Дали розовите рокли с воланчета и вълшебните пръчки наистина вредят на младите момичета?
Когато става въпрос за отглеждане на момичета, майките имат много поводи за безпокойство за децата си: самочувствие, депресии, хранителни разстройства... И естествено, културата, която възпитава жените, че ценността им се дължи толкова на красотата, колкото и на интелекта им.
Писателката и журналистка Пеги Оренщайн познава този въпрос твърде добре - тя е писала по темата години в New York Times, а книгата й от 1994 г. "Ученичките: младите жени, себеуважението и пропастта на увереността" става бестселър.
Когато Оренщайн забременява, тя запазва за себе си една неприятна тайна. "Ужасно ме беше страх от мисълта, че ще имам дъщеря," пише тя. "Очакваше се да съм специалист по поведението на момичетата. Ами ако след всичко това все пак не съм на необходимата висота? Ами ако не успея да отгледам идеалната дъщеря?"
Пепеляшка изяде дъщеря ми
В новата си книга "Пепеляшка изяде дъщеря ми" Оренщайн документира борбата си да постигне точно това: да отгледа дъщеря, която е щастлива и самоуверена в свят, който насърчава малките момичета да затрупат стаите си в розов шифон и тиари с изкуствени диаманти.
Да, говорим именно за "комплекса на принцесата" - светът на малкото момиче, започващ с Пепеляшка и свършващ с чаршафи, четки за зъби, чаши, тиари, домашни украси и миниатюрни сватбени рокли, плюс милиард други продукти в същия дух. Плюс свръх-женствените послания, които вървят в комплект с тях.
Дори самите приказки промиват детските мозъци
Според мнозина манията по принцесите оставя момичетата твърде объркани: въпреки че са отличнички в училище и изпреварват като постижения връстниците си момчета по естествени науки и математика, те също така се вманиачават на тема прекрасния принц и коя от тях има най-хубава рокля, научавайки - от комбинацията между масовия маркетинг и медиите - не че момичетата са силни, умни или креативни, а че всяка от тях е една малка принцеса, оценявана според красотата на лицето си (и роклята си).
Помислете дори за сюжетите на самите приказки: Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка - всички те изправени срещу зли, грозни стари жени (разбирай: старост = грозота), чакащи принца, който никога не са срещали, да бъде заслепен от красотата им (а не интелекта!) и да ги спаси от страданията им.
В "Малката русалка" Ариел буквално разменя гласа си срещу шанса мъж, който никога не е виждала, да я обикне в замяна.
Дъщерята на самата Оренщайн не започва с мания по принцесите. Дейзи отива на първия си ден в детската градина в Бъркли, Калифорния, облечена в любимия си раиран гащеризон и носи кутия за храна с формата на парно влакче. (Постигната полова неутралност!)
Но минава само един месец - и вече 7-годишното момиче започва да плаче в скута на майка си, опитваща се да я напъха насила в панталонките й, и я умолява да й купи "истинска рокля за принцеса" със съответстващи й пластмасови обувки на високи токове.
Все едно е взела стероиди за принцеси...
Оренщайн започва да забелязва мания по принцесите навсякъде: съученичките на Дейзи - дори една от тях, която е отглеждана от две майки - ходят на училище с облекло на принцеси. Жената на касата на супермаркета се обръща към дъщеря й със "Здравей, принцесо". И накрая тя открива дъщеря си легнала на пода по време на кръщене, заобиколена от група момчета, очакваща нейният "принц" да дойде и да я събуди.
И Оренщайн осъзнала, че има нещо в цялата тази история, което не й допада. Рокли с воланчета? Очакване на прекрасния принц? Не е ли това твърде ретрограден ролеви модел?
Така изглежда поне на пръв поглед - но се оказва, че е по-трудно от очакваното да се намерят научни констатации, подкрепящи тази теза.
На розовия фронт
Така майката решава да застане направо на фронтовата линия на тази момичешка култура - и да наблюдава света на въртящите се в кръг момичета на пред-тийнейджърска възраст на концерт на Майли Сайръс, напудрените и безвкусно наконтени момиченца на детските конкурси за красота, магазина за детски аксесоари American Girl, панаирите за играчки - и накрая Disney, чиято линия от продукти Princess е най-успешния бизнес в света, ориентиран към момичета между 2 и 6 години. 26 000 продукта с марката Princess са част от бизнес, който печели към $4 млрд. годишно - най-бързо развиващата се марка, създавана от компанията.
"Това, което тези фирми ще ви заявят, е че самите момичета желаят това, така че те им го осигуряват", заявява Оренщайн. Но за момичетата, които не желаят да си играят с розови играчки за принцеси, практически не съществуват алтернативи.
"Не че принцесите не развиват въображението на момичетата", констатира авторката. "Но в съвременната култура образът на принцесата започва да се превръща в нещо коренно различно.
Сега вече не е достатъчно да си най-красивата от всички - сега трябва да си най-секси от всички, най-подобна на Парис Хилтън от всички, най-подобна на Ким Кардашиян."
Превод: повърхностна, нарцистична, развратна
А какво става, когато принцесите пораснат?
Нека просто приемем, че Майли Сайръс не е точно перфектният ролеви модел. Може и в момента да не съществуват изследвания, които да се спират конкретно на вредите от културата на принцеските, но със сигурност има доказателства, демонстриращи, че момичетата се оказват в затруднено положение.
Изследвания разкриват, че младите момичета сега са изправени пред по-голям от когато и да е натиск да бъдат "съвършени" (като принцеси?) - не само да получават само шестици и да са отличнички, но и да бъдат красиви, модно облечени и любезни.
А колкото повече продукти на масмедиите потребяват младите момичета, толкова повече се притесняват дали са красиви и секси. Проучване, извършено от университета в Минесота, констатира, че дори гледането на реклами в продължение на една до три минути може да има отрицателно отражение върху самочувствието на момичетата.
Оренщайн изглежда първата, която се осмелява открито да признае, че не е перфектният родител. Но съветът й към другите е да се гордеят, че могат да кажат "не": "Хората непрекъснато ми твърдят: 'Не смяташ ли, че промиваш мозъка на дъщеря си, защото не й осигуряваш избора на това, което потребява?'," защитава се авторката. "Но реално няма особен избор. Disney просто не ти оставят алтернативи."
Да бъдеш принцеса изглежда лесно занимание. Но по всичко изглежда, че отглеждането на такава изисква твърде много интелект.
