южнокорейските жени да разберат, че имат подкрепа.
Младото поколение е много по-възприемчиво и нивото им на осъзнатост в обществото също се подобрява много бързо. Тази трансформация може да се окаже по-важна от съдебната реформа.
